Daily Archive

Балона

Не, не става дума за балони, циркове и клоуни, нито за балони с хелий Става въпрос за плувен 50-метров открит басейн, който е известен като „Балона“, защото зимно време се покриваше с нещо като платнище, което се надуваше и ставаше като полубалон. Но се поддържаше с ток и когато спреше токът, балонът спадаше. Веселба, а Особено, ако си вътре във водата и трябва да се изнесеш със скоростта на светлината, защото той спадаше бързо. Веднъж и на мене ми се случи по време на тренировка (преди дооооста години – да кажем около 20 … лелеее, толкова време ли мина …) Била съм около 10-годишно хлапе. Сезонът е зима, има сняг и всичко необходимо – ветер, ветер, и пак ветер плюс голем студ Помня, че вътре пространството се отопляваше с калорифери. Дали ги има още тия животни? Та, както и да е. Плуваме си ние тренировката в не особено топлата вода и не особено приятна атмосфера, защото, освен всичко друго, забравих да спомена, че и светлината не беше от най-силните. Беше полумрак. Иди, тренирай с настроние. Ама, когато си млад и нахъсан, ще преглътнеш всичко. Та, плуваме си, зъзнем си, мъчим се след цял ден училище, тренировка, занималня и пак тренировка, когато изведнъж настава паника сред треньорското тяло. Започва се едно ръкомахане, едно свирене, една суматоха. Наддигам аз глава и полека-лека разбирам – токът е спрял, балонът спада, трябва да се изнесем немедлено от басейна. Положението е наистина опасно, защото това нещо тежи много ( щом ток го надува и поддържа, нема да е леко). Излизаме от басейна, грабваме хавлии, кърпи, джапанки и в луд страх и почти в галоп се изнасяме от „местопрестъплението“. Страшничко си беше. И много впечатляващо за 10-годишно хлапе, почти апокалиптично. Е, после на спирката се събрахме и се посмяхме, подиграхме един на друг кой как реагирал и тичал Много сме преживели там … Една друга случка, която на мене ми е леко смешна сега, ама, тогава изобщо не ми беше смешно. Тъй като басейнът беше голям и открит, съответно и водата в него – много, трудно се поддържаше някаква прилична хигиена (на водата). И доста честно ставаше мътна, зелена, а дъното беше хлъзгаво Имаше и жаби. Да, за вас лъжа, за мене – истина Имахме едно такова упражнение за издръжливост – един час плуване кроул без прекъсване с определено темпо. На едно от салтата усетих, че нещо ми се качи на гърба и се повози с мене около дестина метра. Крещях си от ужас и погнуса във водата, ама, жабето хич не се и трогна от моите вопли Слезе си на неговата спирка и кой от къде е. Но за мене си остава голем спомен … страховит. Помня и, че по това време смениха обръщението „другарю“ с обръщението „господине“. И ние като млади тийнейджири се чудихме като как да се обръщаме към нашия треньор. Накрая, след всеобща глъч и веселба, решихме да използваме „другарю треньор“ Та така с Балона. Най-трудно беше да се плува лятото, когато наставаше ваканционният период и де що народ имаше в Пловдив, се изсипваше на Балона. И на никой не му пукаше, че ние се подготвяхме за лятното Републиканско и се хвърляше на поразия във водата аха-аха върху главите ни. Доста нерви хабяхме тогава. Тогава видях и най-дебелия човек в живота си. И до днен-днешен се възхищавам на смелостта, която имаше този човек да се хвърли по бански и да легне да се пече на самия басейн. Хвала, бих казала, за такива смелчаци! Те, такива требе да сме всички – да не се срамуваме от себе си, а да се отстояваме. … което няма нищо общо с плуването
И като заключение искам само да споделя едно стихотворение, любимо на нас делфинистите:

“Не човек, а желязо,
просъскал треньорът-фашист.
Тихо мъртвият казал:
“Не, делфинист!”

Ваш Патиланчо