Daily Archive

“Правилата ясно гласят - играта не е приключила, докато играта не свърши!” - Зайо от “Мечо Пух”

Вкъщи се вълнуваме от два футболни отбора искрено и живо - “Пирин” Благоевград и “Белите орли”. Бате Спаси е за “Пирин“, щото е от Благоевград, а аз, неизвестно защо, страшно много симпатизирам на “Белите орли” … чат-пат и на “Видима” Раковски, но определено “Белите орли” са грабнали сърцето ми. В началото на сезона “Пирин” бяха 5седмици на 1-во място и бате Спаси се пръскаше от гордост. Ходехме със зелени шалчета вкъщи и всичката манджа, която трябваше да готвя, трябваше да има зелен цвят. Шегувам се Даже във вестника пишеше’ “Пирин” - чудото от Благоевград’, което, разбира се, чинно и прилично се отряза и се залепи на стената срещу огледалото заедно с моментното класиране, на което важно-важно се мъдреше на пРъво место “Пирин“. Да, де, ама дойде време да играят с “Левски” и орлетата (пиринските) взеха да отстъпват челното място. Това до тук беше малко предистория, за да те въведа, драги ми Смехурко, в ситуацията. В тази ситуация, идва моментът, в който бате Спаси с лекота ми разби сърцето и всякакви надежди “Белите орли” да влезнат в Първа група. А, ето и за какво иде реч - вчера се игра поредният кръг от националното първенство по футбол и “Пирин” да вземат да паднат с 3-0 от ЦСКА. Е, бива ли такава наглост, питам? Да паднеш с 3 на 0?!?!?!?? Това се преживя леко от бате ти Спаси, тъй като явно е било очаквано. Само не можах да разбера, защо, колкото емисии спорт имаше, толкова пъти се гледаха и толкова пъти, смразяващата новина беше на първо място, като се натъртваше всеки път, че първият гол паднал още в първата минута. Мен това ме избиваше в луд смях, нали се сещаш, но мълчаливо подкрепях мъжо в мъката му. Обаче на третия път не издържах. Пък и Пепи (репортерът от Канал1, ‘сички го знаете, дето викаше - “довиждане, Гърция, здравей, слънчева Португалия” и куп други глупости) репортерстваше с нюх, така да се каже, и каза следното, което мене ме чупИ от смях (ми не издържах вече, не ме съдете толкова строго). Та каза: “Първият гол падна в 66-та секунда …” Сега. Погледнато отстрани, нищо смешно няма, но да го чуеш за трети път за любимия си отбор и да продължаваш да искаш да го чуваш, на мене ми граничи с мазохисъм и казвам през смях: “Еееееееееее, в 66-та секунда … хахаххаа … Пепи ги е засичал …”. Това явно е дошло в повече за крехките и наранени чувства на бате Спаси, щото той не издържа (пък и гадния К1 точно в този момент показваше резултатите от другите мачове) и вика: “Ха, “Белите орли” падат с 1-0, хахахахаха”, от което на мене ми се подкосиха краката. Няма смисъл да продължавам разказа си, само ще спомена, че, когато погледнах бате Спаси, той имаше самодоволна усмивка на лицето.

Та така, драги ми Смехурко, другия път внимавай на какво, на кого, защо, как, трябвало ли е, кому е нужно и прочие други въпроси да се смееш, щото Империята винаги отвръща на удара баш, когато ни най-малко очакваш.

Твой вечен патиланчо Л-то