… да карам срещу изгрева и да слушам приятна музика … чувството е някак си … абе, неописуемо е … ( ах, как ми развалят мечтата отгоре съседите с тая прахосмучкаааа) … отпускащо, зареждащо, издигащо … Само си представи, драги ми Патиланчо, картината - ти си в колата, звучи “Beautiful day” на U2, примерно, пееш с пълен глас къде с думичките, къде с нанана (щото ‘ного малък шрифтът на обложка, бе) караш към нищото и всичко си идва на мястото … Толкова е просто, а неосъществимо … (блъс, блъс, блъс, блъс блъска чука на ковача отвън) еееййй, живот ли бе да го опишеш … Разпокъсана ми е мисълта, ама с тоя чук и твойта мисъл щеше да е разпокъсана.