Monthly Archive

Куплет 1 : Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът

Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

Куплет 2 : Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът

Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

Куплет 3 : Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа

Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

п.с. песента не е мое творчество, измислена от по-големи (на възраст от мене плувци преди мнооого, много години). Става за пеене край лагерни огньове, при леки и не толкова леки запои или просто когато се сетиш ( аз от два дена не мога да си я изкарам от главата). За мелодията, ще требе да звъннеш или просто да си я рецитираш. Голем сингъл е …

Балона

Не, не става дума за балони, циркове и клоуни, нито за балони с хелий Става въпрос за плувен 50-метров открит басейн, който е известен като „Балона“, защото зимно време се покриваше с нещо като платнище, което се надуваше и ставаше като полубалон. Но се поддържаше с ток и когато спреше токът, балонът спадаше. Веселба, а Особено, ако си вътре във водата и трябва да се изнесеш със скоростта на светлината, защото той спадаше бързо. Веднъж и на мене ми се случи по време на тренировка (преди дооооста години – да кажем около 20 … лелеее, толкова време ли мина …) Била съм около 10-годишно хлапе. Сезонът е зима, има сняг и всичко необходимо – ветер, ветер, и пак ветер плюс голем студ Помня, че вътре пространството се отопляваше с калорифери. Дали ги има още тия животни? Та, както и да е. Плуваме си ние тренировката в не особено топлата вода и не особено приятна атмосфера, защото, освен всичко друго, забравих да спомена, че и светлината не беше от най-силните. Беше полумрак. Иди, тренирай с настроние. Ама, когато си млад и нахъсан, ще преглътнеш всичко. Та, плуваме си, зъзнем си, мъчим се след цял ден училище, тренировка, занималня и пак тренировка, когато изведнъж настава паника сред треньорското тяло. Започва се едно ръкомахане, едно свирене, една суматоха. Наддигам аз глава и полека-лека разбирам – токът е спрял, балонът спада, трябва да се изнесем немедлено от басейна. Положението е наистина опасно, защото това нещо тежи много ( щом ток го надува и поддържа, нема да е леко). Излизаме от басейна, грабваме хавлии, кърпи, джапанки и в луд страх и почти в галоп се изнасяме от „местопрестъплението“. Страшничко си беше. И много впечатляващо за 10-годишно хлапе, почти апокалиптично. Е, после на спирката се събрахме и се посмяхме, подиграхме един на друг кой как реагирал и тичал Много сме преживели там … Една друга случка, която на мене ми е леко смешна сега, ама, тогава изобщо не ми беше смешно. Тъй като басейнът беше голям и открит, съответно и водата в него – много, трудно се поддържаше някаква прилична хигиена (на водата). И доста честно ставаше мътна, зелена, а дъното беше хлъзгаво Имаше и жаби. Да, за вас лъжа, за мене – истина Имахме едно такова упражнение за издръжливост – един час плуване кроул без прекъсване с определено темпо. На едно от салтата усетих, че нещо ми се качи на гърба и се повози с мене около дестина метра. Крещях си от ужас и погнуса във водата, ама, жабето хич не се и трогна от моите вопли Слезе си на неговата спирка и кой от къде е. Но за мене си остава голем спомен … страховит. Помня и, че по това време смениха обръщението „другарю“ с обръщението „господине“. И ние като млади тийнейджири се чудихме като как да се обръщаме към нашия треньор. Накрая, след всеобща глъч и веселба, решихме да използваме „другарю треньор“ Та така с Балона. Най-трудно беше да се плува лятото, когато наставаше ваканционният период и де що народ имаше в Пловдив, се изсипваше на Балона. И на никой не му пукаше, че ние се подготвяхме за лятното Републиканско и се хвърляше на поразия във водата аха-аха върху главите ни. Доста нерви хабяхме тогава. Тогава видях и най-дебелия човек в живота си. И до днен-днешен се възхищавам на смелостта, която имаше този човек да се хвърли по бански и да легне да се пече на самия басейн. Хвала, бих казала, за такива смелчаци! Те, такива требе да сме всички – да не се срамуваме от себе си, а да се отстояваме. … което няма нищо общо с плуването
И като заключение искам само да споделя едно стихотворение, любимо на нас делфинистите:

“Не човек, а желязо,
просъскал треньорът-фашист.
Тихо мъртвият казал:
“Не, делфинист!”

Ваш Патиланчо

Тъй като от’секъде хвърчат пилета вкусни и разнообразни, аз ще ви предложа нещо също толкова вкусно и питателно и даже пак има месце в него за заклетите невегетарианци.
Ингредиентс:
Няколко моркова, обелени и нарязани на ситно. 2-3 зелени чушки, нарязани на ситно. 2-3 червени чушки, нарязани на ситно, царевица от консерва или замразена, бекон, нарязан на ситно. И всичко се задушава в масълце и водичка в тиган, като се почва от най-твърдите неща към по-меките. Първо се слагат морковите, зелените чушки и т.н.  Става разкошно. Слага се сол и черен пипер на вкус или къри или квот’ ви душа сака.

Другото, което предлага нашето заведение “Тука е така” е нещо като “Китайска манджа с три вида месо” - пилешко, свинско и квот’ ви падне, може и нещо пушено да е. Също ви требе кромид стар, нарязан на ситно ( все пак нека да усещаме какво ядем, не да виждаме, пък и аз съм за естетиката в готвенето) чесън стрит или на скилидки, сол, черен пипер, червен пипер, къри, соев сос, червени печени чушки. И така, пилето е хубаво предварително да е сварено (може и бутчета, че по-лесно, пък и повече месце има ), свинското се нарязва на малки парчета, както и другото по вид месо. И така - задушават се кромидът, месата и чесънът (хубаво е да е стрит май), слагат се подправките и най-накрая печените чушки, нарязани на ленти или на малки парчета, по избор. Отделно се сварява ориз. Аз лично, първо го запържвам леко, за да не се слепва и след това го варя. След като и двете неща са готови, салатата е изядена, а питието изпито, китайската манджа се сервира, я с бира, я с вино, на който каквото му е сладко. Може (тук вече на помощ идва въображението) да се сложи ориза по средата и около него месата или обратното, или едно върху друго, кой, както му е кеф. Става страхотно и много приятно ухаещо.

Bon apetit!

Яни ми хвърля некви предизвикателства, на които требе да отговорим. Все пак с рицари сме израстнали, във времена на честност и достойнство и дъра-бъра, дъра-бъра. За съжаление от доста време не ми е оставало време да седна на спокойствие да прочета нещо, тъй като веднага ми се взима от мънички палави ръчички и се къса на парчета или се почва да се рисува. Затова съм вдигнала книгите мнооооого на високо … Поради същите ръчички не съм и купувала много книжки, но помня, че последните бях “Слонче в гората”, “В задния двор” или нещо от сорта, че остана у татко, “Трите прасенца”, като на всяка от тях аз най-подробно бееее-кам, мяу-кам, пипи-правя, ойнк-ойнк-ам или иначе казано грухтя папа-правя и не напоследно място цвиля като магаре, като да не забравям се виждат и две малки мишки, които също озвучавам много ефектно, църррррррркайки, от което мъничето изпада в бурен смях и всичко се почва от начало. Толкова за купуването. А и още една книга купих, но преди две години (срам, срам, срам) - “майката и детето” на един български автор. Доста добра. Мисля, че Христо Марков се казваше.
Относно четенето, отново опирам до гореизброените, плюс препрочитане на “Граф Монте Кристо”, обожавам я тази книга, “Тримата мускетари” и “Как да опазим семейството в неуправляемия свят” плюс Малкия мъж и малката мис.
Последните, които съм купила, са същите, като първите. Които искам да прочета отново - “Двете страни на любовта”, “Скарлет”- на Александра Рипли, втората част, “Шогун”
Еми, тва е, аз казах, че е срам, ама, живот, кво да го правиш …

Мразя боклукчийския камион, който минава всяка сутрин в 5.17. Събужда ме и после се въртя (наум, щото чавето спи върху мене) два часа и не мога да заспя. Той минава като летяща чиния с всевъзможни звуци, гада мръсен. И на всеки 10на метра намаля и се засилва, а моторът му така свири, че просто ти пробива мозъка. Иде ми да скоча и да го разточа. И тъкмо, когато заспя, Деничето се събужда и започва да ми върти главата наляво и надясно, да ми дърпа ръката, да ми бърка в очите … Мразя боклукчийския камион! Едно време имахме в двора вкъщи кофа, от ония сивите, и всеки вторник татко я изнасяше на тротоара на улицата и минаваше въпросният камион, взимаше си боклука и ни оставяше кофата. Чувам, че Бойко Борисов го дал тва предложение да се върнат пак тия кофи. Тогава нямаше и такъв боклук по улиците на всеки 100-на метра, през които има контейнери. Това хич не е ново, а добре забравено старо. Аз съм “за” да се върне това. Тогава, може би, няма да ми свири тая гад толкова рано сутрин. Сега ми се спи като стой та гледай, а трябва да ходя да се овъртоля в пясъчника като седнал Груьо в теменужките и да се пързалям на пързалката-слон, която е нечовешки стръмна, да придържам чавето, докато се катери на възможно най-високата катерушка и да ми блести слънцето в очите … Но първо да вдигна количката над главата си, за да я прекарам над колата на вуйчо. Офффффф, мразя боклукчийския камион!

Има ли ми нещо, няма ли ми … щом се питам, май ми има Доста народ оклюмал тия дни. Що така, бе, хора? Я кво хубаво време (като сезон, щото и тук се развали) е навън! Всички сме млади, зелени … айде на вън на чист въздух. Айде! Вятърът ще ви раздуха лошите мисли. И мене ме болят раменете, че ми изгоряха от слънцето, ама пак мишанкото ги катери като стой та гледай. Даже онзи ден в разговор с Niili ми хрумна идея как мога да припечеля пари. Да знаете, че си е лично моя! Мога да обучавам млади майки или просто майки, баби, дядовци, татковци, лели, чичовци, каки, батковци и който иска, как да играе лиана, катерушка, въртележка, кон, магаре, маймуне, стол и квот’ ви хрумне. Таксата ще е минимална, щото предполагам, че доста народ ще пътува от всички краища на страната, пък, като се разрастне бизнесът … ех, живот, здравей, здравей … ще мога най-накрая да купя на чавето триколка. Каквато и да е. Щото набезите към чуждите триколки са големи и едвам успявам да спра поривите й да не яхне и подкара въпросното возило към залеза … Та … заповядай народе, първият пристигнал, ще бъде обучаван безплатно.

Днес получих добра новина - няма да купуваме нова количка, ще ни дадат една доста добра. Съжалявам, че трябва да оставя старото возило, но много му пада гумата и хич нема да ми е смешно, когато излезна с две чавета на разходка - едното на дни, другото диво до небесата и тъкмо, когато съм по средата на улицата, срещу мене се засилват нагли шофьори, както се е случвало, ама тва е друга тема, да ми падне колелото. Голям фън е Направо почвам да се треса от яд и да пелтеча. Та, съм много благодарна на това момиче. Голям жест! В момента, ако някой ме чува - моля да дойде и да поиграе малко той ролята на диван, щото се изчекнах - мъничето гледа Мечо Пух, седнала е на бюрото, сложила си е главичката на рамото ми, а аз надничам зад нея, за да виждам какво пиша и малко се сгънах на една страна, а тя не дава да ставам. Та, ако ме чува някой … sos, sos, sos … помощ, бе, хора, няма ли милост в сърцата ви, пролетта не прогони ли всички мрачни чувства, другарче в нужда се познава нищо ли не ви говори …вече не си чувствам дясната страна … Ако все пак някой дойде и аз съм вкоченена, моля ви, не ме гъделичкайте!

Ето нещо, което направо ме подлуди от ярост!

Току-що прочетох на шампоана на бате Спаси с големия мустак, че, като си измиеш косата с него и шампоанът “осигурявал незабавен прилив на свежест” А, не, че той от три месеца е за постригване, р’ъиш ли … Просто му е бухнала в повече косата от незабвния прилив на свежест … Друго си е да си информиран, еййй …

Първо “Случи се” - доживях да чуя, че, ако псуваш на обществено място, ще те глобят солено. Балсам за душата ми бяха тези новини Верно, само в Бургас за сега, но силно се надявам и нашият кмет Славчо да подеме тази кампания … без срок на годност! А, дано!

Второ “Случва се” - днес на детската площадка чух нещо изумяващо ужасно - имало детски градини, в които, поради големия приток на деца, умишлено ги разболявали, държейки ги, спящи, на течение, за да идват по-малко деца в групите, да не е проблем на учителките. Не мога да го повярвам, въпреки че майките на болните деца лично са се уверявали, че това е така.

Питам се, какъв звяр трябва да си, за да ти хрумне такова нещо и още повече да го направиш?

Кой к’вото ще да казва, ама аз правя най-хубавите принцеси с кайма в околията и на Балканския полуостров. Необходимите продукти за поне половин хляб филийки са следните:

1. 0.250гр кайма

2. подправки, к’вито ти видят очите Аз слагам сол, черен и червен пипер, къри, соев сос, 1 яйце, 3-4-5с.л. дом.пюре, настърган кашкавал(може и кимион, ама на бате ти Спаси вече много му замирисва на кюфтета и е сложил табу на кимиона вкъщи ) и почваш да месиш. Месиш, месиш, месиш, докато ти дойде акъла в главата и почваш да мажеш върху (хубаво е) предварително нарязаните филийки. Ако те мързи да режеш, е, заводът доставя и нарязан, бел, чуден хлебец. Хубаво е да са тънко намазани филийчоците, щото, ако са дебело намазани, каймата идва в повече и долният пласт кайма не може да се опече и става алангле отдолу. Е, някой може и да обича алангле(така ли се пише????), но не е здравословно. Ама, не пък и безкрайно тънко, че чак да прозира. Нормално, хубаво омазана филия. Слагаш я в парти грила ( хубаво е да е включен предварително, за да не се чака дълго да се опече това блаженство) и чакаш да се изпече хубаво каймата. НЕ слагайте масло под каймата! Повтарям - НЕ СЛАГАЙТЕ МАСЛО под каймата, защото каймата ще се свие и изобщо няма да имат хубав външен вид, най-малкото. След като се изпекат, вадиш, чакаш малко да поизтинат, за да няма “аааууу, от къде са ти гредите, куме” и нападаш смело. Вървят със студена бирица, кафенце или каквото друго там си пийваш

Наздраве … исках да кажа - добър апетит

“Моля ви, знаете колко често от играчката става плачка. Накрая някой ще пострада и това ще бъда аз!”

Слонът Тантор от “Тарзан”

Много ми прилича на магаренцето Йори. Все е пострадал милия … и с една такава молба в гласеца …

Днес съм много лоша! На опашката на детската кухня чух как една майка каза, че “синът й бил отвратителен в момента, щото вадел зъби”! Аз изумях от тази проява на майчина любов. Ама, пък кво да изумявам, как се осмелява това малко няколкомесечно човече да мрънка, да нервничи, да плаче и киселее, щото нещо го боли? Права е майката, Няма право то да се оплаква, за да не й развали кефа. Но, ако нея я заболи зъб или глава, или нещо друго, веднага се нагълтва с хапове. После видях как две девойчета, да кажем около 15-годишни (то вече е толкова трудно да прецениш на колко години са, така изглежат), да пушат, криейки се между два бетонни гаража. Бяха леко закръглени. Сигурно си мислеха, че, ако спрят да пушат, ще надебелеят и си поддържаха формата, пушейки. После една друга майка си позволи да ме изгледа намръщено и укорително, защото съм бременна и ми личи и дори не го направи сришом, а нагло ме гледаше как вървя и пуфтя. Аха-аха да я захапя, ама само погледнах лошо. Какво им става на тия хора? Що гледат лошо всеки малко по-различен? Защо се държат така с малките си бебета? С тези дарове Божии, тези съкровища? А малко по-големите? Защо трябва да са част от общото и да са бездушни овце? Или като кажеш на някого, че е сбъркал номера, да те псува? Странна нация сме ние, а се подиграваме на хамериканците, че, като те видят, се усмихват и поздравяват или на другите видове чужденци, които не от нездраво любопитство питат: “Как си?”

Най-големият враг за човек са собствените му мисли!

Мислех да не продължавам, ама, що пък да не? Само си помисли - има мисли, които, като те обземат и те запокитват в Мариaнската падина и нема измъкване от там. А, всъщност, това е само мисъл, с която можеш да се пребориш - все пак това е твоята глава, волята е твоя, кво им угаждаш на тия страшни мисли?! Пример искаш, казваш - например, аз изпадам в тих ужас, че, когато няма да ме има за около седмица, татко ще хване ножицата и ще постриже мъничето. Направо полудявам! Другият ми душманин е, че свекърва ми ще хване детенцето ми и ще го заведе тайно на православна църква, а аз не давам. Все мисли, които се опитват да ме подтискат и да ме смажат и не ми дават да спя, да мисля планове как да предотвратя неизбежното, да правя забранителни списъци и да карам бате Спаси да ми ги рецитира сутрин и вечер.

Обаче има мисли, които те изстрелват нагоре и те карат да летиш , да усещаш мириса на пролетта, на тревата, на окосената трева, на детенцето ти и да те потънат в мечти, на вятъра, да ти се иска да разпериш ръце като крила и да си правиш кръгчета … Тук примери не давам. Сещай се сам … еееееееех, живот, здравей, здравей …

… май наистина не трябваше да коментирам … та, мисълта ми беше, че, колкото повече се поддаваш на лошите мисли, толкова по роб им ставаш и толкова повече се прегърбваш от собствената ти слабост. А си напълно силен да отметнеш това робство и … да седнеш да си пиеш кафенцето-мафенцето с кеф на слънчице

Моите Топ 5 на “най-плютите” в страната професии са:

1. Политиците, разбира се - не мисля, че има по-плюти хора от народните ни избраници

2. Таксиджиите-бакшиши - ясно е защо … даже наскоро ми се случи един да не ми върне ресто от .25 ст (не е много, но не е и малко, при условие, че ме вижда с дете на ръце и знае, че отивам в лаборатория). Предполагам, си е мисли, че ми е било много забавно да слушам как плюе тоя и оня, та е решил да ми вземе такса слушане

3. Синоптиците - е, те, такова “лъжливо” племе нема!

4. Учителите - те са и най-неоправданите, струва ми се

5. Мутрите - милите те, все ги набеждават за тва убийство, ония обир … душанки

А какво е твоето топ 5?

Моето мъниче доскоро ‘мамо’-сваше всички и всичко - от мене, през баща й, дядо й, леля й, кучета, котки, гълъби, случайно прелетели, играчки, абе, всичко, бе. Дойде време и узря за “тате”, ‘няу-няу’, ‘бау-бау’, ‘па-па’, но до ‘дядо’ не ще и не ще да стигне. Не щеш ли изведнъж каза ‘бабо’. Нищо странно за вас, но за мене - много странно, защото около нея няма човек, когото да идентифицира с ‘бабо’ ( моята майка почина наскоро, а свекърва ми я няма). И изведнъж ‘баба’-та се оказа татко, демек - дядо й Смехът, разбира се, е голям. За това си прозвище татко отнася сума ти бъзик от сорта на “имаш най-яката баба на света, маме” (щото татко е почти два метра и 100 кила, при това бивш спортист), “баба ти е доста мъжествена, така като гледам” или просто се изпада в луд смях, когато чуем Деничето да призовава дядо си с “бабооо” . Но най-големият смях беше, когато чух татко да казва възмутено на Деница, която по незнайна причина решила пак да му каже ‘мамо’, та й вика: “Не съм мама! Баба съм!” Е, те, тук вече не издържах, изпуснах си гарнитурата, която приготвях тихо и кротко в кухнята, припаднах на земята, заритах от смях и се просълзих.

Сутринта по Нова пуснаха доста шокиращ запис от мобилен телефон как едни ученици се гавреха и шамаросваха учителката си, сверили я в ъгъла на стаята. Подскачаха около нея, псуваха я, шамаросаха я, викаха й … като стадо маймуни. Бях просто потресена и изумена! Да не говоря, че този, който снимаше, не се намеси по никакъв начин, за да спре този тормоз. Не, че съм го и очаквала, но все чакаш да се случи. Дори на почти 2-годишната ми дъщеря й направи впечатление, че не е редно това, което се случва. И последва коментар на някакъв човек от обществото, не разбрах, за съжаление, какъв беше, но, явно, е бил някаква важна клечка, който тъпо се извини с неадекватната реакция на обществото. И престанах да го слушам, защото почнах да пелтеча от ярост и възмущение. Какво общо има обществото за това, че някой тъп тийнейджър е решил да бъде задник? Че е решил да се държи като дебил? Какво му е дало правото да си мисли, че като на външен изглежда по-добре (според неговите критерии) от учителката, може да я бие и псува? Какво му дава право да се поругава с една жена, която иска или поне е длъжна да го научи или да му предаде даден урок. Къде са родителите и техният контрол тук и какво общо има обществото с възпитанието в това семейство? Не мога да разбера защо винаги се обвинява обществото за несвършена от тебе работа? Обвиняват Бойко Борисов, че не се справял с боклука. Ми няма да се справи, докато има дребни мързеливи душици, които си хвърлят боклука отстрани на кошчето, а не в кошчето. Няма да се справи, докато има майки и бащи, които пред очите на невръстните си деца си хвърлят фасовете, обелките, хартийките, кутийки през прозореца на колата или до дървото, или някъде, само и само да не си го поносят, докато не намерят кош. По същия начин обвиняват нещастното ни, скапано и уморено от простотията около него, общество за това, че даден човек - родител - не си е свършил работата като такъв. Не е достигнал до сърцето на детето си и няма респекта му и страха, ако щеш, защото детето освен приятел в лицето на родителя си, има нужда да види в него и авторитет - някой, който ще го насочи към правилния път. Някой, към когото може да се обърне за съвет. На когото ще може да се “подчини”, защото неговите сили като малък човек не стигат за самостоятелно решение. Просто съм бясна на всеки, който сочи другия и казва - той е виновен. Да не забравяме, че, когато сочим човек с пръст,  другите ни три пръста сочат към нас!!!!! Да не казваме “обществото е виновно”, когато ние самите сме си виновни за помията, в която живеем. И аз съм била тийнейджър, и аз съм имала досадни учители, но никога не ми е хрумвало да искам дори да пострадат, да не говорим, аз лично да нанеса побоя. Това просто е недопустимо! А уж сме развито общество. Какво развито общество - гноясало от гадни рани, които пръскаме с парфюм, за да не миришат и старателно избягваме да лекуваме, щото оздравителният процес е леко болезнен и щипе. Какво да се пена повече?!! Докато ние самите не си свършим работата, никой друг няма да ни помогне, да не говорим той да ни свърши работата. Никой не обича да върши чужда работа. Особено ако е тежка.

… Happy anniversary!

Крадат красиви и умни животни. За по-подробна информация тук

Вчера, вече зверски изгладняла, влизам в магазина, до който се докопах със сетни усилия и се разтреперих от вълнение. Толкова много неща за ядене имало в тоя свят, а не само кроасани с шоколад! Идеше ми да целуна пода от умиление пред кулинарното изкушение пред мен, но шкембето ми и ниското кръвно ме отказаха тутакси от намеренията на ума ми. Айде, де, ще си угаждам на акъла … След петминутна почивка и взимане на въздух започнах трескаво да посочвам - сок за чавето, за мене - салата европейска на “Денито”, салата пиле с гъби на “Денито”, задушени картофки с чесън и копър, локум, два сандвича (то пък се оказа, че в едната опаковка имало по два броя), та се сдобих с най-вкусните 4 сандвича на света. Елеееее, натумбих се като добрата свиня Груьо. Салатите и картофките оставих за вечерта - да опита и бате Спаси Вертикалното. И идва вечерта, бате Спаси Вертикалното от обяд се точи на картофките и на салатата от пиле с гъби, отварям аз въпросната кулинария и що да видя - о, свещена мухлота! - мухъл до мухъл и до мухъла пак мухъл! Потърсих трескаво срока на годност - в годност си беше. С ужаст и трепет отварям европейската салата - ох, отдъхнах си, здрава си беше … така, де, нищо й нямаше. Ама, ме доядя на тия от “Денито” Може ли такива работи да правят?!!? Това е риторичен въпрос, не отговаряйте. Много ми стана гадно и днес щях да ходя до магазина да го върна, та да могат собствениците да се разправят с доставчиците си, ама един друг магазин ме отклони от пътя Мъчно ми стана и за бате Спаси - като дете се радваше и чакаше мезето за виното … душанката ми той … ама, аз знам къде правят страхотни картофи с шунка и кашкавал и ще му се реванширам. Не, че не яде пак от вкусните крилца на любимата си жена, ама … що ще ни цакат с мухлясала храна, те нас?

Въз се ядосах днес в зъболекарския кабинет. Трябваше само една пломба да ми се сложи - работа за 10 минути, а чаках два часа. За вас - лъжа, за мене - истина. Първо се изнервих до краен предел, докато приспя Маугли-то, но то дори и не заспа, ами хукна да се катери по дядо си и аз леко успокоена тръгнах. Отидох мааалко по-рано и вече имаше един батко, когото взеха и пилиха 40 мин. Как пък не издаде звук тва момче … голем герой! 4о минути … още не мога да повярвам. Аз през това време, да живее Глобул, си говорех с бате Спаси, че говорим безплатно, но, не щеш ли, една дебелана/ ама тя яка като Съветския Съюз, ти казвам (никога не съм гледала на това какъв размер си, даже винаги съм смятала, че пълните хора са големи душанки)/ ме подмина кто малка гара - от тези, дето не спираш на тях и баш в кабинета се набута с все телосложение и след нея некъв левент, тип бандит, се умъкна след нея, предполагам синковец или нещо друго - личен асистент или квото там дойде. Отиде си храбрият юнак и дебелата леля веднага се умърда на стола. Лелееееееееееее, полудех! Аз я чекам докторката 1 час, бебето отвътре рита, все едно е на световно, мене ми е свито под лъжичката за другото чаве, а тая дебела гугутка седна и как не счупи стола не знам. Не съм злоблив човек. Който ме познава, го знае това. Никога не проклинам и никога не пожелвам лошо нещо да се случи на човек, независимо какво ми е направил. Много гадни неща ми се случиха и пак не си позволих да кажа нещо лошо, но сега просто не издържах. И си викам - е, па много да я боли тая. То пък взе, че много я боля, милата, щом чак и бате Спаси я чу през телефона как вие. После излиза и ме гледа нагло отгоре, вместо да се извини, че ме гледа с корема се мъча там, щях да й простя. Аз я изгледах много лошо и малко на “вълчи поглед” си поиграхме, докато излезе. Ауууу, много се ядосах. Цялата ни страна е на тоя хал, щото е обитавана от дебели дебили, кито нямат нищо човешко в себе си, освен собствения си гаден егоизъм, с който вървят и тровят всичко живо около себе си. Извинявам се за лошия пост на тези, които го четат, ама пък си е истина …

Искам да съобщя за две тотално несправедливи несправедливости на тоя свят:

Несправедливост No.1 - Това мило дете Деница от Мюзик Айдъл пеела с “р”, видете ли. Че кой не пее с “р”???? Ама нейното “р” било френско или гърлено, или дърибус-бърибус. Пречело й било, умишлено заблуждавала журито и публиката и куп други фантасмагории от 1001 нощ.  Дрън-дрън шикалки пък да ви кажа аз. Едит Пиаф можеше да пее със същото “р”, ама никой нищо не й каза, нали? Ще кажете -ама тя е французойка, така си говори. Ми да я заведат на логопед да й го оправят. Много се възпротивих на тази глупост, че това щяло да попречи на Деница. Абсолютни глупотевини! Тя да не се явява за водещ на новини? Въпреки че вчера една мила девойка ми съобщаваше какво ще бъде времето с абсолютно същото “р”. Явно на шефовете й не им е направило впечатление. А то е толкова чаровно това “р”, толкова мило и обезоръжаващо. Много насериозно се взеха всички в тая държава, щом на такива глупости почнаха да обръщат внимание. Почна да не ми харесва Есил Дюран. Не, че ще й накривя шапката, ама … нали. На най-талантливите най-големите кусури намериха. Дебела била. Арета Франклин да не е 46кила? Или Лучано Павароти - той да не беше фин като солета? Ми вземета една Маргарита Хранова - бая се е закрилила, а пее страхотно. Кой е казал, че трябва да си кльоща, за да си известен? Тъпите списания, които се списват от анорексици или недоказали се такива.

За съжаление от моето пенене се впечатли единствено бате Спаси с големия мустак. Всички други ги дразнело “р”-то. Глупости на тръкалета. Ще провалят момичето заради едните комплекси на някой.

Несправедливост No.2 Онзи ден купих някакъв шампоан за бате ви Спаси с големия мустак и на него имаше лепенка, на която ми обещаваха 5000 бонбониери “Мерси”. Аз изумях от удоволствие и веднага направих исканото от мене, въпреки че, айде да сме честни, 5ооо бонбониери ще ми дойдат малко в повече, но пък идеята е страхотна. На ден по кутия, ех, живот, здравей, здравей! Да, ама, ядец! ОтрезАха ме, не ми бил успешен кодът. Че то на кой ще е при тая вкусна оферта?

Възмутена съм за пореден път. Режат ни отвсякъде - откъм да си “р”-каме на воля, както си искаме, от обещания желателни и вкусни, от … от … от всичко ни режат, маскари с маскари!

Преди малко видяхме по Евроспорт как стартираха сериите Le Mans и се потресох как може възрастни мъже, предполага се - интелигентни, в разцвета на силите си да обикалят 6 (шест!!) часа с кола около бетонна писта. Нали се сещате на Духа от “Аладин” анимационното филмче как му увисва устата до земята, при това някой път със звън? Е, те така и на мене ми увисна. Просто не мога да асимилирам що за човек си, за да правиш такова нещо. На мене ще ми се завие свят само докато кажа “6 часа обиколки по пистата”, камо ли да гледам, а да не говоря и да карам. Къде остана доброто хранене, питам аз? С печени картофки на фурна, залети с домашно правен чеснов сос, приети с бира и салата от краставички. Или с пържоли на фурна, накиснати в подправки известно време, опечени с вкусно сосче, за гарнитура вкусно-прясно-зелена салата, изядена от Деничето. Седиш си пред телевизора, гледаш си опера за добро храносмилане, а не се мъчиш да следиш коя обиколка поред мина. То и футболистите не мога да ги разбера - големи мъже тичат след топка, ритат се, плюят се и накрая се прегръщат. То, като се замисля, и ръгбито е същата работа, само дето щетите са по-големи А, сетих се - ами, бейзболът? Напълно непонятно нещо за мене? Удряш, хвърляш, изкарваш си рамото, плюеш за кадем нещо гадно, другия я хване топчето, я - не, после тичаш нанякъде, почесваш се, където не трябва точно когато не трябва и накрая кой е бил, защо е бил, идея си нямам. А трибуната крещи, врещи, ще кажеш - наш’те са станали 4-ти на световното. А, а, а, - ей тва е много яко - културизЪмът - е, кво ще кажеш? Тук вече те ударих в земята. Е, от тва по … - интересен спорт нема! Преди състезание пият, пият, пият вода и точно преди това спират да пият (ама с по много литри на ден - от сорта на 12л) и както се изказа една културистка - заприличват на сушени жаби ( май така каза) и после излизат и се пънат пред хората. Ама, нищо, де. Ще дорастна и тях да разбера Всеки си е бамбашка луд

Нощ, уморен от дългия ден, доволен от дългия ден, обичащ, обичан, точно преди да заспи една благодарсност се блъска в главата му: “Благодаря Ти, Боже, за щастливия живот и изпълнените мечти!”

Някои се “фукат”, че прекрасните им лабрадори, им перяли килимите. Безспорно прекрасен начин, бърз, безшумен и удобен и най-вече силоспестяващ. Евала на такива творци, работяги и мислители! Хвала! Но, тъй като не всички имаме, и в частност аз, такъв красив домакински уред, ето как аз съм посторила социализЪма вкъщи:

Необходимите съставки, както казва Иглика, са при мене леко опростени. За целта е необходимо диво хлапе и доста непукизъм (щото чистенето продължава мноооого дълго и бученето също). Та аз си стоя отстрани, пия си кафето, гледам си сериалите (по Hallmark, че латиното ми идва в повече) и си чакам … докато на детенце му омръзне да яха прахосмукачката. Това е общо взето, а, ако някой все пак реши да ми повярва, нека първо да си изчисти, пък после да си дава инструментита на дивачетата

Ако имаш подобрени способи и начини, моля, сподели! Всяко опростяване е добре дошло

Онзи ден, както си се разхождаме с Деничето, стигаме до любимото място в квартала - един гараж, пред който има насипан чакъл и, разбира се, се спираме за известна почивка за мене и забавление за Маугли. То се състои в  следното - кляка се, взима се в ръчичката камъчета и се тръгва на разходка, като целта е камъчетата да не се изпуснат. След като се приберем вкъщи, каквото е оцеляло от камъчетата, се разпръсва по килима или се отива някъде скришом, където тихомълком, се правят неистови опити да се погълнат камъчетата. Да, ама не. Тъй като го знам какво ще ми сервира, тичам след нея с индиански викове и възгласи и белята е предотвратена. Това беше част от играта. Другата част е - кляка се, взима се цяла шепичка камъчета и се дават на мама или се изсипват, пак се взима, пак се изсипват, пак се взима, пак се изсипват и така до припадък. В този момент от разходката, когато аз вече със сълзи на очите я умолявах да тръгваме, изкача от нищото дългокоса девойка, тип тийнейджър, залепва се буквално в лицето на Дени4ето и аз, онемяла от постъпката й, се опитвам да я дръпна. Все пак … В този момент девойчето се сеща да ме попита: “Може ли да я разгледам?”, от което аз паднах възнак, лошо погледнах и строго казах: “… миии … може” тя, така или иначе вече я разглеждаше. Хм, че детенцето ми да не е стока?!!!! Да, ама, моят малък Тарзан започна много да се срамува напоследък и върти главата …абе, ако може на 67% ще я завърти, само и само да не погледне кой е насреща й (аз, разбира се, се кефя). И в следващия момент двеойката казва(ето го и новият лаф): “Нещо не ме отразява :)” и пое към залеза. Аз останах да гледам след нея като голям камък, стараейки се да асимилирам какво се е случило и опитвайки се да запомня новия лаф. Явно, вече така се говори. Колко съм остаряла, еййй, колко съм остаряла …

- Мамооооо, сигурна ли си, че водата е хигиенична?
Нещо ми се струва съмнителна?!?
- Даааа, миличък
- Но, може би има бактерии??

(Из “Тарзан” малко слонче се опитва да влезе във вода, изпълнено със съмнения)

Не знам кой … да не кажа идиот, е измислил, че некои изследвания требе да се взимат на гладно и жадно, еле па бременни жени да обикалят града като глухи кучки, за да стигнат до лабораторията с едничката-единствена цел да устискат да си дадат заветните течности, без да припаднат и колабират насред центъра на града. Само некой мъж ще да е тва, да знаете … Знам кво ще ми кажете - така трябва. Аз много добре си знам, че така трябва, ама, ако си кльоща като мене и ти се припада със ставането от леглото, ако не хапнеш, хич няма да ти е до “така трябва”-то, да знаеш. Пък и нищо не ми пречи да си пороптая срещу тази световна, нечутовна несправедливост - гладен и жаден. Как пък гол и бос не те поискаха … Да не кажа, че, ако си гугутка като мене, ще си забравиш и направлението и ще трябва да се връщаш обратно … Днес сякаш целият свят беше срещу нас, ама тук да се не впускам в разправяници, че тя е опасна и длебока ” … и аз те теебее чееееекам, мори, доооома да ми доооойдеш, а ти не дооовадаш, душо, сърце моеееее, Йооооовааааноооо …” Ей, обичам я тази песен … особено в изпълнение на Слави Трифонов. Хак им на душманите! И много ме кефят дуетите му със Софето Маринова … ау … страхотия … к’ва я почнах, к’ва я завърших, ама така е … гугутки много, руси още повече … ” … Йоооовааааанкееее … и аз те теебее чеееекам, мори, доооома да ми дооооойдеш, а ти не дооооовадаш, душо, сърце моеееее, Йооооваааааноооо …” Сега да не се притесниш, че съм злоупотребила? Хич даже. Единствено и само с вода. То, егати и злоупотребата …

Не знам моето ли съзнание е вече изкривено, на хората ли … не, че аз не съм човек, ама … Вчера бях на лекар и тъй като мъничето напоследък е по-диво отвсякога и не мога да я оставя на татко, щото и той се притеснява, тя, ако ревне за мене, та я взех с мен - за първи път. И, както винаги, отивам много преди да  е дошъл докторът, за да съм първа, че после се чака едно чаканеееееее, не е за разправяне, ама тва ‘сички го знаете. Та и вчера така - отидохме половин час преди началото и о, чудо! - вече имаше една девойка. Опитах се да седна, но Маугли веднага хвана пътя и обиколихме два пъти поликлиниката - нагоре, надолу и настрани. На мене накрая езикът ми беше до маратонките, а малкото ме дърпаше ли дърпаше. Успях да я позалъжа да седнем за 10-на минути, ама то дивото зове и айде пак по коридорите. Най-накрая, след като вече не можех да дишам, а Деничето нещо накаканиза едно момченце по-голямо от нея, което, милото, само стоеше и се чудеше - “тва пък рошавато кво ми дудне насреща, нищо не разбирам”, я насилих да седнем. Междувременно бяха дошли още женуря и положението стана плачевно, а докторчето позакъсня малко. Имаше едно малко манге, което тичаше като щураво по коридорите и аз едвам удържах моя Тарзан да не хукне след него, като всички усилия завършваха с удари в корема. Накрая момичето преди нас каза милостиво: “Минете преди мен” и аз онемях. Започнах да пелтеча възпитано: “Ама, моля Ви се, няма проблем, ще си изчакам”, а тя настоя и аз реших - “що пък да не” и се впуснах в благодарности и ето идва ред да си кажа що мисля, че ми е изкривено съзнанието - зачудих се дали да не е редно да й дам 2лева или да й купя тортичка (откъде ли? даже си се виждах как се лутам из пазара и търся тортичка, ама по-бързо, ако обичате, щото ме чака едно момиче) или нещо повече от голата ми искрена благодарност. Честно! И като излязохме от кабинета, пак почнах с едни метани “много благодаря, та много благодаря!” Вечерта споделям с бате Спаси с големия мустак какво ми се е случило и какво съм помислила, пък той ми вика: “Недей, ще обидиш някой” Ами, ако го обидя, ако нищо не му дам? Абсолютен шаран. Ангорски.

Ти що ще да мислиш по въпроса, драги ми зрителю?

Разглеждам си се аз из блог-овете и бате Спаси ми обърна внимание на нещо, което ме възрадва и веднага “ударих юмрук” в бюрото и се разпоредих по хански: “Дай дюнера и водата!”. Нали докторът ми забрани да ходя много-много и да стоя права, затова сега той ми е крака и ръце, след като се прибере вкъщи. Е … поне 45%-50%. Старае се и дава от себе си 100%, за да е в “кондиция терена”, както казва Стоичков И сега доволно си седя пред рс-то и си ям най-вкусния дюнер на света. Разбира се, не за това исках да пиша, но то като тръгне и не пита ( не питай кое).  Единственият тормоз в момента ми е песента, която ми се е загнездила в главата, и то не в изпълнение на Тома, а на Азис. Макар че не е трудно да прибегна и до на Тома вокалите, ама ми е по-трудно да рева така … виж извивките на бат’ Азо по ги докарвам.

Днес нали бил Денят на шегата, аз къвто съм шаран, никого не успях да избудалкам, ама не ми е и било цел, де. Обаче, виж, бате ти Спаси как ме впрегна Напоследък ни стана традиция, като отивам да взимам детската кухня, да оставям малкото Маугли на татко и докато стигна до кухнята и обратно, да си говорим с мъжо по “джи си ема”. И днес по едно време ми вика: “Айде, аз ще те оставям, че спортът почна.” И аз подскочих ( в ума си, трудно ми е с тия габарити дори да си го помисля, камо ли наистина да подскоча) и викам: “Сакън, как така ще ме оставяш заради некъв си спорт?” Той се чупи от смях. Пързалял ме бил Душанката ми … тя, бе …

Най-голямото чудо днес е, че успях най-накрая да ям краставици. Откога ми бегат … ама … отидЕ салатката на бате ти Спаси

Абсолютно безсмислен пост. Не го чети

р.s. бате Спаси иска да го пиша като “бате Спаси с големия мустак” (хихи) голям войвода е, ще знаеш … “обичам те, искам твойте ръцееее, обичам те …” не я знам повече, само това ми звучи … и подозирам, че ще звучи и докато спя