You are currently browsing the monthly archive for март 2008.
Тук коментарът е излишен 
На мене ми звучи и като добро пращане … абе, разбирате какво имам предвид
Такааа, тук текстът е много смешен, особено за делфинист като мене (т.1), затова ще го препиша, защото не се вижда ясно:
„Бътерфлай – същ., само в ед.ч.
Плувен стил, който изисква( на теория) свръхчовешка сила, но се характеризира ( в действителност) с некоординирано движение на ръцете и непостоянно дишане. Плуването на този стил обикновено е съпроводено от непрестанно крещене от страна на треньора, чиста истерия от страна на родителите и състояние на давене от страна на плувеца.“
Пак предупреждавам, че това е леко стеснен пост, който ще бъде по-скоро забавен на … абе, дрън-дрън шикалки, всеки, който иска, ще го оцени. Enjoy
Когато мравките се напият, падат на дясно
Такааааа … Niili отново ми хвърли ръкавицата и аз, ща не ща, трябва да ходя на дуел. А, ето и за какво иде реч – 5 жизненоважни неща, които не знаете за мене. Повтарям – жизненоважни!
1. Бях плувкиня за цели 9години и любимият ми стил или този, в който се състезавах, беше делфин, или така познатият на обществото – „бътерфлай“. Макар че едното животно нема нищо общо с другото, ама, карай … Имам доста медали, които ми беха потулени трагично от адър пърсон. Даже имам снимка в един вестник от едно републиканско, под която пишеше: „Една птичка пролет не прави“. Можете да си представите колко се надух тогава и как продължавам да се дуя.
2. Преди 5 години, да кажем, си пиех кафето с 4 (четири!) пакетчета захар, в последствие добавих сметана, докато не ми дойде акъла и сега си го пия чисто и студено с шоколад. Страхотна комбинация, божествена амброзия, деликатес за небцето.
3. Висока съм 1.70!
4. Живея срещу детска градина, в която съм ходила и аз и в подножието на Стария град (в Пловдив)
5. За първи път се напих в „Трабанта“ и на следващия ден имах някои бели петна, нещо, с което не се гордея, но не се е случвало след това!
6. Обожавам „Мечо Пух“
Стига съм откровеничела, а?
С любезното спомоществувателство на Niili и поднесено с много усмивки „Ако бях…“ симфония No.5, ария и пледоария и каквото и да означава всичко това:
1. Ако бях цвят, щях да съм оранжево и червено – топло и усмихнато
2. Ако бях плод – щях да съм сладка сочна ягода (от истинските!)
3. Ако бях животно, щях да съм мъркащ котарляк
4. Ако бях книга … щях да съм пълна с неща, които да те усмихват постоянно и да ме искат отново и отново … е, разбира се и с мъдрости. Даже имаше една такава книжка едно време „Смях и мъдрост през вековете“
5. Ако бях дреха, щях да съм страхотни дънки – меки, плитки, по тебе, с най-невероятния син дънков плат, долу лек чарлстон, леко прокъсани на шевовете отдолу, леко раздърпани, удобни … или удобна официална стилна черна рокля до малко над коленете със страхотни черни, също толкова елегантни, обувки с малък ток, щот’ все пак съм висока, няма да задминавам Айфеловата кула, я
6.Ако бях бижу, щях да съм колие около врата, направено от кожа и червени нещица по него, но, направени така, че да стават хем за всеки ден, хем за маааааалко по официален повод. Или фигурката би била усмихнато личице … каквото, всъщност, имах, но нещо се скъса 
7. Ако бях дърво, щях да бъда секвоя – огромна, зелена и успокояваща
8. Ако бях напитка … би ми се искало да кажа бира, защото така ми се пие една бира … или кола … но, бих казала, топло какао, каквото само аз си го правех ехееее, лонг, лонг тайм агоу
9. Ако бях насекомо, щях да съм калинка (некак си най-симпатично ми се струва и не е невъзпитано като комарите, дето само ти се плезят от ъгъла на стаята)
10. Ако бях песен, щях да съм „when you’re sad, love one, makes me sad, dear one …“ на Winans или Beautiful day на U2
11.Ако бях филм, определено щях да бъда цял сериал, и то само и единствено „Приятели“ Няма по-як филм от него
12. Ако бях подарък, щях да бъда малко, пухкаво, рошаво котенце
13. Ако бях град, щях да бъда Старият Пловдив в Пловдив (е, то къде другаде … блонде), който успокоява с камъните си, тепетата, Античния театър, малките кръчмета като „Пианото“, зеленината, носталгията по ( миналото) или загубено старо време …
14. Ако бях месец, щях да се люлям между март и май – най-красивото време в годината
15. Ако бях цвете, щях да съм тъмно червена ароматна елегантна роза
16. Ако бях изобретение, щях да съм памперс, стерилизатор и микровълнова
17. Ако бях сграда, щях да съм стара, уютна, семейна, топла къща, направена от тухли, оградена от голям двор, в който има коридор от чемшири и асма над главите ни
18. Ако бях отговор, щях да съм усмивка или смях
19. Ако бях дума, щях да съм любов
20. Ако бях мебел, щях да съм удобен, издръжлив шезлонг за бате Спаси или катерушка, на която да се катери Деничето
„Откриването на Прасчо-вци е специалност на Тигрите“
Днес не беше особено топло и добричкият ми бате Спаси ме предупреди, като излизам наобяд да взема шапката на детето, за да не се връщам, щото и духало лошо … един вид, духовито било Послушах го аз и не сбърках. Облякох сравнително дебело детенце, сложих й шапка и се понесохме към люлейките, количките, „няу-няу“-тата и „бау-бау“-тата. Следобед, след като тя поспа доволно, поиска да гледа филмчето за Прасчо и аз се съгласих, щото още ме държеше студения спомен от преди обеда и хич не ми се понасяше с големия корем навън в студа. При поредното чуване с бате ви Спаси, той каза, че времето е „толкова хубаво“. На въпроса ми има ли вятър, утвърдителният отговор беше толкова утвърдителен, че избута всички съмнения и мързели настрани и аз още по-утвърдително накрах Дени да каже „чао“ на Прасчо, щото, видите ли, отиваме на разходка. Да, ама не щеш ли, като излезнахме, такъв студ ме обхвана, че е усъмних силно вярно ли съм чула аз, аджеба, прогнозата на бате Спаси. Твърдо в себе си реших, че : „Аз съм женена за морж“, а една бяла мечка свали възпитано шапката си и още по-възпитано ме поздрави с „Добър ден!“ и ми се усмихна. Бате Спаси ли е дебеееел, не е ли дебеееел, аз ли съм кльощаааа … въх! – остарявам!
„Заразена“ от Niili, се отдадох на куиз-страст за малко. ‘Убав мислител съм, но съм и ‘убава, мамина сладка. А ти?
Ти си сладка на късмета |
 Ти си по-скоро нормална личност, с изключение на това, че имаш невероятен късмет в живота.(брей! – бел.ав.) Хората искат да бъдат около теб ( дори и малко да им е писнало) с надеждата и те да бъдат късметлиии |
Тази вечер изпълних т. 1-ва от моя ту ду лист или иначе казано да оправя детското легло. Ура! Мислех, че е цел недостижима, но след като се преборих с многократно причерняване и едно-единствено припадане, след един час видях легълцето във вид, достоен за снимка. Разбира се, това беше отпразнувано и от Дени4ето с диви, лудешки танци върху леглото … и последвалото го разхвърляне Горкана аз! Трябваше мъките ми да започнат отначало. За 15мин три пъти го оправях. То играчки ли не се изхвърляха зад борда, одеалцето ли не се влачи из цялата къща. Разбира се, всичко е докуметирано прилежно и ще видиш снимковия материал в момента, в който ме пусне мързелът и сваля снимките Освен това , успях да оправя и играчките и сега къщата има маааааааалко от малко по-подреден вид Мдаааааааа … много съм доволна от себе си … ако искаш визуална представа за вида ми в момента, си представаи една мноооого красива жена с дъъъъълга, дълга бяла брада, люлееща се на люлеещ се стол и хърка доволно, докато чавето стои в нея, гледа „Мечо Пух“ и си яде пластмасовия телефон. Е, те това съм аз в момента.
Такааааааааа, ето тук може да се види как се развенчава усърдието на една майка … как се потъпква, потъпква йощ погазва, майно льо …
„Правилата ясно гласят – играта не е приключила, докато играта не свърши!“ – Зайо от „Мечо Пух“
Вкъщи се вълнуваме от два футболни отбора искрено и живо – „Пирин“ Благоевград и „Белите орли“. Бате Спаси е за „Пирин„, щото е от Благоевград, а аз, неизвестно защо, страшно много симпатизирам на „Белите орли“ … чат-пат и на „Видима“ Раковски, но определено „Белите орли“ са грабнали сърцето ми. В началото на сезона „Пирин“ бяха 5седмици на 1-во място и бате Спаси се пръскаше от гордост. Ходехме със зелени шалчета вкъщи и всичката манджа, която трябваше да готвя, трябваше да има зелен цвят. Шегувам се Даже във вестника пишеше’ „Пирин“ – чудото от Благоевград’, което, разбира се, чинно и прилично се отряза и се залепи на стената срещу огледалото заедно с моментното класиране, на което важно-важно се мъдреше на пРъво место „Пирин„. Да, де, ама дойде време да играят с „Левски“ и орлетата (пиринските) взеха да отстъпват челното място. Това до тук беше малко предистория, за да те въведа, драги ми Смехурко, в ситуацията. В тази ситуация, идва моментът, в който бате Спаси с лекота ми разби сърцето и всякакви надежди „Белите орли“ да влезнат в Първа група. А, ето и за какво иде реч – вчера се игра поредният кръг от националното първенство по футбол и „Пирин“ да вземат да паднат с 3-0 от ЦСКА. Е, бива ли такава наглост, питам? Да паднеш с 3 на 0?!?!?!?? Това се преживя леко от бате ти Спаси, тъй като явно е било очаквано. Само не можах да разбера, защо, колкото емисии спорт имаше, толкова пъти се гледаха и толкова пъти, смразяващата новина беше на първо място, като се натъртваше всеки път, че първият гол паднал още в първата минута. Мен това ме избиваше в луд смях, нали се сещаш, но мълчаливо подкрепях мъжо в мъката му. Обаче на третия път не издържах. Пък и Пепи (репортерът от Канал1, ‘сички го знаете, дето викаше – „довиждане, Гърция, здравей, слънчева Португалия“ и куп други глупости) репортерстваше с нюх, така да се каже, и каза следното, което мене ме чупИ от смях (ми не издържах вече, не ме съдете толкова строго). Та каза: „Първият гол падна в 66-та секунда …“ Сега. Погледнато отстрани, нищо смешно няма, но да го чуеш за трети път за любимия си отбор и да продължаваш да искаш да го чуваш, на мене ми граничи с мазохисъм и казвам през смях: „Еееееееееее, в 66-та секунда … хахаххаа … Пепи ги е засичал …“. Това явно е дошло в повече за крехките и наранени чувства на бате Спаси, щото той не издържа (пък и гадния К1 точно в този момент показваше резултатите от другите мачове) и вика: „Ха, „Белите орли“ падат с 1-0, хахахахаха“, от което на мене ми се подкосиха краката. Няма смисъл да продължавам разказа си, само ще спомена, че, когато погледнах бате Спаси, той имаше самодоволна усмивка на лицето.
Та така, драги ми Смехурко, другия път внимавай на какво, на кого, защо, как, трябвало ли е, кому е нужно и прочие други въпроси да се смееш, щото Империята винаги отвръща на удара баш, когато ни най-малко очакваш.
Твой вечен патиланчо Л-то
They said