Най-големият враг за човек са собствените му мисли!

Мислех да не продължавам, ама, що пък да не? Само си помисли – има мисли, които, като те обземат и те запокитват в Мариaнската падина и нема измъкване от там. А, всъщност, това е само мисъл, с която можеш да се пребориш – все пак това е твоята глава, волята е твоя, кво им угаждаш на тия страшни мисли?! Пример искаш, казваш – например, аз изпадам в тих ужас, че, когато няма да ме има за около седмица, татко ще хване ножицата и ще постриже мъничето. Направо полудявам! Другият ми душманин е, че свекърва ми ще хване детенцето ми и ще го заведе тайно на православна църква, а аз не давам. Все мисли, които се опитват да ме подтискат и да ме смажат и не ми дават да спя, да мисля планове как да предотвратя неизбежното, да правя забранителни списъци и да карам бате Спаси да ми ги рецитира сутрин и вечер.

Обаче има мисли, които те изстрелват нагоре и те карат да летиш , да усещаш мириса на пролетта, на тревата, на окосената трева, на детенцето ти и да те потънат в мечти, на вятъра, да ти се иска да разпериш ръце като крила и да си правиш кръгчета … Тук примери не давам. Сещай се сам … еееееееех, живот, здравей, здравей …

… май наистина не трябваше да коментирам … та, мисълта ми беше, че, колкото повече се поддаваш на лошите мисли, толкова по роб им ставаш и толкова повече се прегърбваш от собствената ти слабост. А си напълно силен да отметнеш това робство и … да седнеш да си пиеш кафенцето-мафенцето с кеф на слънчице