Най-после успях да инсталирам принтера. То не, че се оказа кой знае каква философия, но тия касети ми дадоха голям зор. Принтерът го взехме преди 2 месеца да кажем. И аз от страх да не му направя нещо, си го сложих чинно и прилично на едно шкафче да си го гледам и … те така. ‘Секви хора ме питаха и разпитваха: ” Айде, кога ще ми дадеш снимка от сватбата, искам снимка на Деничето”, татко и той “Нямам снимка на дететоооо! Изкарай ми!” И аз преди две седмици приспах чавето на обяд и скачам в компютърната зала ( така по-лесно се ориентираме с бате Спаси в коя стая сме вкъщи) и като се развихрих, и като ги заразмятах ония ми ти кашони, като го наслагах тоя ми ти принтер, тук-там, тва-онва и тръгвам важна-важна да слагам печатащите касети и бааам! … втори опит - баааам! … трети опит - бааам! Не става! И натискам, и пак не става. Гледам картинката, чета кво ми пишат, и пак не става. Брееее … наистина съм блондинка и почнах да си нареждам: “Аз като им разправям, че не разбирам и ме е страх, те - не та не, снимки искаме …” Голям вътрешен монолог си направих … Ба, вътрешен, имаше и доста гласни изказвания. След няколко дни пускам татко на бойното поле. Да го видя, като е толкова лесно. Два дни се бори и той милия. И днес идва бате Спаси и вика: “Абе, я да го видя тоя принтер” И почна и той една борба … и по едно време гледам аз, че не е то така, както си го мислим ний, како Сийке. И пробвахме, и то като взе, че да стане па, като се плеснахме ръце, като се прегърнахме и така песни и танци на народите Голям зор, еййй, голям зор …