Задушени зленчуци с бекон и още нещо

Тъй като от’секъде хвърчат пилета вкусни и разнообразни, аз ще ви предложа нещо също толкова вкусно и питателно и даже пак има месце в него за заклетите невегетарианци.
Ингредиентс:
Няколко моркова, обелени и нарязани на ситно. 2-3 зелени чушки, нарязани на ситно. 2-3 червени чушки, нарязани на ситно, царевица от консерва или замразена, бекон, нарязан на ситно. И всичко се задушава в масълце и водичка в тиган, като се почва от най-твърдите неща към по-меките. Първо се слагат морковите, зелените чушки и т.н. Става разкошно. Слага се сол и черен пипер на вкус или къри или квот’ ви душа сака.

Другото, което предлага нашето заведение „Тука е така“ е нещо като „Китайска манджа с три вида месо“ - пилешко, свинско и квот’ ви падне, може и нещо пушено да е. Също ви требе кромид стар, нарязан на ситно ( все пак нека да усещаме какво ядем, не да виждаме, пък и аз съм за естетиката в готвенето) чесън стрит или на скилидки, сол, черен пипер, червен пипер, къри, соев сос, червени печени чушки. И така, пилето е хубаво предварително да е сварено (може и бутчета, че по-лесно, пък и повече месце има ), свинското се нарязва на малки парчета, както и другото по вид месо. И така – задушават се кромидът, месата и чесънът (хубаво е да е стрит май), слагат се подправките и най-накрая печените чушки, нарязани на ленти или на малки парчета, по избор. Отделно се сварява ориз. Аз лично, първо го запържвам леко, за да не се слепва и след това го варя. След като и двете неща са готови, салатата е изядена, а питието изпито, китайската манджа се сервира, я с бира, я с вино, на който каквото му е сладко. Може (тук вече на помощ идва въображението) да се сложи ориза по средата и около него месата или обратното, или едно върху друго, кой, както му е кеф. Става страхотно и много приятно ухаещо.

Bon apetit!

3×3, ама друг път

Яни ми хвърля некви предизвикателства, на които требе да отговорим. Все пак с рицари сме израстнали, във времена на честност и достойнство и дъра-бъра, дъра-бъра. За съжаление от доста време не ми е оставало време да седна на спокойствие да прочета нещо, тъй като веднага ми се взима от мънички палави ръчички и се къса на парчета или се почва да се рисува. Затова съм вдигнала книгите мнооооого на високо … Поради същите ръчички не съм и купувала много книжки, но помня, че последните бях „Слонче в гората“, „В задния двор“ или нещо от сорта, че остана у татко, „Трите прасенца“, като на всяка от тях аз най-подробно бееее-кам, мяу-кам, пипи-правя, ойнк-ойнк-ам или иначе казано грухтя папа-правя и не напоследно място цвиля като магаре, като да не забравям се виждат и две малки мишки, които също озвучавам много ефектно, църррррррркайки, от което мъничето изпада в бурен смях и всичко се почва от начало. Толкова за купуването. А и още една книга купих, но преди две години (срам, срам, срам) – „майката и детето“ на един български автор. Доста добра. Мисля, че Христо Марков се казваше.
Относно четенето, отново опирам до гореизброените, плюс препрочитане на „Граф Монте Кристо“, обожавам я тази книга, „Тримата мускетари“ и „Как да опазим семейството в неуправляемия свят“ плюс Малкия мъж и малката мис.
Последните, които съм купила, са същите, като първите. Които искам да прочета отново – „Двете страни на любовта“, „Скарлет“- на Александра Рипли, втората част, „Шогун“
Еми, тва е, аз казах, че е срам, ама, живот, кво да го правиш …

Боклукчийския камион …

Мразя боклукчийския камион, който минава всяка сутрин в 5.17. Събужда ме и после се въртя (наум, щото чавето спи върху мене) два часа и не мога да заспя. Той минава като летяща чиния с всевъзможни звуци, гада мръсен. И на всеки 10на метра намаля и се засилва, а моторът му така свири, че просто ти пробива мозъка. Иде ми да скоча и да го разточа. И тъкмо, когато заспя, Деничето се събужда и започва да ми върти главата наляво и надясно, да ми дърпа ръката, да ми бърка в очите … Мразя боклукчийския камион! Едно време имахме в двора вкъщи кофа, от ония сивите, и всеки вторник татко я изнасяше на тротоара на улицата и минаваше въпросният камион, взимаше си боклука и ни оставяше кофата. Чувам, че Бойко Борисов го дал тва предложение да се върнат пак тия кофи. Тогава нямаше и такъв боклук по улиците на всеки 100-на метра, през които има контейнери. Това хич не е ново, а добре забравено старо. Аз съм „за“ да се върне това. Тогава, може би, няма да ми свири тая гад толкова рано сутрин. Сега ми се спи като стой та гледай, а трябва да ходя да се овъртоля в пясъчника като седнал Груьо в теменужките и да се пързалям на пързалката-слон, която е нечовешки стръмна, да придържам чавето, докато се катери на възможно най-високата катерушка и да ми блести слънцето в очите … Но първо да вдигна количката над главата си, за да я прекарам над колата на вуйчо. Офффффф, мразя боклукчийския камион!