Ойлариооо …

Куплет 1 : Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът

Бяло е млякото, бял е снегът, бял е на всеки след баня … носът

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

Куплет 2 : Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът

Синьо е небето, син е вирът, син е на всеки след боя … носът

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

Куплет 3 : Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа

Червено е виното, червена е кръвта, червен е на всяка маймуна … носа

Припев: Ойлариоооо, ойларио! Ойларио, чик, чик, чик, ойларио!

п.с. песента не е мое творчество, измислена от по-големи (на възраст от мене плувци преди мнооого, много години). Става за пеене край лагерни огньове, при леки и не толкова леки запои или просто когато се сетиш ( аз от два дена не мога да си я изкарам от главата). За мелодията, ще требе да звъннеш или просто да си я рецитираш. Голем сингъл е …

Скъп спомен мой

Балона

Не, не става дума за балони, циркове и клоуни, нито за балони с хелий Става въпрос за плувен 50-метров открит басейн, който е известен като „Балона“, защото зимно време се покриваше с нещо като платнище, което се надуваше и ставаше като полубалон. Но се поддържаше с ток и когато спреше токът, балонът спадаше. Веселба, а Особено, ако си вътре във водата и трябва да се изнесеш със скоростта на светлината, защото той спадаше бързо. Веднъж и на мене ми се случи по време на тренировка (преди дооооста години – да кажем около 20 … лелеее, толкова време ли мина …) Била съм около 10-годишно хлапе. Сезонът е зима, има сняг и всичко необходимо – ветер, ветер, и пак ветер плюс голем студ Помня, че вътре пространството се отопляваше с калорифери. Дали ги има още тия животни? Та, както и да е. Плуваме си ние тренировката в не особено топлата вода и не особено приятна атмосфера, защото, освен всичко друго, забравих да спомена, че и светлината не беше от най-силните. Беше полумрак. Иди, тренирай с настроние. Ама, когато си млад и нахъсан, ще преглътнеш всичко. Та, плуваме си, зъзнем си, мъчим се след цял ден училище, тренировка, занималня и пак тренировка, когато изведнъж настава паника сред треньорското тяло. Започва се едно ръкомахане, едно свирене, една суматоха. Наддигам аз глава и полека-лека разбирам – токът е спрял, балонът спада, трябва да се изнесем немедлено от басейна. Положението е наистина опасно, защото това нещо тежи много ( щом ток го надува и поддържа, нема да е леко). Излизаме от басейна, грабваме хавлии, кърпи, джапанки и в луд страх и почти в галоп се изнасяме от „местопрестъплението“. Страшничко си беше. И много впечатляващо за 10-годишно хлапе, почти апокалиптично. Е, после на спирката се събрахме и се посмяхме, подиграхме един на друг кой как реагирал и тичал Много сме преживели там … Една друга случка, която на мене ми е леко смешна сега, ама, тогава изобщо не ми беше смешно. Тъй като басейнът беше голям и открит, съответно и водата в него – много, трудно се поддържаше някаква прилична хигиена (на водата). И доста честно ставаше мътна, зелена, а дъното беше хлъзгаво Имаше и жаби. Да, за вас лъжа, за мене – истина Имахме едно такова упражнение за издръжливост – един час плуване кроул без прекъсване с определено темпо. На едно от салтата усетих, че нещо ми се качи на гърба и се повози с мене около дестина метра. Крещях си от ужас и погнуса във водата, ама, жабето хич не се и трогна от моите вопли Слезе си на неговата спирка и кой от къде е. Но за мене си остава голем спомен … страховит. Помня и, че по това време смениха обръщението „другарю“ с обръщението „господине“. И ние като млади тийнейджири се чудихме като как да се обръщаме към нашия треньор. Накрая, след всеобща глъч и веселба, решихме да използваме „другарю треньор“ Та така с Балона. Най-трудно беше да се плува лятото, когато наставаше ваканционният период и де що народ имаше в Пловдив, се изсипваше на Балона. И на никой не му пукаше, че ние се подготвяхме за лятното Републиканско и се хвърляше на поразия във водата аха-аха върху главите ни. Доста нерви хабяхме тогава. Тогава видях и най-дебелия човек в живота си. И до днен-днешен се възхищавам на смелостта, която имаше този човек да се хвърли по бански и да легне да се пече на самия басейн. Хвала, бих казала, за такива смелчаци! Те, такива требе да сме всички – да не се срамуваме от себе си, а да се отстояваме. … което няма нищо общо с плуването
И като заключение искам само да споделя едно стихотворение, любимо на нас делфинистите:

“Не човек, а желязо,
просъскал треньорът-фашист.
Тихо мъртвият казал:
“Не, делфинист!”

Ваш Патиланчо

Задушени зленчуци с бекон и още нещо

Тъй като от’секъде хвърчат пилета вкусни и разнообразни, аз ще ви предложа нещо също толкова вкусно и питателно и даже пак има месце в него за заклетите невегетарианци.
Ингредиентс:
Няколко моркова, обелени и нарязани на ситно. 2-3 зелени чушки, нарязани на ситно. 2-3 червени чушки, нарязани на ситно, царевица от консерва или замразена, бекон, нарязан на ситно. И всичко се задушава в масълце и водичка в тиган, като се почва от най-твърдите неща към по-меките. Първо се слагат морковите, зелените чушки и т.н. Става разкошно. Слага се сол и черен пипер на вкус или къри или квот’ ви душа сака.

Другото, което предлага нашето заведение „Тука е така“ е нещо като „Китайска манджа с три вида месо“ - пилешко, свинско и квот’ ви падне, може и нещо пушено да е. Също ви требе кромид стар, нарязан на ситно ( все пак нека да усещаме какво ядем, не да виждаме, пък и аз съм за естетиката в готвенето) чесън стрит или на скилидки, сол, черен пипер, червен пипер, къри, соев сос, червени печени чушки. И така, пилето е хубаво предварително да е сварено (може и бутчета, че по-лесно, пък и повече месце има ), свинското се нарязва на малки парчета, както и другото по вид месо. И така – задушават се кромидът, месата и чесънът (хубаво е да е стрит май), слагат се подправките и най-накрая печените чушки, нарязани на ленти или на малки парчета, по избор. Отделно се сварява ориз. Аз лично, първо го запържвам леко, за да не се слепва и след това го варя. След като и двете неща са готови, салатата е изядена, а питието изпито, китайската манджа се сервира, я с бира, я с вино, на който каквото му е сладко. Може (тук вече на помощ идва въображението) да се сложи ориза по средата и около него месата или обратното, или едно върху друго, кой, както му е кеф. Става страхотно и много приятно ухаещо.

Bon apetit!

3×3, ама друг път

Яни ми хвърля некви предизвикателства, на които требе да отговорим. Все пак с рицари сме израстнали, във времена на честност и достойнство и дъра-бъра, дъра-бъра. За съжаление от доста време не ми е оставало време да седна на спокойствие да прочета нещо, тъй като веднага ми се взима от мънички палави ръчички и се къса на парчета или се почва да се рисува. Затова съм вдигнала книгите мнооооого на високо … Поради същите ръчички не съм и купувала много книжки, но помня, че последните бях „Слонче в гората“, „В задния двор“ или нещо от сорта, че остана у татко, „Трите прасенца“, като на всяка от тях аз най-подробно бееее-кам, мяу-кам, пипи-правя, ойнк-ойнк-ам или иначе казано грухтя папа-правя и не напоследно място цвиля като магаре, като да не забравям се виждат и две малки мишки, които също озвучавам много ефектно, църррррррркайки, от което мъничето изпада в бурен смях и всичко се почва от начало. Толкова за купуването. А и още една книга купих, но преди две години (срам, срам, срам) – „майката и детето“ на един български автор. Доста добра. Мисля, че Христо Марков се казваше.
Относно четенето, отново опирам до гореизброените, плюс препрочитане на „Граф Монте Кристо“, обожавам я тази книга, „Тримата мускетари“ и „Как да опазим семейството в неуправляемия свят“ плюс Малкия мъж и малката мис.
Последните, които съм купила, са същите, като първите. Които искам да прочета отново – „Двете страни на любовта“, „Скарлет“- на Александра Рипли, втората част, „Шогун“
Еми, тва е, аз казах, че е срам, ама, живот, кво да го правиш …

Боклукчийския камион …

Мразя боклукчийския камион, който минава всяка сутрин в 5.17. Събужда ме и после се въртя (наум, щото чавето спи върху мене) два часа и не мога да заспя. Той минава като летяща чиния с всевъзможни звуци, гада мръсен. И на всеки 10на метра намаля и се засилва, а моторът му така свири, че просто ти пробива мозъка. Иде ми да скоча и да го разточа. И тъкмо, когато заспя, Деничето се събужда и започва да ми върти главата наляво и надясно, да ми дърпа ръката, да ми бърка в очите … Мразя боклукчийския камион! Едно време имахме в двора вкъщи кофа, от ония сивите, и всеки вторник татко я изнасяше на тротоара на улицата и минаваше въпросният камион, взимаше си боклука и ни оставяше кофата. Чувам, че Бойко Борисов го дал тва предложение да се върнат пак тия кофи. Тогава нямаше и такъв боклук по улиците на всеки 100-на метра, през които има контейнери. Това хич не е ново, а добре забравено старо. Аз съм „за“ да се върне това. Тогава, може би, няма да ми свири тая гад толкова рано сутрин. Сега ми се спи като стой та гледай, а трябва да ходя да се овъртоля в пясъчника като седнал Груьо в теменужките и да се пързалям на пързалката-слон, която е нечовешки стръмна, да придържам чавето, докато се катери на възможно най-високата катерушка и да ми блести слънцето в очите … Но първо да вдигна количката над главата си, за да я прекарам над колата на вуйчо. Офффффф, мразя боклукчийския камион!

Странносмески

Има ли ми нещо, няма ли ми … щом се питам, май ми има Доста народ оклюмал тия дни. Що така, бе, хора? Я кво хубаво време (като сезон, щото и тук се развали) е навън! Всички сме млади, зелени … айде на вън на чист въздух. Айде! Вятърът ще ви раздуха лошите мисли. И мене ме болят раменете, че ми изгоряха от слънцето, ама пак мишанкото ги катери като стой та гледай. Даже онзи ден в разговор с Niili ми хрумна идея как мога да припечеля пари. Да знаете, че си е лично моя! Мога да обучавам млади майки или просто майки, баби, дядовци, татковци, лели, чичовци, каки, батковци и който иска, как да играе лиана, катерушка, въртележка, кон, магаре, маймуне, стол и квот’ ви хрумне. Таксата ще е минимална, щото предполагам, че доста народ ще пътува от всички краища на страната, пък, като се разрастне бизнесът … ех, живот, здравей, здравей … ще мога най-накрая да купя на чавето триколка. Каквато и да е. Щото набезите към чуждите триколки са големи и едвам успявам да спра поривите й да не яхне и подкара въпросното возило към залеза … Та … заповядай народе, първият пристигнал, ще бъде обучаван безплатно.

Днес получих добра новина – няма да купуваме нова количка, ще ни дадат една доста добра. Съжалявам, че трябва да оставя старото возило, но много му пада гумата и хич нема да ми е смешно, когато излезна с две чавета на разходка – едното на дни, другото диво до небесата и тъкмо, когато съм по средата на улицата, срещу мене се засилват нагли шофьори, както се е случвало, ама тва е друга тема, да ми падне колелото. Голям фън е Направо почвам да се треса от яд и да пелтеча. Та, съм много благодарна на това момиче. Голям жест! В момента, ако някой ме чува – моля да дойде и да поиграе малко той ролята на диван, щото се изчекнах – мъничето гледа Мечо Пух, седнала е на бюрото, сложила си е главичката на рамото ми, а аз надничам зад нея, за да виждам какво пиша и малко се сгънах на една страна, а тя не дава да ставам. Та, ако ме чува някой … sos, sos, sos … помощ, бе, хора, няма ли милост в сърцата ви, пролетта не прогони ли всички мрачни чувства, другарче в нужда се познава нищо ли не ви говори …вече не си чувствам дясната страна … Ако все пак някой дойде и аз съм вкоченена, моля ви, не ме гъделичкайте!

„Нова налудничава идея на министър Масларова“

Ето нещо, което направо ме подлуди от ярост!

Вълшебни шампоани

Току-що прочетох на шампоана на бате Спаси с големия мустак, че, като си измиеш косата с него и шампоанът „осигурявал незабавен прилив на свежест“ А, не, че той от три месеца е за постригване, р’ъиш ли … Просто му е бухнала в повече косата от незабвния прилив на свежест … Друго си е да си информиран, еййй …

Случи се и случва се

Първо „Случи се“ – доживях да чуя, че, ако псуваш на обществено място, ще те глобят солено. Балсам за душата ми бяха тези новини Верно, само в Бургас за сега, но силно се надявам и нашият кмет Славчо да подеме тази кампания … без срок на годност! А, дано!

Второ „Случва се“ – днес на детската площадка чух нещо изумяващо ужасно – имало детски градини, в които, поради големия приток на деца, умишлено ги разболявали, държейки ги, спящи, на течение, за да идват по-малко деца в групите, да не е проблем на учителките. Не мога да го повярвам, въпреки че майките на болните деца лично са се уверявали, че това е така.

Питам се, какъв звяр трябва да си, за да ти хрумне такова нещо и още повече да го направиш?

Айде,на топлите принцеси, моляяя …

Кой к’вото ще да казва, ама аз правя най-хубавите принцеси с кайма в околията и на Балканския полуостров. Необходимите продукти за поне половин хляб филийки са следните:

1. 0.250гр кайма

2. подправки, к’вито ти видят очите Аз слагам сол, черен и червен пипер, къри, соев сос, 1 яйце, 3-4-5с.л. дом.пюре, настърган кашкавал(може и кимион, ама на бате ти Спаси вече много му замирисва на кюфтета и е сложил табу на кимиона вкъщи ) и почваш да месиш. Месиш, месиш, месиш, докато ти дойде акъла в главата и почваш да мажеш върху (хубаво е) предварително нарязаните филийки. Ако те мързи да режеш, е, заводът доставя и нарязан, бел, чуден хлебец. Хубаво е да са тънко намазани филийчоците, щото, ако са дебело намазани, каймата идва в повече и долният пласт кайма не може да се опече и става алангле отдолу. Е, някой може и да обича алангле(така ли се пише????), но не е здравословно. Ама, не пък и безкрайно тънко, че чак да прозира. Нормално, хубаво омазана филия. Слагаш я в парти грила ( хубаво е да е включен предварително, за да не се чака дълго да се опече това блаженство) и чакаш да се изпече хубаво каймата. НЕ слагайте масло под каймата! Повтарям – НЕ СЛАГАЙТЕ МАСЛО под каймата, защото каймата ще се свие и изобщо няма да имат хубав външен вид, най-малкото. След като се изпекат, вадиш, чакаш малко да поизтинат, за да няма „аааууу, от къде са ти гредите, куме“ и нападаш смело. Вървят със студена бирица, кафенце или каквото друго там си пийваш

Наздраве … исках да кажа – добър апетит