You are currently browsing the monthly archive for ноември, 2007.
Тoва е страхотна вечеря, особено по празници. Да кажем за 4 порции по 2 руладини, значи това прави 8 пържоли. Вие си преценете дали да вземете готови нарязани пържоли и едно цяло парче свинско месо и да го нарежете. Пържолите предварително се накисват в соев сос, черен пипер, червен пипер, може малко, ама много малко кимион, някаква подправка за барбекю и бяло вино за около 12 часа, но не е задължително чак толкова много, може и по-малко. Важното е да си покиснат малко 
Друго необходимо:
- червени чушки печени, нарязани на дълги лентички
- бекон или някакво пушено месо, пак нарязано на лентички
- кисели краставички - също на лентички
- кромид на лунички нарязан
- топено сирене същооо.
Взима се едната пържола, като тя предварително е начукана, накисната и т.н и в нея се слага едно паченце чушка, едно-две бекончета, кромидеца и топеното сирене и се навива на руло, откъдето и името на ястието. След като се завие на руло, се закипенчва с клечки за зъби от двата края на рулото и така направени всичките пържоли, се слагат във намазнена с олио тава, слага се малко вода или бира и се пекат, докато станат - (може би около 1,30 - 2 часа) като се наблюдават постоянно и се поливат със сос, за да не изсъхнат Става страхотно ядене. Купон за езика и небцето!
Bon apetit! 
Мислех за едно друго да пиша, ама то не е бързо, така че остават спагетите. За 4 порции:
Половин пакет спагети
200-300гр кайма ( колкото повече, толкова повече)
доматен сок или пюре на вкус
4-5-6 кисели краставички, нарязани на … не много на ситно
1гл кромид
настърган кашкавал
малко масълце
Подправки:
сол, черен пипер, къри, соев сос, червен пипер
Приготвяне:
Сварявате си спагетите, изцеждат се и в тях се слага маслото и се обърква. Придава невероятен аромат. Ама какво ви гоовря, всеки го знае, а отделно си правите соса, а именно - запържвате ситно нарязания кромид, след него слагате каймата и ги задушавате. Слагате подправките, доматения сок и киселите краставички и след около 30-40 мин сосът е готов. След това, в намазана с олио тава, слагате спагетите и ги омесвате със соса. Слагат се в загрята фурна и се запичат за около 10-на минути. След това се слага настърганият кашкавал, запича се до червено и е готово. Манджата е страхотна и страшно вкусна.
Инджой!
Днес трябваше да отида до една детска борса да купя на детенце пантофки. Ама брули ония ми ти вятър, не е за разправяне. Е, как пък от един хранителен магазин, три будки за вестници и едно тото, само тотото успя да ми развали 50 лева? Както и да е, тотото успя малко да ги поразвали. Качихме се в таксито, а вътре плющи люта, люта още бясна чалга, ама нема начин - молих се да е поне Радио Веселина, че там чат-пат пускат и нечалга, ама - ядец! - диск си беше … Влезнахме в магазина, а пантофките - от грозни по-грозни и от скъпи по-скъпи. Карай, викам си, требе да ‘земем нещо, не може да ходи босо малкото Маугли. И кат се почна едно мерене … ‘ма какви са тези боклуци, дето ги правят, бе, драги зрители, ама това пантофки за малки деца ли са, бе, ми те ще им развалят крачетата, бе, нали сега се учат да ходят … Отказах се. Отидох в съседната борса. Там пък положението на оборот - страхотно сладкки пантофета, на половината цена, обаче със същия проблем - крачето се криви настрани. Бррррррррр …. !!!!!!!!!! Айде пак в първата борса и пак мерим останалата част от пантовчетата, дето не ги бяхме мерили. Ама те едни грозотиииии … а, то, миличкото, като я пусна да ходи и хуква към щанда с играчките и натиска копчетата едно след друго на пеещите мотори, аз след нея, че те струват камила с рога и голям цирк. Както и да е, с големи компромиси от моя страна ( най-пострада моето его, че са малко грозни избраните пантофки, пък и много скъпи, бе, 16лв). Кви са тия хора, дет’ ги слагат тия цени?!! Да не говоря за дизайна … но него го изкоментирах вече и се почна следващия гърч - да хвана такси, за да се прибера, че и гоня час - да не изпусна кухнята на детето. И се почна - едно такси - на повикване бил, 2ро - не работи, трето - не работи, автобуси - йок. Аааааааааааааааааааааааааа … а е едно духовито … дет се казва в приказката - веят бури, веят хали. Студ, студ, студ. Както и да е. Дойде едно такси и пак не случихме на музика оказа се некъв денс мих, дето няма нищо смислено в него и после главата ти е огромна … ама поне хаванахме кухнята, аз от нерви изядох две вафли, 4 пилешки крилца като стой та гледай и сега отмарям доволно … ама, много ме е яд за грозните пантофи … а най-трудното беше, че през цялото време Деница я нося на ръце, щото вече не иска да стои в количката, а тежи 12 кила … а, да дойде някой да ми каже нещо - толкова съм заякнала …
В нея става въпрос как Десито решила да си приюти стадо птички. Много красииииви, красиииииви птички – шарени, сладкопойни, приказка птички. Всяка сутрин те будели Деси с красивите си песни. Не знам, драги ми читателю, като как си я представяш ти тая работа с буденето на птички и дали изобщо някога ти се е случвало такова вълшебство, блаженство, бих казала, но за нашата смела героиня, захвърлила пушка на една страна, пояс – на друга, се оказало самата неподправена реалност в плът и кръв ( птича плът и кръв ). Та решила тя да ги осинови, като благодарност за нежната им песен в ранни доби. И всеки ден оставяла на оградата хлебец – пресен, вкусен хлебец, за да могат врабчовците да си хапват от него, да свикнат с нежното любящо присъствие на Деси и да започнат най-накрая да си искат сами хлебеца да го ядат от нейната ръка. Само се надявам птичките да са малки, щото, ако са големи, доста време ще й отнеме да ги храни една по една от ръката си, но това са си лично мои опасения …
Но не щеш ли, птичките изчезнали, на тяхно място се появили големи черни гарги, искащи да заемат мястото на малките птиченца, но Деси дала твърд отпор – казала: “Аз няма да развъждам гарги, я” и спряла хлебоподаването. Изминало много време от този ден, когато веднъж се сетих да я попитам какво става, аджеба, с нейните малки шарени сладки любимци, когато тя ме сюрпризира с неприятната новина. Даже мога да кажа, че ми я захвърли в лицето като котарак, захвърлил вече ненужната мъртва мишка … както и да е, аз много се смях. С глас се смях. Със сълзи се смях. До припадък се смях. Неистово се смях. Оказало се, че малките душанки били кръвожадни животни, т.е. хранели се с месо … Е, как ще ядат хляб, питам аз, тогава? По-скоро ще отхапят от наша Деси, но не и да опитат хляба, колкото и да е вкусен, пресен и ала бала …
Какво мога допълня за край? Мисля, че след тази новина, нищо няма да е толкова смешно и подобаващо за
Край на Глава Втора
Повече от него тук
Рон и Дели били женени от няколко години. Той бил австралиец, а тя българка. И така пренесли се да живеят в Австралия. Една нощ Дели усетила позиви за вц-то и станала, за да посети семейната тоалетна. Още, докато слизала по стълбите, усетила напрежение във въздуха, което напрежение се усилвало с наближаването на споменатото помещение. В момента, в който се нагласила да чурулика, видяла, че част от тоалетната хартия я няма. В уплахата си, тя хукнала разтреперана нагоре по стълбите, хвърлила се върху Рос и го запелтечила: “Рос, Рос, събуди се, някой е откраднал от тоалетната хартия!” Рос, отворил очи и казал:” Ъ?” Нищо не разбрал, щото Дели била толкова уплашена, че забравила да говори на английски и говорела на български. Рос се почесал по главата, пак се почесал и станал да види както какво е уплашило толкова много милата му кошута, която го гледала с огромни ококорени очи. След малко се върнал бесен с остатъка от топчето тоалетна хартия и казал: “Само новия съсед ще да я откраднал” и пак изчезнал. Малко по-късно се върнал с две топчета тоалетна хартия съвсем еднакви. Загадката била разкрита. Нощният сън можел да продължи спокойно.
Ако бях кученце, щях да съм
You Are a German Shepherd Puppy |
 Intelligent, quick witted, and a bit aggressive. You’ve got the jaw power to take a bite out of anyone you choose. |
Сипва си бате ти Спаси ядене и вика: “Страхотна манджа си сготвила, жена, ела да опиташ.” … и се наложи да си сипе за втори път, за да си хапне и той хихихихихииииии …
Както и да е. Мисълта ми беше, че обичам “Приятели”. Влюбена съм в този сериал. Гледала съм го и продължавам да го гледам всеки път, когато го дават. Даже бях свалила всички сезони. Ама нали съм блонде, ‘зех, че ги затрих по най-тъпия начин. Знам репликите и въпреки това, всеки път се заливам от смях, когато ги чуя пак. Но и това не ми беше мисълта. Онзи ден гледахме “Али Макбийл”. Друг любим сериал. ‘Се по изчанчени работи си падам … интересно … ениуей. Та гледаме, значи, как Али е в час заедно с дъщеря си и записва осторожно всяка дума на учителката, след което й направи дисекция на всяка дума, казана до момента и така я хвърли в оркестъра, че дъщеря й потъна от срам на което ние, разбира се, се смяхме от сърце. Но аз си казах: “Дано не съм и аз такава майка!” и си плюх три пъти през рамото. Но в следващия момент и последващите дни пред мене изникнаха моментите, в които съм се държала точно така. Въх! Спомням си как шътках на хората в парка да вървят по-тихо и да шептят, ако може, когато минават покрай моята количка със спящото бебе. Те, милите, само дето не козируваха. Изпъваха се като на гости при Слави и ми се заизвиняваха. Разбира се, имам си оправдание - тя спеше безкрайно малко и за мене всяка минута в повече беше дар от Небето, но кво ги е еня хората това, още повече, когато са излезли на разходка в парка??!! Друг емберасинг момент от опита ми като майка е, когато един следобед в 14h двама майстори си поправяха нещо на покрива на терасата на отсрещната кооперация по възможно най-шумния начин с най-шумните инструменти. Аз, разбира се, веднага се размахах, за да им привлека вниманието и в момента, в който ме видяха, им показах с жестове, че “два часа е, бе, хора, бебето ми спи” Те се развикаха и замолиха за още 10-на минути работа. Аз великодушно им позволих. И още има, но, замълчи сърце …
Лелеееееееее, аз съм Али Макбийл.
Днес бяхме до “Социални грижи” да подадем молба за следващата година да ни изплащат смешните и жалки 18лв детски. И тъй като в момента и двамата с бате Спаси имаме ниски финансови постъпления в семейната каса, решихме да питаме дали няма да се класираме за получаване помощи за отопление. Нямах никакво усещане дали - или, но бяхме длъжни да пробваме. Оказа се, че доходът ни от 383 лв е голям за въпросните помощи. Таванът за тричленно семейство бил, забележи, 204 /двеста и четири лв/, за да ти отпуснат 50 лв помощ, примерно. Аз просто издивях. Не на женицата отсреща, която беше достатъчно любезна да ни сметне и уведоми, а на гадните законодатели, които и представа си нямат, явно, как се гледа дете с 380 лв. Че искат още по-високи заплати и още по-нови автомобили. Тук ми иде да псувам, но речникът ми е беден, а и не подобава на умньо като мене таквиз приказки. Сещам се онова стихотворение за стълбата, дето, колкото по-нагоре се качвал човек, толкова по-сляп ставал за околността и реалността. Е, нашите политици са в това положение. Само да не паднат от по-високо, че повече боли.
10х, Niili
Animations
това е резултатът от днешната ни съвместна работа
Myspace Animations
в смисъл така се чувствам ( хахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахааа …)
Много се яодсах днес на двамата бастуни Стриптизьора и Дилян. Какво им дава право да си мислят, че са повече дори от сервитьорите в Санто Доминго?!!! Единият е стриптизьор, другият - съдия. Смешници! То пък бива, бива, ама … ама и аз пък толкова да се хващам …
Немаше начин да не се заразя от niili и да не се пробвам. Ето какво се оказа. Мързи ме да превеждам, затова оставям на ваш’та фантазия и въображение
You Are Christmas |
 More than most people, you are able to find magic in life’s small moments. Traditions mean a lot to you, and you tend to be quite nostalgic. You are a giving, kind person who really understands the true meaning of holidays. You inspire others to be as altruistic and caring as you are.What makes you celebrate: Tradition and a generous spiritAt holiday get togethers, you do best as: The storyteller. You like to recount memories with everyone.On a holiday, you’re the one most likely to: Give a gift to everyone you know |
Сигурно съм голямо мрънкало, ама хич не ми харесват тия огромни камиони, които минават по нашата хубава тясна павирана улица. Сега всекки се е втурнал да си слага дограми, да си строи кооперации, да ма’а с ония ми ти чукове, да ръмжи с ъглошлайфа и хич, ама хич да не мисли за съседа. Спомням си с носталгия времето, когато си седяхме на тротоара и я минат 15 коли по улицата на ден, я - не. А сега трябва да чакам по 10 минути с детето на ръце, за да мога да пресека и да си влезна в къщи. Абе, кошмар, ти казвам. Има моменти, в които не се чуваме какво си казваме или така бръмчи и бумти, все едно ти минават през главата. Протестирам!
Ако бях елф, щях да се казвам Nessa Tasartir.
Ако бях хобит, щях да се казвам Ruby Goldworthy of Michel Delving
Вчера го гледах и видях как една кака се изложи много яко и дори не разбра милата. Ако беше следяла дори поведението на Иван и Андрей, щеше да разбере, че нещо куца. Ама може ли да ни е такава младежта, бе, хора? Заприличвам на един небезизвестен професор 
Тя, нямаше предмет, в който да е добре. Тук не била добре, там не била добре, тва като го предавали, била в кафето, онова като го преподавали, била избягала … срам голям, но тя така и не разбра. Ако дъщеря ми стане такава, ще я бия от тук до Второто Пришествие!
Знам, че е много наивно и не бива да се връзвам, ама много ме дразни тоя Жоро Дренски от Survivor. Направо ти казвам ми иде да му скоча и да го разточа. Няма цел, чието постигане, бива оправдавано с лъжа. Няма! Със сигурност има хора, които ще ме сметнат за луда и … тъпа, но така мисля аз. Така и така си як физически, кво ги лъжеш хорицата, питам аз, кво ще ти стане да споделиш? Пък и храна криел. Ми нали като сте повече, ще можете повече да наловите. Ама, видите ли, той бил завършил Щатска Академия. Е, и? Тва да не те прави Бог?! Хич даже, ама на … пак се запалих. Хубаво ми вика бате Спаси да не се връзвам, ама не може изтрай сърце юнашко пред несправедливостта!
‘ай, останете си със здраве!
What kind of pirate am I? You decide!
You can also view a breakdown of results or put one of these on your own page!
Brought to you by Rum and Monkey
Един пиян паднал в една дупка. Мъчил се, мъчил се да излезе, не става. Пак се опитал, пак не става. Накрая се ядосал и казал: “Ако и този път не успея, ‘зимам си шапката и си отивам”
Един пиян се се клатушкал в нощта и не щеш ли се ударил в един стълб. Потропал от една страна и си казал: “Ъ, цимент!”, завъртял се малко, пак потропал: “Ъ, цимент”. Почесал се по главата, пак се завъртял леко - “Ъ, цимент”. “Бре!” - казал си милия и потропал за четвърти път: “Ъ, цимент … аз съм се зазидал, бе!”
Две блондинки чакали заедно на спирката. Едната попитала:
- Ти какъв трамвай чакаш?
- 1-ца - отговорила втората - а ти?
- 8-ца
След малко се задава трамвай No. 18 и двете възкликнали в един глас:
- Страхотно! Ще се возим заедно!
:):):):)
Това го чух преди няколко години от един арменец и много се смях. Става въпрос за най-краткия виц. Ето го и него:
Арменец-миньор.
Надявам се и вие като мене да оцените чувството за хумор, вложено в текста, по-горе
Вчера направихме още една галерия от снимки на стената. Този път със снимки на Деница. Направихме я така, все едно снимките са вградени в тухли. На Спас много му хареса. И Дени му се радва - само се боцка по снимките и се хили. Но аз нещо … абе, не ми изглежда толкова добре, колкото изглеждаше в главата ми. Когато го дооформим, може да кача снимка да споделя
Ох, голям ързел ме мързи да пиша … а и времето не предразполага за кой знае каква творческа изява. Пъна се, мъча се и пак нищо. Ще кажеш: “То с мъчене не става”. Абе, така си е, ама пък нали апетитът идвал с яденето, ама, ядец! - пак не става.Омързелявих се аааааааааз, омързелявих сееее … едно време четях книги, препрочитах, вестници даже четях … ще го отдам на умората - не, че не искам, просто съм уморена и нямам сили за извън”класови” занимания … Искам Деница да спи още един час. Мооля! Освен това снощи сънувах отвратителен сън. Че и дълго време го сънувах. Защо гадните сънища трят цяла нощ, а хубавите само няколко мига? Хубавото поне е, че декември се очертава хубав месец откъм срещи с любими хора Мдааа, само мисълта за тях ме усмихва. Колко малко било нужно на човек да се раздведри - една мисъл. Дори нямам против и Дени4ерото вече да се буди (ама, ако обича, да си поспи още малко)
Преди края на миналата година в Билла ме зарибиха да купувам памперси за чавето от “Памперс”, щото, видете ли, ако изпратиш еди-колко си мечета, ще ти изпратят еди-ква си играчка по избор, според броя изпратени мечета (картинки от опаковката на памперсите). И то стана почти година ( с малко преувеличение, ама то като си ядосан ден година ти се струва), а от жирафа ни дума, ни вопъл, ни стон (такава играчка си избрахме) И какво да разбера аз току-що, ин дъ мидъл оф дъ найт???? Хора, дето са изпратили след мене мечета, вече имат жирафи, а ние - не. Еми, много съм сърдита. Ще се оплача … на кмета, даскла и попа. Ама файда, пак нема да има. Еййй, накъде отива тоя свят, ейййййййй …
И така, бай Котан вече не е вкъщи. Отиде в едно село наблизо. Толкова милно и жално ме гледаше миличкият. Знаеше, че аз го махам и знаеше, че аз мога да го спра. Умното ми маце … Чакам го да ми се размяука, но не би …
Днес бяхме тримата с бате Спаси и Деничето до така, наречения, с гръмкото име, магазин “Euroland” :) Смех, а ;) Ема, хубави неща имаше вътре. Как ми легнаха на сърце едни чинии, не е истина. Страхотни бяха. Като се качихме на 2-я етаж, Деничето като взе да посочва играчките и да им се радва, дуднейки на нейния си език, голем смех падна Даже, виждайки ни, как слагаме неща в кошницата, до това, до което се докопваше, го хвърляше и тя в кошницата. Умно ми е чавето, еййй! Голяма радост падна. А какви плетени чорапи с една кравичка имашеее … страхотни … и си ги взех :)) И едни пиано взехме на Деница. Мъничко, разбира се, детско, но това е от играчките, от които, както казва сестра ми, трябва да се дават с извинение :)) Гръмнаха ни главите. НО по-лошото беше, че по едно време хич не й беха толкова интересни мелодиите и клавишите, колкото това да се махнат батериите и да си ги напъха в устата. И трите, ако може, но се запъна и успя само две да напъха… Оххх, кво да ви разправям, драги зрители, който е имал деца, той че ме разбере. Както и да е, после като се почна една луда гонитба с татко й около масата … за първи път я виждам толкова запъхтяна, бузите чак червени от жега, а коста мокра!!!!!! Даже се наложи да й я изсуша със сушоара, щото как така ще легне с мокра коса?! Голям сладкиш ми е чавето!
Днес за сетен път се убедих, че “Карибски пирати”, но първата серия, е невероятен филм. Гледам го със затаен дъх и усмивка на уста и казвам репликите заедно с Джони Деп. Страхотен филм! Доскоро мислех, че “Властелинът на пръстените” ми е любим филм, но май нещо почнах да се разколебавам. Може би ще ги сложа заедно на стълбичката на първо място, щото … класиката си е класика. Ако сте го забравили “Карибски пирати” 1, горещо го препоръчвам на всички. Страхотно представление, голям смях Айде, отивам да си го догледам.
Приятна седмица и всичко най-весело :о)
… да карам срещу изгрева и да слушам приятна музика … чувството е някак си … абе, неописуемо е … ( ах, как ми развалят мечтата отгоре съседите с тая прахосмучкаааа) … отпускащо, зареждащо, издигащо … Само си представи, драги ми Патиланчо, картината - ти си в колата, звучи “Beautiful day” на U2, примерно, пееш с пълен глас къде с думичките, къде с нанана (щото ‘ного малък шрифтът на обложка, бе) караш към нищото и всичко си идва на мястото … Толкова е просто, а неосъществимо … (блъс, блъс, блъс, блъс блъска чука на ковача отвън) еееййй, живот ли бе да го опишеш … Разпокъсана ми е мисълта, ама с тоя чук и твойта мисъл щеше да е разпокъсана.
Снощи гледах концерта на Слави Трифонов по бтв. Еми, много ми хареса! Некак си така ме отпусна. Потанцувахме с чавето, попяхме, попляскахме, повикахме … хубаво се получи! Евала ти, Славчо, евала ти, Трифонов! Браво, Слави, браво, български сокол, както би казал българският футболен коментатор. И, както си приказвахме с Niili, преди малко, еми хубаво си пее човекът. Кво като е 2м дълъг и с гола глава?
