Два дни се гоним и надхитряваме с тая хлебарка. То всъщност е хлебарчЕ, от ония малките, дето ходят по апартаментите. Нас не ни спохождат такива и не знам откъде се е взела, ама ми опълзя цялата къща гадината. Та на хладилника ли не беше, та на стената ли, та на бюрото на рс-то ли. Ужас! И всеки път, като я видя, започва всичко да ме сърби, все едно от там е минала. Брррррр! Не обичам насекоми, хлебарки, паяци и ‘секви подобни гадинки. Най-накрая вчера й видях сметката. Пак на бюрото. Свалих пантофа … шаааат, опита се да ме финтира, като слезе от долната страна на плота. Шаааааат … този път от ударната вълна хвръкна на земята и стъп!-настъпвах я до изнемогване, до несвяст, с всичката си сила на петдесетте си и седем кила. И въртях крака наляво, и надясно, и пак наляво, и пак надясно, да види хубаво ли й е да ме стряска така. В този момент чувам сакралния за всеки мъж вик: “Подай, бе, подай, беее … къде подаваш, беее…”, хлапето писна, като видя колко брутално убих нещото … ”Левски” паднаха, бате Спаси заспа …