Monthly Archive

Create your own Rubik’s Cube

Знам, че изобщо не е толкова важно, а и никога не съм се палила толкова, ама снощи просто не издържах. За Евровизия-та говоря. Не, че съм го гледала през годините, не, че съм имала фаворит, не, че разбирам чак толкова от музика, стил, текст и ала бала, ама това като снощи никъде го няма. Само не мога да разбера кой титан на българската мисъл измисли текста на песента победител и кой гениален композитор измисли музиката?! Кой реши, че тази девойка е най-добрата от всички присъстващи таланти, които малко или много сме ги гледали през годините и сме им се възхищавали. Тази девойка просто ме разплака с невероятната си визия … с прочувственото си изпълнение … с емоциите, които успя да преразкаже само с едно изречение. Дълбоко съм покъртена от чувствата, които ме завладяха, слушайки този шедьовър. Убедена съм, че това е изпълнение веднъж на милиони. Който не го е гледал, може само да съжалява. А девойката до толкова си повярва милата, че накрая чак ни разцелува всичките.

Аз просто нямам думи да изразя възмущението си. За първи път да има толкова талантливи хора, събрани на едно място и за първи път да изберат най-жалкия. Не казвам, че момичето не може да пее … ама чак като Георги Христов? Да не говорим пък за него, че на тия години тръгнал да ми се състезава с младоци, тва нема да го коментираме. Ама там бяха изпълнители от Music Idol,  които всеки, който го е гледал това шоу, ще се съгласи, че са страхотни. Дори ония момченца, босичките, бяха по-добри от девойката победител …

Абе, мани, бе. Не исках снощи да пиша, щото си мислех, че до днес ще узрея за “правилния избор”, ама нейсе … Както винаги, нещо хубаво некой го прецака … Жалко за останалите …

Тук, разбира се, няма да се мъдри моя поезия, тъй като аз мога да измисля простотийки от рода на “Котарашо Рашо, викат ми Апашо”. Не, тук ще се възхваляват и дават на народа великите постижения на човешкия ум като :

или:

Не знам дали стихчето за прасето се пише така. Някой, ако знае, моля да ме поправи … ама, джентли, де, да не ме порежеш от кръста на горе … Възможно е някога да правя лек анализ на умотворенията човешки, но нищо не обещавам. Колкото и да съм менте блонде, все пак си оставам блонде

“… с новинаааааааааарски доклад започвам сууууутрин деня - всеки рев, всяко грух преразказвам по слух. Репортееееееееееееееееерствам с нюх! … “

Нещо офенях, както казва Niili ,  на тема “Цар Лъв” напоследък покрай малкото Маугли и тая мелодия така ми се е загнездила в главата, че не мо’ем си я изкараме от главето …

Вуйчо е ковач. Нема да говоря за минусите да живееш редом до такъв майстор, щот можеше да си избере да шие гоблени, да плете на хурка или да рисува, ама нейсе. Желязото го влече, дядо тва му е предал, жив и здрав да е! Много е деен и умеен човекът и от хоби този занаят се е превърнал за него във вадене на хляба. Което идва да покаже, че е добър майстор и взима сравнително по-евтино от другите двама майстори-ковачи в града. То хубаво тва, лошо нема, ама … като търсите ковача, ай’, гедайте на кой звънец звъните, де! Щот’ ми писна вече! На неговия звънец с големи букви пише “КОВАЧ”, а всичко живо се изсипва да звъни на нашия звънец. Особено в почивно време - от 2-4 часа или другото любимо време за притесняване - рано сутрин в събота и неделя. Под рано имам предвид около 8-9часа, дет се вика по тъмни доби още. Еми … малко прекалено е, а? Няма, бе, един няма, който да е дошъл и да не натиснал дъ ронг звънец - ама било то бизнесмени, стари хора, самотни жени, мангусти, нема ти казвам, брате, нема. Слиза ми няква гугутка от големия джип, със скъпарските дрехи, с тъмните очила ( то слънцето залязло, ама нали е пич), с дъвката в уста и бааааамммм! - къдет не требе. Ама, чушко зелена, не виждаш ли какво пише на звънеца? Идва другия - той пък се пише предприемач и е приватизирал майстора-ковач като собственост - тук вече няма никакво спазване на благоприличен и благоразумен час, някакъв нормален тон на разговр - всичко е викане. Идва съседката от отсрещния блок в 2.15 и почва - “Ангелеееееее …” и, ако Ангел е имал благоразумието да не се обади до 15 сек се надава нов вой, по-мощен “Ангелеееееееееееееееееееееее”. Ей, лельо, ако скочим, че ти скъсам косата косъм по косъм … ама нали съм пацифист, ще се задоволя с лош поглед и стръвнишка забележка. Другата форма на повикване е - “Ей, (тук следва свирукане), майсторе, едни шила ти нося” или само подсвирване … до откат. Ама, аз само един път ще дам откат … Другата група, любимата ми, са мангустите. Техните вопли варират от комшу, майсторе, свиркане, идване на групички и говорене на безкрайно висок тон, прескачайки се един друг, докато ковачът им обърне внимание и най-най-най-любимото ми - манге, сутрин рано, неделя, огласява квартала с незабравимото: “Бати коваааач!” през пет секунди, като маяк. “Бати коваач … бати ковааач … бати ковааач” … Елеееее … що не съм от македонскиьот край, ми съм само македонска булка!?! Че като излезна с чифтето, че като запуцам без предупреждение, на месо … ама на - на всичкото отгоре съм и пацифист … ай, да му се не види …

Та … моля ви се, бе, хора, четете какво пише на звънците на хората! Може да излезе някой по-лош от мене и тогава идва страшното.

Сърдита и тросната сервитьорка:

- Какво ще желаете?

Единият от двамата пилоти:

- Какво имате за пиене?

Смаяна от въпроса, сервитьорката отсякла:

- ‘Сичко имаме!

- Една боза - отговорил пилотът, а сервитьорката се развикала:

- Тук да не е бозаджийница??!!?!?!

Докато Тя приспиваше Чавето, взе, че се поизнерви доста. Първо му пя и танцува половин час, а то нагоре-надолу по нея като асансьор. Накрая нервите й не издържаха и Тя го остави на леглото и отиде да хапне втора порция вкусни спагети. През това време Той задрямал. Задрямал още заспал. Заспал още захъркал. Захъркал, не, ами захъркотевил. Юнак бил Той, ей! Планини можел да премести с  една хъркотевица. Майка свинка, загубила малките си и викайки ги, грухтейки, не можела да го надмине. Носорог в атака ряпа да яде. Не, не! Не, носорог - стадо носорози. В това време Чавенце я привикало нежно: “Мамооо” и Тя отишла да полегне до него. То почнало да я гали по главата … и да я поскубва … нежно, де. А през две секунди й дърпало главата и я целувало, от което Тя развила вратни мускули като на Мистър Олимпия. И, докато То ритало, приспивайки се, Тя чула забравено свирукане в нощта, и то за трети път тази седмица. Чула песента на щурците. Не, не на “Щурците”, на щурците. Абе, те не пееха ли само лятото? И пак този копнеж по лято, топло, море, зелено, бира, вълни, плаж, тен, дълги дни, къси нощи, ах, какви нощи … Лято, лято, ама на Нея й пеели на ушенце посред зима. Изведнъж Тя се усети, че реди забравено стихотворение: “Ей, другарю мил, ти защо не си се мил? Математиката не знаеш и да учиш не желаеш.” Неусетно Чавенце заспало, а Тя се отправила за трета порция спагети. От къде място в тая крехка душа за толкова ядене и до днес никой не е разбрал. Това било загадка, измъчваща колегите й като как така може да погълне две пици и нищо да й няма. Още по-неусетно Той спрял да хърка и задишал леко, а пустият му файл още не се е прехвърлил. Тва е - нета у Щатско се скапА. “Лека нощ, мое мило мече!”, пожела Тя на Юнака и се отправи към поредната доза спагети. Ох, някой да ме спре, ще стана 100кила, докато родя!

p.s. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

Лека нощ, ден! Добре дошли, спагети …

Много се пише за него, викам си: “Що пък и аз да не се набутам между шамарите?!?” И ей на - тръгвам.

‘Секи вика: “Голем празник!” и се почва едно лудо пазаруване на мечоци ( не знам що точно на мечки, дали с това оприличават половинките си - дали защото спят през 3/4 от годината или на килца го докарват, или са толкова рунтави ;), или пък реват толкова гръмогласно, идея си нямам), на червени сърца, кое от кое по-кичово. Запазват се места в скъпарски ресторанти, пицарии и сладкарници и, ако си имал глупостта да си се улисал в работа и си забравил да направиш резервация, ще има да си обикаляш заведенията в града, да се тюхкаш и да се маеш или да си кесиш, докато некоя маса се освободи, стискайки палци да не е тази до тоалетната. Купуват се картички. А за тези, които не са надарени с дар слово, е помислено предварително - има ги с надпиииииис Милите ми късметлии, бе … Друго кво се купува? (тук си почесвам дългата бяла брада дълбокомислено … Бу, мустаците може и да ги ма’нем, ма виж брадата - нивгаж Да, купуват се цветя и досущ кат’ на 8-ми март цветарите си плюят на ръцете и се почва алъш-вериша, както и други подобни игри като “тука има, тука нема”. До тук не споменавам цени, щото то е ясно, че всичко струва камила с рога, майка си и баща си и други подобни сравнения и всичко това взето заедно. Сигурно се купуват много други неща като бижута, коли, дезодоранти и кремчета, вино, а някои късметлии удрят джакпота и получават предложение за брак. А, кво ще кажеш тука? Ударих ли те в земята, а Мдаааа, така е. Аз лично познавам една такава щастливо омъжена двойка. Дълги години да са заедно и щастливи още! И така стигаме кулминацията, най-важния и сюблимен подарък - шоколадът под всякаква форма. Не, тук вече няма да се шегувам. Никога няма да се изгавря с любимата храна, напитка, въздух, сънища и де що се сетиш за съществуване. Та мисълта ми беше до тук, че хич, ама хич нема да се обидя, ако утре мъж ми не ми подари мечка, сърце, дезодорант или такова нещо. Или ако точно утре не ми каже, че ме обича, щото аз виждам и усещам, че ме обича с всяко негово движение и мисъл за мен, обаче виж да забрави да ми вземе шоколад или шоколадови бонбони … елеееееееее … че го сгънем като стой та гледай … кат’ Пирин - Славия … кат’ малка водка трудовак … като Дениче 300гр сок … кат Спасче първа бира …

И така - честит празник на всички

To my honey 

 Tomorrow morning if you wake up and the sun does not appear - I will be here.
If in the dark we lose side of love hold my hand and have no fear ’cause I will be here.
I will be here when you feel like being enquired
When you need to speak your mind - I will listen.
And I will be here when the laughter turns to crying
when the wining losin’ in trying
we’ll be together ’cause I will be here.

Tomorrow morning if you wake up and the future is unclear - I will be here.
As sure as seasons are made for change our lifestyle are made for years.
I will be here.
I will be here - you can cry on my shoulder when the mirror tells us we’re older
I will hold you.
And I will be here to watch you grow in beauty and tell you all the things you are to me
I will be here …
I will be true to the promise I have made to you and to The One Who gave you to me.

Аз като ви казвам, че моите сънни плувания се превръщат в кошмар … - ето, в следобедния ми сън се появи акула. Огромна, зъбата. Аз си съдрах гърлото да крещя на сестра ми да не влиза на плиткото, че те, акулите, са маскари - понякога плуват и на плиткото. И тя взе, че излезе на брега пущината. Много огромна. А те да вземат да я галят и успокояват, щото видете ли, тя не можела да диша на сухото …

Безкрайно съм ядосана, огорчена и възмутена! Изгарям да поплувам малко. Ей, така дори - само да се цопна. Няма нощ, в която да не сънувам как преплувам морета и океани, басейни и де що водни площи има. Просто изгарям! И тъй като съм бивша плувкиня, страстта направо ще ми изяде главата. Но тъй като съм и майка на 1,5 мес. дете освен че трябва да намеря свестен закрит басейн, то той трябва да бъде и детски. Ей досега обикалях пространството в търсене на такива блаженства и на всякъде - чорчук. Набрах телефона на “Новотел” Пловдив с трепет и надежда, че ще ме огрее, тъй като хотелът е само на 10 мин от нас, но млада госпожица, с безкрайно любезен тон, ми отсече главата от глезените нагоре, казвайки ми, че цената за мене и детето за детския басейн е 35лв., като в същото време ме осведоми, че аз мога да ползвам също така сауна, джакузи и дърибус-бърибус. Започна ново изследване на басейните в Пловдив, като този път използвах и жокер “обади се на приятел”, моя приятелка, с която тренирахме заедно. Тя пък съвсем ме отчая, че “свестни басейни в Пловдив нема!” и като за капак ми изпрати клипче, в което да видя басейна, в който прекарах младостта си, на какво прилича. Сви ми се сърцето на 16. Доплака ми се. Аз ще продължа да търся варианти, защото среднощните ми плувания започват да приличат на кошмари.

Баща ми живее през две къщи от нас и вчера следобед решаваме да отидем да го видим. Да де, ама не щеш ли пред неговата врата спрял един огромен бус. Заел целия тротоар и ако искам да мина трябва да слезна на улицата. С това се примирих от няколко месеца, въпреки че въпросният бус в една от празничните нощи изяде нашите ритници, щото беше спрял точно пред вратата и немаше начин да си влезем. Научи се шофьорът, че пред хорските врати не се спира. До тук с буса. Та пред него пък беше спряла няква мазна кола ( в яда си дори не видях каква е) - пак по средата на тротоара. Ще кажеш, драги ми зрителю: “Е, кво пък толкова?!” Ми толкова, че вътре имаше две пикли, дето си мислят, че като са еднали зад такова возило и свеът е техен, че и на всичкото отгоре до тях на улицата беше спряла друга кола, този път, карана от момчетии и си правеха мохабед. И, ако искам да си продължа пътя, трябва да мина по средата на улицата, която, както веднъж бях споменала, се превърна в една от основните артерии на града. В стремежа си да избегнат задръстването на Тунела, ‘сичко живо се юрна през наш’та малка, тиха, уютна уличка. Е, те тука не издържах. Минах между двете коли, ама огледалата ми пречат и строго попитах като как да мина с детето в ръце. Оная гугутка вместо да се извини, ми се развика, че нямало съм да мина. Елеееееее, аз от 30 и кусур години минавам по тая улица, тя дошла от пет минути да си прави свалки на тротоара от колата и ще ми се зъби. Че като си отворих устата, като я накаканизах … Никъв ефект. Онва малкото продължи да се ежи.
Верно е, че не беше хубаво по комунистическо, но поне ни учеха на уважение към по-възрастния. Ако ти се скара - навеждаш глава, псуваш си наум и бегаш. А тва днешното поколение млади патки само знаят да се ежат и квакат. Ние едно време като се сваляхме, ходехме по пейките да седим, по кръчмите, на реката, нали е до нас, а те от колите. Егати тръпката. Много се изучиха, еййй, много се изучиха.

Месец и половина компютърът беше развален. През този месец и половина аз си спях наобяд до чавето, лягах си в разумни часове през нощта, а от два дена, от както ни докараха техниката, си лягам посред нощите, ей ме на и сега пиша ли пиша.  Вместо да си дам отдих на растящия корем и болещия ме кръст, аз се ровя тук и там и гледам ли гледам … Хубаво нещо е тва компютърът, интернетът.  Цяла нощ съм го сънувала. Не ми бил липсвал. Дрън-дрън шикалки. Не можем без него, еййй.