Днес покрай един репортаж за тютюна се сетих, че ми се иска да препрочета “Тютюн”. Страшна книга. Много, много хубава. Както и “Под игото”. Не разбирам какво толкова й плюят на “Под игото”. Скучна била. Как ще е скучна?!?!!!!!! На мене ми беше страшно интересна още в училище. Ква е тая младеж, дето й е скучна … Също така четирилогията на Талев “Железния светилник” и останалите. Ейййй, тия книги ги изядам от раз. На изуст ги знам. Тва се сещам и тъй като също с манджорето само на мисъл го карам, добре поне, че ги знам тия книжки, та си ги прехвърлям наум 
hello
20 comments
Comments feed for this article
май 6, 2008 at 3:05 pm
Мицева
И на мен ми харесват тия книги!
А “Под игото” си ми е личен рекорд… Прочетох я във втори клас и от тогава съм й фенка!
Ама “Тютюн” ми беше голяма мъка. Ако беше с около 200 безмисблени старници по-кратка… ехееее… Не, не ме плаши обема по принцип, плаши ме излишния обем!
май 6, 2008 at 3:08 pm
deni4ero
май 6, 2008 at 3:36 pm
Мицева
четох, четох… същата история… ама професор човека, не може да очакваш особена динамика там…
Виж, “Хобит” е съвсем друга работа. Останах много пирятно изненадана!
май 6, 2008 at 3:38 pm
Мицева
А бтв “Властелина…” е само върха на айсберга… Къде по-обемни съм изгризвала с кориците за отрицателно време… Но нека да си останем скромнички…
май 6, 2008 at 5:41 pm
Niili
`под игото` е една от книгите, които препрочитам и до ден днешен - няма такъв епос, честно… пък и като имаш предвид, че си е наш, български…
май 6, 2008 at 6:23 pm
deni4ero
eeeeee, “Под игото” … даже помня, че бях влюбена в Бойчо Огняннова …
“Хобит” не съм я чела … ама, за тв пък “Властелина …” съм го гледала един милион пъти, купих си музиката на касета на втората серия и имам и трите серии на диск … разбира се, това няма нищо общо с темата, ама да се изфукам …
май 6, 2008 at 7:10 pm
Жени
Оооо, засегнахте любимата ми тема…
Много харесвам и “Под игото”, и “Железният светилник”, пък и “Тютюн”. Само да не ви се налага да четете първата за 3 часа заради задача
За “Властелина”- един от любимите ми. А това е и единствената екранизация, която истински ми харесва
май 7, 2008 at 11:23 am
Pippilota Mentolka
Светилника много хубав беше, обаче като измряха Султана и Стоян, и като се промени всичко в Преспа и ми стана като да съм се върнала в училището си след 20 години и нищо вече не е същото. Та не дочетох третата и четвърта книга. Може би трябва да го направя
наистина няма много общо с властелина и е много шукар 
Особено играта на гатанки с Ам Гъл 
Властелина пък ми беше като Ана Каренина - кат’ се впуснат да обясняват за цвета на прозрачните крила на мушиците…
“Билбо Бегинс или до там и обратно” (в новото издание “Хобит”
май 7, 2008 at 3:11 pm
deni4ero
мдааа, Пипита, верно е, съвсем е промени книгата, но пък времената и те се променят. Мене Талев до толкова ме беше впечатлил, че се бях засили да прочета и книгите му за “Цар Самуил”, ама май стигнах само в началото и после кво стана … За “Властелина” - абсолютно съгласна, даже си мислех, че е по-хубаво, че първо гледах филма и после започнах книгата, защото щях да остана разочарована в някаква степен, очаквайки нещо, а, виждайки друго. Също, както и стана и с екранизацията на “Скарлет” по “Отнесени от вихъра”, както стана и с Винету и изобщо всички екранизации на книги.
Ама, те грабна, нали?
Жени, ми то “Под игото” комай за толкоз се чете
май 7, 2008 at 3:14 pm
Бу
Тютюн е добра, да.
Властелинът си е винаги в челни класации за мен.
Като казахте обем - само аз ли чета Хари Потър? В момента препрочитам поредицата, че чакам да ми дадат последната от всичките, още не съм я чела. Е, не е Властелинът, нито дори Землемория, но е интересен. Или аз съм инфантил, не знам кое от двете е по-вярно.
Не бях май по темата, може просто да исках да кажа, че чета детски книги с интерес от едно време още.
май 7, 2008 at 3:19 pm
Ани
Книгите са си супер, и на Талев, и “Под игото”, и “Тютюн” съм ги чела по няколко пъти още от малка. Ама то си е до човека, не само до времето - на един едно му е интересно, на друг - друго.
А Землеморията е чудна книга, все не ми омръзва.
май 7, 2008 at 3:24 pm
deni4ero
Тъй като не съм чела “Землемория” само мога да ви вярвам и на двете
Колкото до това, Бу, че четеш детски книги и си инфантил … е, па лошо нема. И аз с настървение се нахвърлям върху “Малкия мъж и малката мис”. Абсолютно сладурска книга. Както, разбира се, и върху класиката “Пипи Дългото Чорапче”. И тъй като не ви омръзва таз “Землемория”, да взема да си я потърся, а? А “Хари Потър” … благодарения на него, едната ни стая вкъщи се казва “стаята на тайните” …
май 7, 2008 at 5:56 pm
Бу
“…едната ни стая вкъщи се казва “стаята на тайните” …”
Бат’ Спасе ли ще зазиждаш вътре, като те разлюти?
май 7, 2008 at 5:58 pm
deni4ero
хахахахахаххахахахахахахахахахха … не, той, като ме разлюти, почвам да чистя (?). Казва се така, защото от там все излиза нещо, което е подредено (оставено) неизвестно защо там
май 7, 2008 at 8:13 pm
Бу
“…като ме разлюти, почвам да чистя…”
Имаш ли нещо против другата събота да наминеш към Кършака, имам да ти кажа две-три думи напреко. Почистващите мат’ряли от мен.
май 7, 2008 at 10:04 pm
Жени
Е, разбира се, че ме грабна “Под игото”- а и за задачата това ми беше вече 3-4 прочит
)
Като се замисля и аз май прочетох “Властелинът…” след като гледах първата серия
Хари Потър съм го чела до 4та част и ми стана много зловещо, пък и ми омръзна, но прочетох края, де (крайния край
май 7, 2008 at 11:19 pm
deni4ero
аааааааааа, Бу, бий се като мъж, излез из под леглото и си ми кажи двете-трите думи напреко :-p
@ Жени, ама, верно зловещо си е при Харито
май 8, 2008 at 4:01 am
mitkoivanov
Хей момичета, стегнете се малко! Всяка възраст си иска нейните книги! Аз например Андерсенови приказки, Екзюпери и Български народни приказки четох до 5-6 клас. В юношеството се потапях в света на Майн Рийд, Жул Верн и Химингуей, после Елин Пелин, Емилиян Станев, Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов, Вазов,Захари Стоянов и малко поезия с Гео Милев, Петко и Пенчо Славейкови, Смирненски и Ботев. Е покрай Ботев се бях нахвърлил върху това което е чел той: Добролюбов Херцен и Чернишевски. И от там Чехов, Тургенев, Гогол и Толстой, Достоевски. Хайде после Максим Горки, Шолохов, Н.Островски, Маяковски, Пушкин, Есенин и т.н. Хайде после и през славянската литерутура: Иво Андрич, Бранислав Нушич, Янош Хашек, Хенрих Сенкевич, Белослав Прус и Карел Чапек, та стигнах до западноевропейската. Леле необятно поле, изпит 12000 страници. И то само да се запознаеш с Петрарка и Бокачо, Чинкуеченто и Макиавели. Ами Фрасоа Рабле и Сервантес. Волтер, Монтескьо, Дени Дидро, Русо и Бомарше? Айде и Лесинг, Шилер, Гьоте, Дикенс, Емил Зола, Стендал, Ромен Ролан, Цвайг, Брехт, Зигфрид Ленц, Алберто Моравия, Макс Фриш, Греъм Грийн, Жан Пол Сартър, Алберт Камю, Мърдок, Джон Фалуз, Жан Жьоне, Джон Осбърн, Йожен Йонеско и Самоел Бекет. И на края, какво стана, оказа се, че не знам нищо за ЕРНС МУЛДАШЕВ, НИКОЛАЙ И СВЕТОСЛАВ РЬОРИХ(баща и син хидожници и философи) . Леле, ми това ЕЛЕНА БЛАВАТСКА - каква жена, какъв мислител, основател на съвременното теософско движение! Заслужава си да се запознае човек поне с “Тайната доктрина” и “Разбулната Изида”! Но това може да стане само, ако е помъдрял вече, ако се е поотърсил от детството си…. Но това е вече нещо сериозно, не е като да се препрочита цял живот “Пипи дългото чорапче” и “Хари Потър”…
май 8, 2008 at 9:13 am
deni4ero
Драги, mitkoivanov, тук съвсем не става въпрос за изброяване на писатели и оттърсване от детството
Прав сте, че всяка възраст си иска нейните книги, но, няма абсолютно нищо лошо в това да си четеш(препрочиташ) детски книги. А и какво лошо има в това да си дете? Нима искате жената до вас да е някаква суха, строга, зъбата лелка, която няма никаква връзка с детето в себе си? Вместо човек, който е през повечето време усмихнат и бързозабравящ лошото като децата? А и си мисля, че, именно, помъдрелият вече човек, може да си позволи да препрочита детски книги 
Защото е разбрал, че не е толкова велик, колкото си е мислил, и може да си позволи ЛУКСА, да, лукса, да чете детски книги. Но, в края на краищата, човек чете това, което му е забвано, което го отпуска, което го окуражава и дава поводи да се замисли за нещата от живота или просто така, защото това е предназанчението на книгата. И никой не може да му размахва пръст и да му каже “Стегни се, не четеш книги за твоята възраст!” 
Лек и усмихнат ден 
май 9, 2008 at 12:01 am
Niili
ат mitkoivanov - аууууу, впечатлих се, ерудиция здрава се лее от коментара ти, респект!!! препоръчвам ти ан райс, том холанд, робърт залезни, пол андерсън, иван балсамаджиев, ли йакока, стенли бинг, катрийн кер, пък и франсоа вийон, да ти кажа! пътем може да забършеш и малко от юнг и фройд, примерно.
обаче, бих ти препоръчала и доналд бисет. сух англичанин. автор на детски приказки… в които, ако си достатъчно прозорлив, ще откриеш и много `възрастна` мъдрост. колкото и книги да си изчел - ако нямаш искрицата, която да те кара да се хилиш на мечо пух или да се вгъбяваш в приказките на братя грим - едва ли ще усетиш натрупаните знания като истински твои и усвоени, а не като натрапени чужди принципи. защото детето във всеки от нас - и втози ред на мисли - забавлението, което носят детските книжки - е начинът да се почувстваш в мир със себе си. в хармония. туй то, положението.