Daily Archive

Баща ми живее през две къщи от нас и вчера следобед решаваме да отидем да го видим. Да де, ама не щеш ли пред неговата врата спрял един огромен бус. Заел целия тротоар и ако искам да мина трябва да слезна на улицата. С това се примирих от няколко месеца, въпреки че въпросният бус в една от празничните нощи изяде нашите ритници, щото беше спрял точно пред вратата и немаше начин да си влезем. Научи се шофьорът, че пред хорските врати не се спира. До тук с буса. Та пред него пък беше спряла няква мазна кола ( в яда си дори не видях каква е) - пак по средата на тротоара. Ще кажеш, драги ми зрителю: “Е, кво пък толкова?!” Ми толкова, че вътре имаше две пикли, дето си мислят, че като са еднали зад такова возило и свеът е техен, че и на всичкото отгоре до тях на улицата беше спряла друга кола, този път, карана от момчетии и си правеха мохабед. И, ако искам да си продължа пътя, трябва да мина по средата на улицата, която, както веднъж бях споменала, се превърна в една от основните артерии на града. В стремежа си да избегнат задръстването на Тунела, ‘сичко живо се юрна през наш’та малка, тиха, уютна уличка. Е, те тука не издържах. Минах между двете коли, ама огледалата ми пречат и строго попитах като как да мина с детето в ръце. Оная гугутка вместо да се извини, ми се развика, че нямало съм да мина. Елеееееее, аз от 30 и кусур години минавам по тая улица, тя дошла от пет минути да си прави свалки на тротоара от колата и ще ми се зъби. Че като си отворих устата, като я накаканизах … Никъв ефект. Онва малкото продължи да се ежи.
Верно е, че не беше хубаво по комунистическо, но поне ни учеха на уважение към по-възрастния. Ако ти се скара - навеждаш глава, псуваш си наум и бегаш. А тва днешното поколение млади патки само знаят да се ежат и квакат. Ние едно време като се сваляхме, ходехме по пейките да седим, по кръчмите, на реката, нали е до нас, а те от колите. Егати тръпката. Много се изучиха, еййй, много се изучиха.

Месец и половина компютърът беше развален. През този месец и половина аз си спях наобяд до чавето, лягах си в разумни часове през нощта, а от два дена, от както ни докараха техниката, си лягам посред нощите, ей ме на и сега пиша ли пиша.  Вместо да си дам отдих на растящия корем и болещия ме кръст, аз се ровя тук и там и гледам ли гледам … Хубаво нещо е тва компютърът, интернетът.  Цяла нощ съм го сънувала. Не ми бил липсвал. Дрън-дрън шикалки. Не можем без него, еййй.