Много мразя, когато някой не си признае, че бърка някъде, а си завре главата у дирека и рита, че се и опитва да хапе. И, когато се опитваш да му я извадиш оттам, щото си милостив и добър, ти казват, че грешиш и не знаеш как става тая работа, заради една-единствена причина - “много си малък” или “шъ те видъ тебе”, “не мо’ем сме ‘сички съвършени като тебе” и дрън-дрън шикалки. И тва се предполага, че са интелегентни, умни и разумни хора. И тъй като мразя квалификацията “бесен съм”, щото не ми харесва идеята, да съм обладана от бесове, затова ще споделя, че се чувствам като разярен носорог в атака, дете му се иска да изрине плочките с рога. Толкова съм ядосана. Не може аз да хвърлям сили, енергия, усилия, нерви и всичко квото се сетиш, за да възпитам един добър човек, нелигав, в същото време да кипи от енергия, да прелива от щастие, да … абе, кво обяснявам, всички искаме дъ бест фор ауър чилдрен и да ми дойде некъв да не казвам к’ъв пикльо, дет не се вижда от земята, да почне да ми се гевези, не, гевези е сладка дума, да ми се лигундри, тръшка и вика, докато не стане на неговото, да се толерира това поведение с тъпото извинение “ама, той е малък, не разбира, сега му е такъв периодът” и като му кипне вече на човек и направи забележка, да му кажат - “аре, бегай, не си прав” Аааааааааааа! Не така! Аре, екскюз ме, ама не така, и то на моето дете! Аз нема да се мора да изграждам добро дете, да дойде лигнята, щото, видете ли,  срамежлив бил (егати срамежливостта, що не е толкова срамежлив, като се дере и пищи и се хвърля по земята или в магазините като заклано прасе)та … няма мойто хлапе да почне да го копира, пък, като си идело лигнето, мойто щяло да го забрави. Аре, не на мене тия. После аз съм лошата, че се карам на детето дане се налага. Аре, ако обичаш, леко у лево, да не фанем те сритаме, както си требе. Добричък бил. Кое му е доброто, бре, душо, че не разбрах - нещо не се сещам - добър е, че млъква да пищи, щом получи, каквото иска ли? Аха … криво разбрано добро … Както и да е … когато имам две деца, дай Боже, тогава ще видя точно толкова трудно ли е, колкото ми го описват или просто някой е изтървал края някъде и е забравил да го хване. Не казвам, че е лесно. Но трябва да има някакъв контрол. Не говоря за бой. В никакъв случай. Макар че едно шамарче по дупето в крайно критична ситуация няма да е излишно, стига да е на място и не особено тежко. Но детето трябва да знае докъде може да му се простират глезотийките. Щото иначе си те пуска по пързалката с ангелски усмивчици “виж мъ колко съм добричък, виновен съм”, за да ти играе на чувствата и си прави квото си иска. Абе … кофти работа са тва колективните празници. Я ги мразим от, има-нема, 8-9 години. То и други неща мразим, ама ся за тва ми се пише … до толкова ме е яд, че чак ми се прирева. Това е вторият случай, в който от яд и нерви за 2,5г насам ми се реве. Ама, айде да не ставам цинична, че … ще ми се смеят професионалистите

Извод от целата работа  -  Много баби, хилаво (лигаво) бебе!