Нищичко

Разглеждам си се аз из блог-овете и бате Спаси ми обърна внимание на нещо, което ме възрадва и веднага „ударих юмрук“ в бюрото и се разпоредих по хански: „Дай дюнера и водата!“. Нали докторът ми забрани да ходя много-много и да стоя права, затова сега той ми е крака и ръце, след като се прибере вкъщи. Е … поне 45%-50%. Старае се и дава от себе си 100%, за да е в „кондиция терена“, както казва Стоичков И сега доволно си седя пред рс-то и си ям най-вкусния дюнер на света. Разбира се, не за това исках да пиша, но то като тръгне и не пита ( не питай кое). Единственият тормоз в момента ми е песента, която ми се е загнездила в главата, и то не в изпълнение на Тома, а на Азис. Макар че не е трудно да прибегна и до на Тома вокалите, ама ми е по-трудно да рева така … виж извивките на бат’ Азо по ги докарвам.

Днес нали бил Денят на шегата, аз къвто съм шаран, никого не успях да избудалкам, ама не ми е и било цел, де. Обаче, виж, бате ти Спаси как ме впрегна Напоследък ни стана традиция, като отивам да взимам детската кухня, да оставям малкото Маугли на татко и докато стигна до кухнята и обратно, да си говорим с мъжо по „джи си ема“. И днес по едно време ми вика: „Айде, аз ще те оставям, че спортът почна.“ И аз подскочих ( в ума си, трудно ми е с тия габарити дори да си го помисля, камо ли наистина да подскоча) и викам: „Сакън, как така ще ме оставяш заради некъв си спорт?“ Той се чупи от смях. Пързалял ме бил Душанката ми … тя, бе …

Най-голямото чудо днес е, че успях най-накрая да ям краставици. Откога ми бегат … ама … отидЕ салатката на бате ти Спаси

Абсолютно безсмислен пост. Не го чети

р.s. бате Спаси иска да го пиша като „бате Спаси с големия мустак“ (хихи) голям войвода е, ще знаеш … „обичам те, искам твойте ръцееее, обичам те …“ не я знам повече, само това ми звучи … и подозирам, че ще звучи и докато спя