Днес следобед, докато гледах как Деничето се е заровило до ушите в пясъчника на двора вкъщи и как мнооого осторожно си сипва пясък върху дънките, чорапчетата и маратонките, стараейки се да влезе и вътре, станах свидетел на мила картинка. Точно зад нашата къща преди 15-на години май, може и по-малко, изградиха една кооперация. Ейййй, тия майстори от мерак в 7 сутринта идваха на работа. Полудявах! Но, както и да е, това няма общо с разказа. Та, седя си аз на пейката, гледам Мишанкото как се е овъртолил като прасе в теменужки и дочувам - кола спира. Не ме интересува, но след малко се появява чудно хубава девойка - тип миньонче, с черна коса катран до кръста, стегната фигура и малко дупЕ. Явно е звъннала на звънеца, щото от първия етаж по средата се появява младеж, тип - анцуг с обувки и кичета. Казват си нещо и той се прибира. Сега, не очаквайте да чуя какво са си казали - все пак са на 20 м от мене, но по действията им разбрах, че девойката явно е гадже или съпруга, или съседка на младежа и иска от него да си изкара колата. Изкарва си той колата и след малко влиза чудно хубавата девойка с нейната кола, паркира я и слиза. Идва младежът с неговата кола, излиза, заключва я, тръгва към нея, изплюва се, прегръща я през раменете (аха, близка ще да му е) и тръгват двамата към входа. В този момент девойката удря спирачки, обръща се, дава две крачки назад и с фино, отработено движение и много финес си изплюва дъвката на 2,50м. разстояние.
Днес, от случайно чуто предаване по Дарик радио, разбрах, че да искаш да си останеш вкъщи и да отглеждаш децата си, е голямо престъпление. Едва ли не. Водещата, с зле прикрито презрение, казваше на въпросния баща, чиято съпруга е решила да остане вкъщи и да отглежда децата им (3 на брой), е неква … знам ли и аз, глупачка, как можело тя да реши такова нещо … Извинявам се, че не мога точно да предам разговора, но аз дуднех с възмущение през цялото време, докато тя, видите ли, изградила кариера, осъждаше решението на тези двама човека. Кво щяла да прави после, как щяла да гради кариера и дърибус-бърибус, дърибус-бърибус. В нейна подкрепа стоеше небезисвестния Тишо, когото знаем от Биг брадър и с това, че е мъж на Венетка. Той пък излезе с довода - “кво шъ прайш след 15 години, кгоато се влюбиш с късопола девеойка и решиш да се разведеш с жена ти?” ‘Начиииииииии … направо освирепях от тая чутовна наглост и глупост. Какво лошо има в това да искаш да отгледаш децата си и да им дадеш цялото внимание, което озаслужават? Какво лошо има в това да искаш ти да им готвиш, вместо да взимаш буламачи от улицата, като бързоправещите се манджи, че пак им забравих името … ейййй … лошо нещо е тва забравянето … Кво лошо има, питам аз, да си играеш с тях, да ги възпитаваш, а не да оставиш възпитанието на кой знае колко добре обучени, възпитани и мотивирани педагози, които незнайно защо стават педофили. Извинявам се тук на педагозите. Знам, че не всички са такива, но информацията за издирвани педагози -педофили, ни залива всеки ден. Даже в подкрепа на тях, ще кажа, че съм учила и педагогика. Разбира се, няма да си затворя децата в клетка, но, толкова ли е лошо да ги пуснеш навън с утвърдени навици, самочувствие, увереност? Сетих се веднага за разказа на Графа как неговата майка е останала вкъщи да гледа децата си, че и други деца е “отгледала”, така да се каже. Сещам се, че в Германия преди време (не знам сега как е) майките работеха на 4 часа, за да бъдат по-дълго време с децата си или може би не са работили. Това го знам, защото родителите ми имаха прителско семейство германци и си ходеха на гости постоянно. Та не е само безпочвен пример. Сетих се , също така, как, когато казах на моята шефка англичанка, че съм бременна, как тя ме попита: “Ще се връщаш ли на работа, след като излезнеш в майчинство?” Демек, има такава практика, явно в Англия, майките да не се връщат на работа, а да си гледат децата. Та само ние в България ли толкова се измагерчихме, че считаме майчинството за гадна, кофти и неблагодарна работа? Даже повечето хора не я считат за работа, а само който не е гледал дете поне една седмица (даже и тва е дълъг период), само той не знае колко тежка и отговорна работа е. Какво толкова сме се вторачили в тая кариера? И, като натрупаме пари - кво? Ще ни разсмиват, ще ни гушкат, ще ни галят, ще ни цункат, ще ни умиляват и в същото време ядосват, ще очакват на нас да направим най-доброто за тях, ще ни гледат с мили и усмихнати очички? ‘Ного се ядосах. Едно на тая гугутка, водещата, едно на тоя бастун, Тишо. Той и неговото семейство ли да ми е примерът за клетка в обществото и светло безоблачно бъдеще? А, иначе, човекът хубаво му отговори на въпроса, като каза, че, когато той и жена му са решили да се женят, това е било решение за цял живот. Доста ще кажат - “ама, то, всеки с тая мисъл се жени”. Абе, не е точно така. Всеки си има едно на ум, за тва са и тия предбрачни и задбрачни договори, за тва са тия разводи. Ама, ме доядя, че хората бързаме да съдим за другите по собствените си стандарти. Казвам “ние”, за да не изпадна в ситуация да осъждам Тишо и водещата гугутка. Ако на Тишо стандарта му е след 15 години да зареже жена си за по-млада късопола, това не означава, че на всеки мъж е такъв стандартът. Ако Тишо, когато се е женил и казвал “Да!”, е мислил, че след време, ако срещне по-хубава, млада и известна, ровеща се в живота на хората, жена, ще зареже настоящата, това не означава, че всеки мъж има това мислене. Ако пък гугутката-водеща си мисли, че е много по-вълнуващо да седи пред микрофона и да осъжда хората за начина им на живот, който са избрали, вместо да отгледа поне едно дете или айде, котка, че и те бая грижи искат, много се лъже. Нашето общество е абсолютно егоистично общество. Загубило е всякаква мярка за стойност на човешкия живот, затова нещо толкова красиво и отговорно, като отглеждането на собствените си деца, буди смях и презрение. А това е жалко. И тъжно.
Днес покрай един репортаж за тютюна се сетих, че ми се иска да препрочета “Тютюн”. Страшна книга. Много, много хубава. Както и “Под игото”. Не разбирам какво толкова й плюят на “Под игото”. Скучна била. Как ще е скучна?!?!!!!!! На мене ми беше страшно интересна още в училище. Ква е тая младеж, дето й е скучна … Също така четирилогията на Талев “Железния светилник” и останалите. Ейййй, тия книги ги изядам от раз. На изуст ги знам. Тва се сещам и тъй като също с манджорето само на мисъл го карам, добре поне, че ги знам тия книжки, та си ги прехвърлям наум 
Така и така съм почнала да готвя (мислено, щото така по-лесно се поддържа фигура :-р), да взема да споделя набързичко две нещица, които са … мед, мед, мед … Първо по-лесното - пак са принцеси, ама с филе и кашкавал 
Щото кво му трябва на човек? - пълен тумбак и меко легълце … Лелееее, не бях такъв чревеугодник, пък кво станах … Та да се върна на принцесите - първото и най-важно правило при правенето на принцеси е да си пуснеш парти-грила предварително да загрява, за да не чакаш после излишно и да потропваш неврно с краче тип “аре, деееееее, до кога шъ въ чакааааам”, след това режеш си два филийчока примерно, нарязваш си филе ( или ако си имаш готово нарязано) да покрие филията (така де, няма да си играем на дребно) и отгоре се слага тънко нарязаният кашкавал. Тънко-тънко, един милиметър и се слагат да се пекат в парти-грилчето, а не като мене да ги чакам да станат, без да ги слагам вътре. Тарикатлък голем, ей, шъ ми изяде ушите некой ден. След малко, принцесите са готови, след като се зачерви кашкавалчето или след като позагори, кой както го обича. Прекрасна закуска, обед и вечеря са
Другото нещо, което искам да подхвърля ей така в пространството, са палачинки с малко по-различна плънкаааа. Тук за цел не е да описвам как се правят палачинки, а да наблегна на плънката, щото тя е малко по-важна. И тъй. Прави се сос бешамел. Ситно се нарязват краставички, морковчета, които е хубаво леко да се позадушат, за да поомекнат, саламче - може беконче, кренвиршче, лион-ка на Кен, щото другите са мижи да те лажи или каквото ви месце сака душицата, може малко грахче. Смеската от нарязаните неща се слага в соса бешамел и се разбърква хубаво плюс сол и черен пипер. И така. Взима се една готова вече палачинка и се слага на чиния, за да се сложи малко от плънката, да кажем 1-2 с.л. и се увива, така, че да не се излива плънката. Това упражнение се повтаря, докато свършат всички палачинки, а след това идва ред за наказателната рота да се види какво не му е хубавото на тия палачинки. И така, докато не свършат. Просто става едно блаженство за небцето, стомаха и всички известни чувства на човечеството.
Страшно ми се ядат зелеви сърми! Направо … страшна работа … и то тия, дето правех …веднъж, ама станаха чудо ли бе да ги опишеш, така станаха и от тогава няма зелеви сърми, дето така да са ме грабнали. Ей така ги направих - да кажем една средна зелка-лелка и се начукват листата, по-скоро тия работи - твърдите по тях (извинявам се, бягат ми думите напоследък и забравям наименованията), за да могат да се сварят по-лесно. Предварително е направена плънката от половинка кайма, 4-5 кафени чаши ориз, нарязан наситно кромид, черен пипер, сол, къри, соев сос, дом.сос. Абе, плънка, та дрънка. “Сичко требе да си е, както си требе! И така, плънката се вари, докато ти си блъскаш с чукчЕто по листата. Тъй като мъничките сърмички са по-вкусни и лесни за преглъщане, е хубаво големите листа да се нарежат на по-малки или както вече е на вкус. Некой може да обича тукмаци. Та на дъното на тенджерата се слагат горните листа от зелката и върху нея започват да се редят малките сърмета. След като е готов първият ред, идва изненадата на вечерта - вторият ред не е от сърмички, а от вкусни пилешки пържоли от филе плюс некво пушено месце. Следващият ред пак е от сърмички, по-следващият - пак от месцата, и така, до горе на тенджерата. Заливат се с вода, слага се една чиния да не вземат да плуват и се чака да се сварят. Стават акъловземаеми.
Ако си в свинско настроение, първо отиваш в най-близкия магазин за Елитни дрехи Втора употреба, където пръскаш минимално количество пари за максимално количество сравнително качествени дрехи - къде потребни, къде - не и си излизаш. Ако това не помогне, значи голямо прасе те е налегнало. Тогава продължаваш със стъпка No.2 - правиш си бисквитена торта. Не, не, хич не се притеснявайте, че ще трябва да варите тепърва кремовеее, мемовеее, хич даже не си го и помисляйте! В магазинчето има едни кремчета на др. Йоткер. Има ягода и шоколадов, може да има и други, но тъй като аз съм заклет фен на шоколада (дори в най-гадните ми дни, когато ми се повдигаше от него - пак не го щадях), си взимам 2 пакетчета от др Йоткер шоколад, 3 пакета обикновени бисквити (ама от най-обикновените) и един литър прясно мляко. Сега, чувствам се длъжна да поясня, че има два вида обикновени бисквите - едни в червени пакети и едни в сини. Има разлика във формата им и май и са с една-две бройки разлика, ама нейсе, все става вкусно. И такааааа - “изгонвате” чавето с татко му в отсрещната детска градина под предлог, че ще си почивате и почвате да “злодействате”. То на пакетчето на крема е описано как се приготвя, но да спомена и аз - сипва се 300гр от студеното прясно мляко в съда, в който ще го миксирате, сипвате едното пакетче крем и почвате да миксирате с миксера или този другия уред, че му забравих името, дето пасира - пасатора. Пише, че става за 3 минути, ама при мене става и за 1 :) Казвам тези пропорции, защото ми е малък съдът, но, ако вашият е по-голям, може и удвоеното количество - 6оогр студено прясно мляко и 2-те пакетчета кремец. Става разкошно! Сега, пак да поясня, че не за друго “гоните” чавето с татко му, а, за да не ви подяжда откъм кремечето. Вие си направете сметка за колко чудно вкусен крем иде реч. И така, след като кремът е готов (две минути, както се разбрахме), се почва голямото мацане. В една голяма кръгла чиния, тортена, ако може, се реди първият ред - аз слагам 3х3 бисквити и отгоре смело и безотговорно слагам доволно количество крем. И се изживявам като един Леонардо, като един Микеланджело, като един Пикасо, ако щеш, макар че той малко грозно рисува, ама толкова може човекът. След това се реди втория ред, пааааааак обилно от шоколадеца, акто гледате да не го опитвате чак толкова много, все пак трябва да остане и за торатата. Идва ред на третия ред и пак обилно с шоколад, като вече и отстрани се маже. Не мой остана ненамазано място!!!!! И после бързо в хладилника! Хич не си и помисляйте да изкарате прането от хладилника и да го проскате. Първо тортата в хладилника! Те тава е! След известно време, като стегне кремчето, вадите тортата и ма’ате здраво и на воля!
Да ви е вкусно!
Много мразя, когато някой не си признае, че бърка някъде, а си завре главата у дирека и рита, че се и опитва да хапе. И, когато се опитваш да му я извадиш оттам, щото си милостив и добър, ти казват, че грешиш и не знаеш как става тая работа, заради една-единствена причина - “много си малък” или “шъ те видъ тебе”, “не мо’ем сме ‘сички съвършени като тебе” и дрън-дрън шикалки. И тва се предполага, че са интелегентни, умни и разумни хора. И тъй като мразя квалификацията “бесен съм”, щото не ми харесва идеята, да съм обладана от бесове, затова ще споделя, че се чувствам като разярен носорог в атака, дете му се иска да изрине плочките с рога. Толкова съм ядосана. Не може аз да хвърлям сили, енергия, усилия, нерви и всичко квото се сетиш, за да възпитам един добър човек, нелигав, в същото време да кипи от енергия, да прелива от щастие, да … абе, кво обяснявам, всички искаме дъ бест фор ауър чилдрен и да ми дойде некъв да не казвам к’ъв пикльо, дет не се вижда от земята, да почне да ми се гевези, не, гевези е сладка дума, да ми се лигундри, тръшка и вика, докато не стане на неговото, да се толерира това поведение с тъпото извинение “ама, той е малък, не разбира, сега му е такъв периодът” и като му кипне вече на човек и направи забележка, да му кажат - “аре, бегай, не си прав” Аааааааааааа! Не така! Аре, екскюз ме, ама не така, и то на моето дете! Аз нема да се мора да изграждам добро дете, да дойде лигнята, щото, видете ли, срамежлив бил (егати срамежливостта, що не е толкова срамежлив, като се дере и пищи и се хвърля по земята или в магазините като заклано прасе)та … няма мойто хлапе да почне да го копира, пък, като си идело лигнето, мойто щяло да го забрави. Аре, не на мене тия. После аз съм лошата, че се карам на детето дане се налага. Аре, ако обичаш, леко у лево, да не фанем те сритаме, както си требе. Добричък бил. Кое му е доброто, бре, душо, че не разбрах - нещо не се сещам - добър е, че млъква да пищи, щом получи, каквото иска ли? Аха … криво разбрано добро … Както и да е … когато имам две деца, дай Боже, тогава ще видя точно толкова трудно ли е, колкото ми го описват или просто някой е изтървал края някъде и е забравил да го хване. Не казвам, че е лесно. Но трябва да има някакъв контрол. Не говоря за бой. В никакъв случай. Макар че едно шамарче по дупето в крайно критична ситуация няма да е излишно, стига да е на място и не особено тежко. Но детето трябва да знае докъде може да му се простират глезотийките. Щото иначе си те пуска по пързалката с ангелски усмивчици “виж мъ колко съм добричък, виновен съм”, за да ти играе на чувствата и си прави квото си иска. Абе … кофти работа са тва колективните празници. Я ги мразим от, има-нема, 8-9 години. То и други неща мразим, ама ся за тва ми се пише … до толкова ме е яд, че чак ми се прирева. Това е вторият случай, в който от яд и нерви за 2,5г насам ми се реве. Ама, айде да не ставам цинична, че … ще ми се смеят професионалистите
Извод от целата работа - Много баби, хилаво (лигаво) бебе!
Куплет 1 : Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът
Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът
Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!
Куплет 2 : Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът
Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът
Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!
Куплет 3 : Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа
Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа
Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!
п.с. песента не е мое творчество, измислена от по-големи (на възраст от мене плувци преди мнооого, много години). Става за пеене край лагерни огньове, при леки и не толкова леки запои или просто когато се сетиш ( аз от два дена не мога да си я изкарам от главата). За мелодията, ще требе да звъннеш или просто да си я рецитираш. Голем сингъл е …
Балона
Не, не става дума за балони, циркове и клоуни, нито за балони с хелий Става въпрос за плувен 50-метров открит басейн, който е известен като „Балона“, защото зимно време се покриваше с нещо като платнище, което се надуваше и ставаше като полубалон. Но се поддържаше с ток и когато спреше токът, балонът спадаше. Веселба, а Особено, ако си вътре във водата и трябва да се изнесеш със скоростта на светлината, защото той спадаше бързо. Веднъж и на мене ми се случи по време на тренировка (преди дооооста години – да кажем около 20 … лелеее, толкова време ли мина …) Била съм около 10-годишно хлапе. Сезонът е зима, има сняг и всичко необходимо – ветер, ветер, и пак ветер плюс голем студ Помня, че вътре пространството се отопляваше с калорифери. Дали ги има още тия животни? Та, както и да е. Плуваме си ние тренировката в не особено топлата вода и не особено приятна атмосфера, защото, освен всичко друго, забравих да спомена, че и светлината не беше от най-силните. Беше полумрак. Иди, тренирай с настроние. Ама, когато си млад и нахъсан, ще преглътнеш всичко. Та, плуваме си, зъзнем си, мъчим се след цял ден училище, тренировка, занималня и пак тренировка, когато изведнъж настава паника сред треньорското тяло. Започва се едно ръкомахане, едно свирене, една суматоха. Наддигам аз глава и полека-лека разбирам – токът е спрял, балонът спада, трябва да се изнесем немедлено от басейна. Положението е наистина опасно, защото това нещо тежи много ( щом ток го надува и поддържа, нема да е леко). Излизаме от басейна, грабваме хавлии, кърпи, джапанки и в луд страх и почти в галоп се изнасяме от „местопрестъплението“. Страшничко си беше. И много впечатляващо за 10-годишно хлапе, почти апокалиптично. Е, после на спирката се събрахме и се посмяхме, подиграхме един на друг кой как реагирал и тичал Много сме преживели там … Една друга случка, която на мене ми е леко смешна сега, ама, тогава изобщо не ми беше смешно. Тъй като басейнът беше голям и открит, съответно и водата в него – много, трудно се поддържаше някаква прилична хигиена (на водата). И доста честно ставаше мътна, зелена, а дъното беше хлъзгаво Имаше и жаби. Да, за вас лъжа, за мене – истина Имахме едно такова упражнение за издръжливост – един час плуване кроул без прекъсване с определено темпо. На едно от салтата усетих, че нещо ми се качи на гърба и се повози с мене около дестина метра. Крещях си от ужас и погнуса във водата, ама, жабето хич не се и трогна от моите вопли Слезе си на неговата спирка и кой от къде е. Но за мене си остава голем спомен … страховит. Помня и, че по това време смениха обръщението „другарю“ с обръщението „господине“. И ние като млади тийнейджири се чудихме като как да се обръщаме към нашия треньор. Накрая, след всеобща глъч и веселба, решихме да използваме „другарю треньор“ Та така с Балона. Най-трудно беше да се плува лятото, когато наставаше ваканционният период и де що народ имаше в Пловдив, се изсипваше на Балона. И на никой не му пукаше, че ние се подготвяхме за лятното Републиканско и се хвърляше на поразия във водата аха-аха върху главите ни. Доста нерви хабяхме тогава. Тогава видях и най-дебелия човек в живота си. И до днен-днешен се възхищавам на смелостта, която имаше този човек да се хвърли по бански и да легне да се пече на самия басейн. Хвала, бих казала, за такива смелчаци! Те, такива требе да сме всички – да не се срамуваме от себе си, а да се отстояваме. … което няма нищо общо с плуването
И като заключение искам само да споделя едно стихотворение, любимо на нас делфинистите:
“Не човек, а желязо,
просъскал треньорът-фашист.
Тихо мъртвият казал:
“Не, делфинист!”
Ваш Патиланчо
Тъй като от’секъде хвърчат пилета вкусни и разнообразни, аз ще ви предложа нещо също толкова вкусно и питателно и даже пак има месце в него за заклетите невегетарианци.
Ингредиентс:
Няколко моркова, обелени и нарязани на ситно. 2-3 зелени чушки, нарязани на ситно. 2-3 червени чушки, нарязани на ситно, царевица от консерва или замразена, бекон, нарязан на ситно. И всичко се задушава в масълце и водичка в тиган, като се почва от най-твърдите неща към по-меките. Първо се слагат морковите, зелените чушки и т.н. Става разкошно. Слага се сол и черен пипер на вкус или къри или квот’ ви душа сака.
Другото, което предлага нашето заведение “Тука е така” е нещо като “Китайска манджа с три вида месо” - пилешко, свинско и квот’ ви падне, може и нещо пушено да е. Също ви требе кромид стар, нарязан на ситно ( все пак нека да усещаме какво ядем, не да виждаме, пък и аз съм за естетиката в готвенето) чесън стрит или на скилидки, сол, черен пипер, червен пипер, къри, соев сос, червени печени чушки. И така, пилето е хубаво предварително да е сварено (може и бутчета, че по-лесно, пък и повече месце има ), свинското се нарязва на малки парчета, както и другото по вид месо. И така - задушават се кромидът, месата и чесънът (хубаво е да е стрит май), слагат се подправките и най-накрая печените чушки, нарязани на ленти или на малки парчета, по избор. Отделно се сварява ориз. Аз лично, първо го запържвам леко, за да не се слепва и след това го варя. След като и двете неща са готови, салатата е изядена, а питието изпито, китайската манджа се сервира, я с бира, я с вино, на който каквото му е сладко. Може (тук вече на помощ идва въображението) да се сложи ориза по средата и около него месата или обратното, или едно върху друго, кой, както му е кеф. Става страхотно и много приятно ухаещо.
Bon apetit!
