You are currently browsing the monthly archive for март, 2008.
Тук коментарът е излишен 
На мене ми звучи и като добро пращане … абе, разбирате какво имам предвид
Такааа, тук текстът е много смешен, особено за делфинист като мене (т.1), затова ще го препиша, защото не се вижда ясно:
“Бътерфлай - същ., само в ед.ч.
Плувен стил, който изисква( на теория) свръхчовешка сила, но се характеризира ( в действителност) с некоординирано движение на ръцете и непостоянно дишане. Плуването на този стил обикновено е съпроводено от непрестанно крещене от страна на треньора, чиста истерия от страна на родителите и състояние на давене от страна на плувеца.”
Пак предупреждавам, че това е леко стеснен пост, който ще бъде по-скоро забавен на … абе, дрън-дрън шикалки, всеки, който иска, ще го оцени. Enjoy
Когато мравките се напият, падат на дясно
Такааааа … Niili отново ми хвърли ръкавицата и аз, ща не ща, трябва да ходя на дуел. А, ето и за какво иде реч - 5 жизненоважни неща, които не знаете за мене. Повтарям - жизненоважни!
1. Бях плувкиня за цели 9години и любимият ми стил или този, в който се състезавах, беше делфин, или така познатият на обществото - “бътерфлай”. Макар че едното животно нема нищо общо с другото, ама, карай … Имам доста медали, които ми беха потулени трагично от адър пърсон. Даже имам снимка в един вестник от едно републиканско, под която пишеше: “Една птичка пролет не прави”. Можете да си представите колко се надух тогава и как продължавам да се дуя.
2. Преди 5 години, да кажем, си пиех кафето с 4 (четири!) пакетчета захар, в последствие добавих сметана, докато не ми дойде акъла и сега си го пия чисто и студено с шоколад. Страхотна комбинация, божествена амброзия, деликатес за небцето.
3. Висока съм 1.70!
4. Живея срещу детска градина, в която съм ходила и аз и в подножието на Стария град (в Пловдив)
5. За първи път се напих в “Трабанта” и на следващия ден имах някои бели петна, нещо, с което не се гордея, но не се е случвало след това!
6. Обожавам “Мечо Пух”
Стига съм откровеничела, а?
С любезното спомоществувателство на Niili и поднесено с много усмивки “Ако бях…” симфония No.5, ария и пледоария и каквото и да означава всичко това:
1. Ако бях цвят, щях да съм оранжево и червено - топло и усмихнато
2. Ако бях плод - щях да съм сладка сочна ягода (от истинските!)
3. Ако бях животно, щях да съм мъркащ котарляк
4. Ако бях книга … щях да съм пълна с неща, които да те усмихват постоянно и да ме искат отново и отново … е, разбира се и с мъдрости. Даже имаше една такава книжка едно време “Смях и мъдрост през вековете”
5. Ако бях дреха, щях да съм страхотни дънки - меки, плитки, по тебе, с най-невероятния син дънков плат, долу лек чарлстон, леко прокъсани на шевовете отдолу, леко раздърпани, удобни … или удобна официална стилна черна рокля до малко над коленете със страхотни черни, също толкова елегантни, обувки с малък ток, щот’ все пак съм висока, няма да задминавам Айфеловата кула, я
6.Ако бях бижу, щях да съм колие около врата, направено от кожа и червени нещица по него, но, направени така, че да стават хем за всеки ден, хем за маааааалко по официален повод. Или фигурката би била усмихнато личице … каквото, всъщност, имах, но нещо се скъса 
7. Ако бях дърво, щях да бъда секвоя - огромна, зелена и успокояваща
8. Ако бях напитка … би ми се искало да кажа бира, защото така ми се пие една бира … или кола … но, бих казала, топло какао, каквото само аз си го правех ехееее, лонг, лонг тайм агоу
9. Ако бях насекомо, щях да съм калинка (некак си най-симпатично ми се струва и не е невъзпитано като комарите, дето само ти се плезят от ъгъла на стаята)
10. Ако бях песен, щях да съм “when you’re sad, love one, makes me sad, dear one …” на Winans или Beautiful day на U2
11.Ако бях филм, определено щях да бъда цял сериал, и то само и единствено “Приятели” Няма по-як филм от него
12. Ако бях подарък, щях да бъда малко, пухкаво, рошаво котенце
13. Ако бях град, щях да бъда Старият Пловдив в Пловдив (е, то къде другаде … блонде), който успокоява с камъните си, тепетата, Античния театър, малките кръчмета като “Пианото”, зеленината, носталгията по ( миналото) или загубено старо време …
14. Ако бях месец, щях да се люлям между март и май - най-красивото време в годината
15. Ако бях цвете, щях да съм тъмно червена ароматна елегантна роза
16. Ако бях изобретение, щях да съм памперс, стерилизатор и микровълнова
17. Ако бях сграда, щях да съм стара, уютна, семейна, топла къща, направена от тухли, оградена от голям двор, в който има коридор от чемшири и асма над главите ни
18. Ако бях отговор, щях да съм усмивка или смях
19. Ако бях дума, щях да съм любов
20. Ако бях мебел, щях да съм удобен, издръжлив шезлонг за бате Спаси или катерушка, на която да се катери Деничето
“Откриването на Прасчо-вци е специалност на Тигрите”
Днес не беше особено топло и добричкият ми бате Спаси ме предупреди, като излизам наобяд да взема шапката на детето, за да не се връщам, щото и духало лошо … един вид, духовито било Послушах го аз и не сбърках. Облякох сравнително дебело детенце, сложих й шапка и се понесохме към люлейките, количките, “няу-няу”-тата и “бау-бау”-тата. Следобед, след като тя поспа доволно, поиска да гледа филмчето за Прасчо и аз се съгласих, щото още ме държеше студения спомен от преди обеда и хич не ми се понасяше с големия корем навън в студа. При поредното чуване с бате ви Спаси, той каза, че времето е “толкова хубаво”. На въпроса ми има ли вятър, утвърдителният отговор беше толкова утвърдителен, че избута всички съмнения и мързели настрани и аз още по-утвърдително накрах Дени да каже “чао” на Прасчо, щото, видите ли, отиваме на разходка. Да, ама не щеш ли, като излезнахме, такъв студ ме обхвана, че е усъмних силно вярно ли съм чула аз, аджеба, прогнозата на бате Спаси. Твърдо в себе си реших, че : “Аз съм женена за морж”, а една бяла мечка свали възпитано шапката си и още по-възпитано ме поздрави с “Добър ден!” и ми се усмихна. Бате Спаси ли е дебеееел, не е ли дебеееел, аз ли съм кльощаааа … въх! - остарявам!
“Заразена” от Niili, се отдадох на куиз-страст за малко. ‘Убав мислител съм, но съм и ‘убава, мамина сладка. А ти?
Ти си сладка на късмета |
 Ти си по-скоро нормална личност, с изключение на това, че имаш невероятен късмет в живота.(брей! - бел.ав.) Хората искат да бъдат около теб ( дори и малко да им е писнало) с надеждата и те да бъдат късметлиии |
Тази вечер изпълних т. 1-ва от моя ту ду лист или иначе казано да оправя детското легло. Ура! Мислех, че е цел недостижима, но след като се преборих с многократно причерняване и едно-единствено припадане, след един час видях легълцето във вид, достоен за снимка. Разбира се, това беше отпразнувано и от Дени4ето с диви, лудешки танци върху леглото … и последвалото го разхвърляне Горкана аз! Трябваше мъките ми да започнат отначало. За 15мин три пъти го оправях. То играчки ли не се изхвърляха зад борда, одеалцето ли не се влачи из цялата къща. Разбира се, всичко е докуметирано прилежно и ще видиш снимковия материал в момента, в който ме пусне мързелът и сваля снимките Освен това , успях да оправя и играчките и сега къщата има маааааааалко от малко по-подреден вид Мдаааааааа … много съм доволна от себе си … ако искаш визуална представа за вида ми в момента, си представаи една мноооого красива жена с дъъъъълга, дълга бяла брада, люлееща се на люлеещ се стол и хърка доволно, докато чавето стои в нея, гледа “Мечо Пух” и си яде пластмасовия телефон. Е, те това съм аз в момента.
Такааааааааа, ето тук може да се види как се развенчава усърдието на една майка … как се потъпква, потъпква йощ погазва, майно льо …
“Правилата ясно гласят - играта не е приключила, докато играта не свърши!” - Зайо от “Мечо Пух”
Вкъщи се вълнуваме от два футболни отбора искрено и живо - “Пирин” Благоевград и “Белите орли”. Бате Спаси е за “Пирин“, щото е от Благоевград, а аз, неизвестно защо, страшно много симпатизирам на “Белите орли” … чат-пат и на “Видима” Раковски, но определено “Белите орли” са грабнали сърцето ми. В началото на сезона “Пирин” бяха 5седмици на 1-во място и бате Спаси се пръскаше от гордост. Ходехме със зелени шалчета вкъщи и всичката манджа, която трябваше да готвя, трябваше да има зелен цвят. Шегувам се Даже във вестника пишеше’ “Пирин” - чудото от Благоевград’, което, разбира се, чинно и прилично се отряза и се залепи на стената срещу огледалото заедно с моментното класиране, на което важно-важно се мъдреше на пРъво место “Пирин“. Да, де, ама дойде време да играят с “Левски” и орлетата (пиринските) взеха да отстъпват челното място. Това до тук беше малко предистория, за да те въведа, драги ми Смехурко, в ситуацията. В тази ситуация, идва моментът, в който бате Спаси с лекота ми разби сърцето и всякакви надежди “Белите орли” да влезнат в Първа група. А, ето и за какво иде реч - вчера се игра поредният кръг от националното първенство по футбол и “Пирин” да вземат да паднат с 3-0 от ЦСКА. Е, бива ли такава наглост, питам? Да паднеш с 3 на 0?!?!?!?? Това се преживя леко от бате ти Спаси, тъй като явно е било очаквано. Само не можах да разбера, защо, колкото емисии спорт имаше, толкова пъти се гледаха и толкова пъти, смразяващата новина беше на първо място, като се натъртваше всеки път, че първият гол паднал още в първата минута. Мен това ме избиваше в луд смях, нали се сещаш, но мълчаливо подкрепях мъжо в мъката му. Обаче на третия път не издържах. Пък и Пепи (репортерът от Канал1, ‘сички го знаете, дето викаше - “довиждане, Гърция, здравей, слънчева Португалия” и куп други глупости) репортерстваше с нюх, така да се каже, и каза следното, което мене ме чупИ от смях (ми не издържах вече, не ме съдете толкова строго). Та каза: “Първият гол падна в 66-та секунда …” Сега. Погледнато отстрани, нищо смешно няма, но да го чуеш за трети път за любимия си отбор и да продължаваш да искаш да го чуваш, на мене ми граничи с мазохисъм и казвам през смях: “Еееееееееее, в 66-та секунда … хахаххаа … Пепи ги е засичал …”. Това явно е дошло в повече за крехките и наранени чувства на бате Спаси, щото той не издържа (пък и гадния К1 точно в този момент показваше резултатите от другите мачове) и вика: “Ха, “Белите орли” падат с 1-0, хахахахаха”, от което на мене ми се подкосиха краката. Няма смисъл да продължавам разказа си, само ще спомена, че, когато погледнах бате Спаси, той имаше самодоволна усмивка на лицето.
Та така, драги ми Смехурко, другия път внимавай на какво, на кого, защо, как, трябвало ли е, кому е нужно и прочие други въпроси да се смееш, щото Империята винаги отвръща на удара баш, когато ни най-малко очакваш.
Твой вечен патиланчо Л-то
Прави ми впечатление от доста време насам свободното, фриволно (то едно и също, ама да видиш, че знам думички 
) поведение на тийнейджърите в днешно време и по-специално на момичета. Не знам, може би, гледайки от мойта камбанария, съм голямо дърво, щото като ги видя как се държат, говорят, смеят (да не кажа хилят) и псуват и се вцепенявам и гледам като голям камък. И всеки път, гласно или негласно, стига бате Спаси да е до мене да ми слуша словоизлиянията, та, всеки път се заканвам, че само моето момиченце да стане такава патка, ще я ритам от тук до Второто пришествие. Повод за днешното ми възмущение не е само една случка, но още повече , като видях вчера как влюбените от Music Idol се натискат и целуват в “жакузито-макузито”, последвалия го стриптийз от страна на въпросните “idol”- и, от който не мене, честно казано ми се догади, чути днес реплики и се чудя - абе, нищо свято ли, лично ли, интимно ли не остана в тоя свят? Не само за младежта подрастваща, ами и за нас след тях и по-нагоре във възрастовата стълбица? Като искаш да се целуваш, иди си в тъмната стаичка, па се натискай, колкот’ ти душа сака, кво го показваш на телевизора?!!? Знам, че ще кажете - ама толкова ли си наивна (ми да, наивана съм!), не виждаш ли, че това е ПР? Егати ПР-а, пък аз да ви кажа. Аз, ако бях на мястото на бащата или майакта на Пламена, точно първо чупим телевизора, второ и Малкия Мук няма да ме стигне до София и трето - такъв шамар му отвинтвам на тва хлапе, дето обарва дъщеря ми, че скоростта на светлината пасти да яде - така ще му се върти главата. Не, че аз не съм искала да правя така на техните години, не, че не съм била луд тийнейджър, не, че не седях на Античния театър, играейки карти и слушайки метъл, ама не го правех достояние на родителите ми. А и тогава точно поумнях и спрях да се държа като бунтар. А и кво ми е виновен светът, че моите хормони бушуват? Седни си на задника, осмисли точно за кво иде реч, пък се стегни. Знам, че изглеждам суха и тъпа в очите на почти всички с такова изказване, ама хич не ми и пука Яд ме е, че такова поведение се толерира, адмирира, ако щеш, афишира (видиш ли колко такива думички знам ) и да се повторя аплодира. И точно поради тази причина са и всичките сбивания в училищата, и то от момичета. Щото вече са забравили кои са, какви са техните роли, а на учителите им са орязани почти всички права и освен да стоят, да гледат, евентуално да се оплачат, ако се осмелят, друго не могат да направят. А каква беше изненадата ми, когато разбрах, че днешните даскали нямали право да оставят на поправка, мисля, че беше. Сестра ми и The Zetkoto са бивши такива, та от тях го знам. В София-та са такива, да не кажете - то вие у Филибето тва-онва … Тва беше лека вметка, ама и тя, продиктувана от възмущението ми. Същото и за неизвинените - сега имат право на сур бюлюк неизвинени. Ква е тая анархия, бе? По мое време ( а то не беше чак толкова отдавна) - 2 1/2 и си почти аут, на 3-то хвърчиш. Както и за гавра с учител. Даже двама мои съученици ги изгониха последната година поради тази причина. Не бива така, не, не бива. Та, предпочитам да съм си голем камик, но децата ми да не станат такива.
Не знам защо дъщеря ми е решила, че ръцете ми и главата ми са от пластелин или ластик, но всеки път, когато си легнем, за да я приспивам, се започва едно дърпане на въпросните части, въртене, извъртане на 180градуса, на 67 градуса, прави опити и за 360, но там физиката си казва думата и моето “оооооооооох” я стряска и тя започва да ме успокоява “няма, няма”. След това се взимат ръцете ми, за да си ги сложи под главата - да, ама те големи, не стават от раз и айде от начало - взима се първо едната, послe се търси къде съм скрила другата и се слагат на двете бузи и доволна се отпуска на възглавницата … моята, да не си помислите, че ще спи на нейната. Колкото по близо до мене, толкова по-близо съм аз от изпадане от леглото. Да, ама така омръзва и се започва дърпане на главата ми с цел приближаване към нея. Някой път дърпането е и за косата, но там съм наложила мораториум и много-много не се домогва до нея. Та главата се опитва да я довлече, върти я наляво, надясно, вдига я нагоре, връща я обратно надолу, изобщо всички упражнения за събуждане и заспиване ги прави в едно. Освен това започва да я върти така, че да я нагласи за целувка. След получената целувка, се усмихва блажено и пак се отпуска на възглавницата. След това решава, че трябва да започне да се дупи и като го навири това дупЕ и аха-аха да ми падне на главата, щото то освен, че е вирене, е и танцуване. Страшна работа ви казвам. Някой път ми взима ръката и започва да се гали с нея, демек - сещай се, бе, мами, галкай ме. И си се галкаме до откат. И така, докато аз сдам багажа, а тя продължава да се кокори в тъмното, но, общо взето заспиваме заедно. Това е моето сладко, рошаво “лека нощ”.
p.s. може да се види в Our little world в BLOGROLL
Оказа се невъзможно! Завинаги и безвъзратно. С детското легло имах двучасов ефект и … до там. С играчките - абсолютно никакъв. Но добрата новина е, че в издирване на щипките ми намерих 6 щипки навсякъде из къщата, защото те сa ни любима играчка. Но това беше за вери шорт тайм, защото, докато обяснявах на Niili колко съм щастлива, че започват да се появяват, Деничето си закачи три на пръстите и отпраши към залеза. Другото хубаво нещо е, че най-накрая си намерих черпака! Също така си намерих липсващата пантофа и най-накрая пак си имам топли пантофи. Две седмици ми отне … Уви, два часа по-късно не личеше изобщо да съм подреждала. Окончателно вдигам ръце … до следващия път.
Тази седмица била седмица на блондинките. Можете да си представите, драги зрители, каква топлина превзе старата ми душа. Нееее там некъв си ден, като деня на жената или на влюбените, или некъв си имен ден смешен, а ЦЯЛА СЕДМИЦА! Е, те това е празник! Това е День победьй (така ли се пишеше? Вече съм забравила) Победихме и туй то! Затова реших, който е блонде - истинско, менте, по душа, както казва By, ако ще и от мъжки пол да е, въпреки че се съмнявам някой мъж да си признае, че е блонде, та реших, казвам, да се сберем под едно знаме и, дет’ се вика: “Блондета от всички страни - обединявайте се!” Пък като се обединим, пък като тръгнем по улицата, ще отидем първо на сладкарница, за да може да ни изгонят от там и никога повече да не ни пускат и ще може да ходим само по кръчми. Ухаааа … предричам такъъъв живот, че само си викам: “Данооооо!” Ще си измислим план-график на седмицата и всяка седмица ще празнуваме Седмицата на Блондинката! Казах! Хау!
Който е навит, драсни некой ред за потвърждение, билети се изпращат по секой начин. Пасти, торти и бира ще има за всички!
Л-то
bulpete иска то ду лист. Хубаво, си викам, ама, предупреждавам, че ще е доста скучен
1. И най-важното - да подредя детското легло. Макар и да остане подредено само за един час …
2. Да го поддържам подредено - а това хич не е лесно … хич
3. Ако може, некак си, да подреждам по-често (без детска намеса) играчките, че се овъртолихме в тях, като магаре в пръст, р’ъиш ли …
4. Да отида до пощата да пусна едно колетче до Австралия … ама, много ми тежи вече, ако и да е близо тая поща
5. Да се пострижа, че все го отлагам и прическата ми от “рошаво гнездо” се е превърнала в “маришки ветер”
6. Да си докарам най-накрая хубаво светло русо, вместо това оранжево
7. Да измия прозорците
8. Да пия всекидневно вода … по много
9. Да изкарам снимки на татко и някои сем.приятели от сватбата - тук срамът е голям, ама … ще си го берем …
и други неща има, ама … да не се срамя повече, а
и по почина на Петьо, ми се ще да видя този лист на Niili, Vlado & Sleepy
А, да ви видя сега
Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти.
Много видимо аз, много видимо аз, по-невидимо тиииии …
И миналия сезон на въпросното шоу беше добро. И там имаше изпълнители, които ти спират дъха, но в този сезон, и особено при момичетата, мисля, че няма празно. Мои фаворитки са Нора и Деница. Тези момичета са просто невероятни! И като глас, и като излъчване, и като визия, и като сценично поведение.Така е и Шанел, така е и влюбеното момиче, мисля, че Пламена се казваше. Тя пък къв глас извади, не е истина. Просто са страхотни. То се повтарям, но да кажа “божественярски”, ще бъде гавра с таланта на момичетата, щото ‘сички знаем от къде идва въпросната думичка. Но, мисля, всички ще се съгласите с мене, че по-добра от Валентина Хасан просто НЕМА. Не можах да повярвам на ушите си, когато цялата зала запя в един глас “Тули бу ди бу дау тюююю” или както се пише там. Но трябва да й призная, че този път имаше попадения от песента в нейното изпълнение и някак си ми лисваха португалските изцепки като “сора шооо”, напомняйки ми за ламбада-та. Често си признавам, с ръка на сърцето, така не съм се смяла от много отдавна. Наистина! Свалям й шапка!
Отдавна исках да го пусна това и все забравях. Ето сега:
Такааааа … тъй като нещо не успях да кача клипчето, както си требе тук, или то проявява непростимо упорит характер, ще приложа линк, към който да ви запратя с всичка сила към ето това: http://www.vbox7.com/play:3bacda6e
По инициатива на Майк Рам през Владо
Правилата са прости - (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.
Ето какво бих взела аз:
1. DC Talk - “Supernatural”, “Free at last” and “Jesus freak” страхотна музика, страхотни текстове - издигат те от’секъде
2. U2 - “All that you can’t leave behind” - албумът, заради който се влюбих в U2, плюс техен бест.
3. П.И.Ф. - и двата им албума. Всъщност третия не съм го слушала задълбочено, но мисля да се спра само на двата.
4. Evanescence - “Fallen” - помагат във време на нужда. Тежичка музика е.
5. The Lord of the Rings - “The two towers” - слушайки го, все едно отново гледам филма, а няма как да не се съгласите, че е страхотен
6. Софи Маринова - “Единствен мой” - не се смейте, албумът си го бива, но по нея ме запали бате Спаси. А и май всички сте чували ” … защоооо няма радоооост за тееееб и за мееееен…” Е, те от този албум е
7. Carman - A2J - класика - християнски рок, стил от 50-те, има и блус, и рап и всичко що душа ти сака
Сега на ред са Niili, missby, Петър Рашев
Странни живтони се въдят напоследък 
“Най-хубаво е, когато денят започне с щастлив край!”
Каква хубава мъдрост, казана от мече, което, уж, нямало ум в главата! Аз няма да разсъждавам по-нататък, ще оставя това на драгия зрител, за да не го дразня с моите си примери за начало на деня с щастлив край Сигурна съм, че всеки е имал такива дни и те са му преобръщали и най-каръшкия ден
Наздраве!
Най-накрая получихме заветната играчка от Памперс, за която мрънках преди време. Много хубав шарен жираф, на когото му биде разказана играта автоматически от’секъде :D. Ама чакахме близо година - 10месеца. Срамота! Ако това е възможно най-скоро-то, за което се бият в гърдите … ай, нема нужда от такива игри …
Niili ме попита и аз отговарям
What An Iris Says About You |
 You are incredibly hopeful and courageous. Even when you’ve been challenged in life, you have faith that everything will work out. Your feelings run deep, and you are a very grateful person. |
I close my eyes, only for a moment, and the moment’s gone
All my dreams, pass before my eyes, a curiosity
Dust in the wind, all they are is dust in the wind
Same old song, just a drop of water in an endless sea
All we do, crumbles to the ground, though we refuse to see
Dust in the wind, All we are is dust in the wind
Don’t hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away, all your money won’t another minute buy
Dust in the wind, All we are is dust in the wind
Няма да говоря за страшния Бог, за Когото ни говорят поповете, а за Бога, в Когото вярвам (Който е същият, де) и Който е доста добър, нежен, любящ и грижовен. От къде знам ли? Първо, вярвам в Бог от 17години. Винаги съм знаела, че Е такъв, но го изпитвам всеки ден, откакто се роди дъщеря ми. Проблясна ми една нощ, когато за пореден път скочих от леглото, за да видя защо мрънка беееебенцето ми. И в този миг разбрах, че, както аз скачам всеки път, за да видя защо плаче, всеки път, когато се смея с нея, всеки път, когато тя падне и чака да й помогна да стане, да й избърша ръчичките и да потъркам коленцата, за да минат, всеки път, когато ме чака да я нахраня или облека и да се погрижа за нея по всякакъв начин, така и Бог прави абсолютно същото за мен (нас)със същата безусловна любов. Когато съм сама в нощта и няма на кого да се оплача, знам, че мога да се обърна към Него и да помоля за помощ. Не е нужно да ида в храм, да запаля свещ и да се моля. Той е тук - до мен, в мен, в сърцето ми и успокоява всяка моя притеснена мисъл. Знам, че няма да ме накаже, че на Сирни заговезни не съм яла сирене или каквото се прави, нито пък на Черешова задушница ще ми се скара, че не съм раздала на съседките череши или не съм казала “Бог да прости”, ако ми дадат торбичка с лакомства. Ще Му стане мъчно, ако сгафя някъде и не осъзная гафа си и не отида при Него и със сърцето си не кажа: “Прости ми!” Ще Му стане мъчно, ако не Го помоля като приятел да ми помогне, ако не Му благодаря за помощта, която ми е оказал … Те такъв Е Богът на моето сърце - добър, нежен, любящ и грижовен
” - Гинка, нещо лошо ме гледаш?!
- Мисля, че всеки си има право на мнение и аз решавам да си гу запазя.
- А? Аааааааа, имаш мнение
- ‘Ми, мисля, че Вия ни мъ харесвати и аз ни Въ харесвам!
- Ми, добре :)”
По-нататък в епизода Гинка получи “да”, на което тя не повярва. Колко пъти и ние сме правили подобни грешки - да се хвърляме с рогата напред, без да се замислим за последствията. “Много съм смела” - мисля си, държейки сърцето да не изкочи от гърлото ми, горда и доволна от постъпката си. Като петле се ежим, а после ни заколват Ама, нема начин, учим се от грешките си, а не от уроците в училище.
На отиване към Била видях един кон да ака. И то в движение. Явно беше отработено това упражнение, защото го извърши с такава грация и финес, че дори зрителят не би усетил, че става нещо в конските му чревца, ако не го беше видял. И с още по-изящно движение успя да изхвърли творението си конско извън брезента, който му бяха сложили, за да предпазва улиците. Но какво беше изумлението ми, когато видях каква лична хигиена поддържа конят - повдигна си опашката, за да не се изцапа. Тук вече бях длъжна да ръкопляскам и ако ръцете ми не бяха заети да бутам количката, определено щях бурно да аплодирам красивото, интелигентно, чистоплътно животно. Следващото нещо, което ме изуми, беше невероятната ловкост, с която колите избягваха купчинките.
На връщане от магазина видях нещо, което … е, не, това трябва да е ден на чудеса - на спирката, на която никога не е имало кошчета, видях кошче и с щастлива усмивка се затътрих към него да си изхвърля хартийките от изядените вече бонбони Линд, когато, о, не, второ кошче на по-малко от три метра до другото!!! Тук трябва да си призная, че се просълзих от умиление. Това беше явен знак, че нашата мила, скъпа, прескъпа Родина е тръгнала към поправяне и ще я бъде. Но …
… това беше до след два часа, когато се сблъсках с грозната реалност очи в очи. Чакайки да ми извадят зъб, дочух следния разговор:
зъболекарката: - Къде живееш?
момчето : - Ами, да Ви кажа честно, бездомен съм
з. : - Как така си бездомен, къде спиш?
м. : - На пейките на Централна гара, железните.
И разговорът продължи в този дух и с уговорката, че едно младо зъболекарче, на което му трябвали точки, щяла да го лекува във Факултета безплатно. Не ме разбирайте погрешно. Виждала съм клошари - помня на Античния театър идваха двама-трима и смърдяха като за цял отбор, а това момче дори не миришеше. Беше нещо зле с краката и с голям диоптър. Каза, че в някакъв стол му давали седмично един буркан ядене, а някой му бил подарил телефон за 20 лева. Тя му даде 10лв и момчето само дето краката не й целуна, а една баба, чакаща до мене, каза, укоряващо: “Сега няма да се оттърве от него”
За следващото нещо, което вече ме изкара извън кожата си от яд, няма да разказвам, защото ще трябва да разкрия тъмна част от характера си, пък аз съм добро дете, не искам да се поддавам на тез низки страсти … въпреки че вече го направих веднъж …
Накъде отива този свят, Боже, накъде …
Няма ден, в който да излезна с детето, я на разходка, я да съчетаем полезното с приятното и някоя лелка или баба до толкова да изпадне в истерична радост, като я види, че чак да й се прииска да я вземе. Е, почва да ми писва! Всъщност то ми е писнало от много отдавна и понеже се опитвам да бъда възпитана, успявам да докарам подобие на усмивка, когато някой от въпросното съсловие се опита да направи опит да ми ‘превземе’ детенцето. Верно е, че е сладка, верно е, че е красива, верно е, че мойто гардже е най-рошаво и аз съм влюбена в дъщеря си, ама, айде поспрете си поривите малко, де! Днес успяхме да избегнем едната баба, която все си мисли, че Деничето я харесва, но на връщане една друга лелка от 20м се развикала: “Колко си сладка, ела да те взема!” Съвършено непозната жена. За първи път я виждам. И чак ни доближи на 50см и вика: “Ей сега ще те взема”, аз вече се ядосах и контрирам: “Как ще ми вземете детето, не говорете така!” Тя, изобщо не чувайки какво й говоря, протяга ръце и почти заплашително за мене изграчи: “Ей сега щ’те взема!” Леле, полудЕх! - “Абе, не говорете така, стряскате ми детето!” и всичко това става в движение. Господи мой, каква е тая криво разбрана радост да се говори така на малки деца, че ще ги взимат от майките им? Не мога да го разбера това. Аз, че страдам на тая тема, страдам, но това, което днес се случи, си беше чисто сбъдване на страховете ми. Едно е дядо й да каже: “Ей сега ще те взема” и да се подгонят из двора, пищейки и смеейки се, друго е неква дебела лелка да ми протяга ръцете си към моето чаве и да иска да ми го вземе. Аааааааааааа … ще има кютек другия път!
Тя към него:
- Сложила съм яденето на котлона. Отивам до съсеката за 10 минути, ти разбърквай яденето през половин час!
