Страшно ми се ядат зелеви сърми! Направо … страшна работа … и то тия, дето правех …веднъж, ама станаха чудо ли бе да ги опишеш, така станаха и от тогава няма зелеви сърми, дето така да са ме грабнали. Ей така ги направих - да кажем една средна зелка-лелка и се начукват листата, по-скоро тия работи - твърдите по тях (извинявам се, бягат ми думите напоследък и забравям наименованията), за да могат да се сварят по-лесно. Предварително е направена плънката от половинка кайма, 4-5 кафени чаши ориз, нарязан наситно кромид, черен пипер, сол, къри, соев сос, дом.сос. Абе, плънка, та дрънка. “Сичко требе да си е, както си требе! И така, плънката се вари, докато ти си блъскаш с чукчЕто по листата. Тъй като мъничките сърмички са по-вкусни и лесни за преглъщане, е хубаво големите листа да се нарежат на по-малки или както вече е на вкус. Некой може да обича тукмаци. Та на дъното на тенджерата се слагат горните листа от зелката и върху нея започват да се редят малките сърмета. След като е готов първият ред, идва изненадата на вечерта - вторият ред не е от сърмички, а от вкусни пилешки пържоли от филе плюс некво пушено месце. Следващият ред пак е от сърмички, по-следващият - пак от месцата, и така, до горе на тенджерата. Заливат се с вода, слага се една чиния да не вземат да плуват и се чака да се сварят. Стават акъловземаеми.