Daily Archive

Сипва си бате ти Спаси ядене и вика: “Страхотна манджа си сготвила, жена, ела да опиташ.” … и се наложи да си сипе за втори път, за да си хапне и той хихихихихииииии …

Както и да е. Мисълта ми беше, че обичам “Приятели”. Влюбена съм в този сериал. Гледала съм го и продължавам да го гледам всеки път, когато го дават. Даже бях свалила всички сезони. Ама нали съм блонде, ‘зех, че ги затрих по най-тъпия начин. Знам репликите и въпреки това, всеки път се заливам от смях, когато ги чуя пак. Но и това не ми беше мисълта. Онзи ден гледахме “Али Макбийл”. Друг любим сериал. ‘Се по изчанчени работи си падам … интересно … ениуей. Та гледаме, значи, как Али е в час заедно с дъщеря си и записва осторожно всяка дума на учителката, след което й направи дисекция на всяка дума, казана до момента и така я хвърли в оркестъра, че дъщеря й потъна от срам на което ние, разбира се, се смяхме от сърце. Но аз си казах: “Дано не съм и аз такава майка!” и си плюх три пъти през рамото. Но в следващия момент и последващите дни пред мене изникнаха моментите, в които съм се държала точно така. Въх! Спомням си как шътках на хората в парка да вървят по-тихо и да шептят, ако може, когато минават покрай моята количка със спящото бебе. Те, милите, само дето не козируваха. Изпъваха се като на гости при Слави и ми се заизвиняваха. Разбира се, имам си оправдание - тя спеше безкрайно малко и за мене всяка минута в повече беше дар от Небето, но кво ги е еня хората това, още повече, когато са излезли на разходка в парка??!! Друг емберасинг момент от опита ми като майка е, когато един следобед в 14h двама майстори си поправяха нещо на покрива на терасата на отсрещната кооперация по възможно най-шумния начин с най-шумните инструменти. Аз, разбира се, веднага се размахах, за да им привлека вниманието и в момента, в който ме видяха, им показах с жестове, че “два часа е, бе, хора, бебето ми спи” Те се развикаха и замолиха за още 10-на минути работа. Аз великодушно им позволих. И още има, но, замълчи сърце …

Лелеееееееее, аз съм Али Макбийл.

Днес бяхме до “Социални грижи” да подадем молба за следващата година да ни изплащат смешните и жалки 18лв детски. И тъй като в момента и двамата с бате Спаси имаме ниски финансови постъпления в семейната каса, решихме да питаме дали няма да се класираме за получаване помощи за отопление. Нямах никакво усещане дали - или, но бяхме длъжни да пробваме. Оказа се, че доходът ни от 383 лв е голям за въпросните помощи. Таванът за тричленно семейство бил, забележи, 204 /двеста и четири лв/, за да ти отпуснат 50 лв помощ, примерно. Аз просто издивях. Не на женицата отсреща, която беше достатъчно любезна да ни сметне и уведоми, а на гадните законодатели, които и представа си нямат, явно, как се гледа дете с 380 лв. Че искат още по-високи заплати и още по-нови автомобили. Тук ми иде да псувам, но речникът ми е беден, а и не подобава на умньо като мене таквиз приказки. Сещам се онова стихотворение за стълбата, дето, колкото по-нагоре се качвал човек, толкова по-сляп ставал за околността и реалността. Е, нашите политици са в това положение. Само да не паднат от по-високо, че повече боли.