Днес, от случайно чуто предаване по Дарик радио, разбрах, че да искаш да си останеш вкъщи и да отглеждаш децата си, е голямо престъпление. Едва ли не. Водещата, с зле прикрито презрение, казваше на въпросния баща, чиято съпруга е решила да остане вкъщи и да отглежда децата им (3 на брой), е неква … знам ли и аз, глупачка, как можело тя да реши такова нещо … Извинявам се, че не мога точно да предам разговора, но аз дуднех с възмущение през цялото време, докато тя, видите ли, изградила кариера, осъждаше решението на тези двама човека. Кво щяла да прави после, как щяла да гради кариера и дърибус-бърибус, дърибус-бърибус. В нейна подкрепа стоеше небезисвестния Тишо, когото знаем от Биг брадър и с това, че е мъж на Венетка. Той пък излезе с довода - “кво шъ прайш след 15 години, кгоато се влюбиш с късопола девеойка и решиш да се разведеш с жена ти?” ‘Начиииииииии … направо освирепях от тая чутовна наглост и глупост. Какво лошо има в това да искаш да отгледаш децата си и да им дадеш цялото внимание, което озаслужават? Какво лошо има в това да искаш ти да им готвиш, вместо да взимаш буламачи от улицата, като бързоправещите се манджи, че пак им забравих името … ейййй … лошо нещо е тва забравянето … Кво лошо има, питам аз, да си играеш с тях, да ги възпитаваш, а не да оставиш възпитанието на кой знае колко добре обучени, възпитани и мотивирани педагози, които незнайно защо стават педофили. Извинявам се тук на педагозите. Знам, че не всички са такива, но информацията за издирвани педагози -педофили, ни залива всеки ден. Даже в подкрепа на тях, ще кажа, че съм учила и педагогика. Разбира се, няма да си затворя децата в клетка, но, толкова ли е лошо да ги пуснеш навън с утвърдени навици, самочувствие, увереност? Сетих се веднага за разказа на Графа как неговата майка е останала вкъщи да гледа децата си, че и други деца е “отгледала”, така да се каже. Сещам се, че в Германия преди време (не знам сега как е) майките работеха на 4 часа, за да бъдат по-дълго време с децата си или може би не са работили. Това го знам, защото родителите ми имаха прителско семейство германци и си ходеха на гости постоянно. Та не е само безпочвен пример. Сетих се , също така, как, когато казах на моята шефка англичанка, че съм бременна, как тя ме попита: “Ще се връщаш ли на работа, след като излезнеш в майчинство?” Демек, има такава практика, явно в Англия, майките да не се връщат на работа, а да си гледат децата. Та само ние в България ли толкова се измагерчихме, че считаме майчинството за гадна, кофти и неблагодарна работа? Даже повечето хора не я считат за работа, а само който не е гледал дете поне една седмица (даже и тва е дълъг период), само той не знае колко тежка и отговорна работа е. Какво толкова сме се вторачили в тая кариера? И, като натрупаме пари - кво? Ще ни разсмиват, ще ни гушкат, ще ни галят, ще ни цункат, ще ни умиляват и в същото време ядосват, ще очакват на нас да направим най-доброто за тях, ще ни гледат с мили и усмихнати очички? ‘Ного се ядосах. Едно на тая гугутка, водещата, едно на тоя бастун, Тишо. Той и неговото семейство ли да ми е примерът за клетка в обществото и светло безоблачно бъдеще? А, иначе, човекът хубаво му отговори на въпроса, като каза, че, когато той и жена му са решили да се женят, това е било решение за цял живот. Доста ще кажат - “ама, то, всеки с тая мисъл се жени”. Абе, не е точно така. Всеки си има едно на ум, за тва са и тия предбрачни и задбрачни договори, за тва са тия разводи. Ама, ме доядя, че хората бързаме да съдим за другите по собствените си стандарти. Казвам “ние”, за да не изпадна в ситуация да осъждам Тишо и водещата гугутка. Ако на Тишо стандарта му е след 15 години да зареже жена си за по-млада късопола, това не означава, че на всеки мъж е такъв стандартът. Ако Тишо, когато се е женил и казвал “Да!”, е мислил, че след време, ако срещне по-хубава, млада и известна, ровеща се в живота на хората, жена, ще зареже настоящата, това не означава, че всеки мъж има това мислене. Ако пък гугутката-водеща си мисли, че е много по-вълнуващо да седи пред микрофона и да осъжда хората за начина им на живот, който са избрали, вместо да отгледа поне едно дете или айде, котка, че и те бая грижи искат, много се лъже. Нашето общество е абсолютно егоистично общество. Загубило е всякаква мярка за стойност на човешкия живот, затова нещо толкова красиво и отговорно, като отглеждането на собствените си деца, буди смях и презрение. А това е жалко. И тъжно.
Човек никога не е сигурен с възрастните!


32 comments
Comments feed for this article
май 7, 2008 at 7:17 pm
Мицева
Знаеш ли… аз искам да си стоя в къщи… не, не само докато бебо стане на еди колко си месеца… не само докато ми минат двете години майчински…
това ми е много по-важно, отколкото да се реализирам професионално… и не, не мисля, че ще затъпея така! по-скоро бих затъпяла с някоя келява рутинна работа дето ни парите й ще са пари, ни работата свястна, ни ще мога да си гледам детето и мъжа и накрая и без нерви ще остана…
имам много поректи замислени в главата ми и животи здраве ще ги осъществя… ако имам късмет и пари ще спечля… и те няма да ми пречят да си седя у дома, където смятам че е мястото, което най ми подхожда…
понякога правя грешката да споделя тези си желания с някого (най-често с близките си), а те ме поглеждат като отровени… ама как? ама защо? ама що съм го учила била това висше, щом не искам да го работя? как можело да не искам да градя кариера? ама нали трябвало да се реализирам?!
пфу, не обичам думичката трябва казана с оня особено тон… за мен има и по-важни неща от това да спечеля “големите пари”…
да им го таковам “еманципацията”… абе….
май 7, 2008 at 7:36 pm
deni4ero
Стискам ти ръка! Точно така го мисля и чувствам и аз
май 7, 2008 at 8:57 pm
Niili
защото, мили момичета, живеем в българия! в която допреди двайсетина години беше напълно в реда на нещата българската жнеа да съчетава успешно (пък и не до там) ролите на майка, съпруга, домакиня, работеща жена, естествено на по ниска заплата, любовница на мъжа си, затваряща очите си за неговите забежки на по кафенце с райбер в службата, и да си трае и преглъща всичко това… като дойде `прехода`, някак си, на българската жена й се даде свобода да гради кариера и да се развива - пак е спорен въпросът доколко е успешно. ама някак си, факът, че ти е дадена свобода да работиш и да избираш как и кога да имаш деца много криво се възприе от българката - в смисъл такъв, че веднага нащта посестрима си повярва, че е достигнала нивото на хардкор-ърбън-бизнес кучките на запад от белград, за които е напълно естествено да правят кариери и да гледат деца - пък, майната му, че говорим за съвсем други стандарти…
лично аз, смятам, че феминизмът вече е доста остаряло и отмиращо явление - разпнете ме за това ми мнение, но смятам, че съм достатъчно адаптивна, за да изляза на всеки мъж на бизнес-пазара. правила съм го и съм се доказвала не веднъж и два пъти. висшето ми образование - ха, кой в тая държава работи баш по специалността си?! ама го имам, ако и да не ми е било самоцел. и малко ми пука кой какво мисли за това дали ще го работя или не. и аз като яна имам достатъчно проекти, по които да работя, част от тях вече започнаха да ни носят и възвращаемост, но и морално удовлетворение. и въпреки всичко, въпреки, че се кефя на - ха, кариерата, която съм изградила, на образованията, титлите и всякаква такая шит - повече от сигурна съм, че когато ми дойде времето, аз също ще си остана у дома, за да гледам децата си. и ще го направя - ама не защото ме мързи да се върна на работа, и не, защото мога да си го позволя. а защото знам и искрено вярвам, че майката трябва да е близо до децата си, трябва да се грижи за тях, да бъде МАЙКА, ама извън онова възприемане в стил `боса, бременна и вързана за печката`, което очевидно е имала и водящата-гугутка, на която се нервираш, също и оня тъпанар тишо. това е положението - най-съществената и важна роля в живота на една жена е именно тази на майката, и точка по въпроса. няма нищо по-важно от семейството, в крайна сметка! пък, нека някой да посмее да ме обори.
деничеро, скъпа, съжалявам за ужасно дългия коментар, с който ти наспамих блога, ама когато чуя за подобни изцепки от страна на разни недотаковани овце, които си позволяват да съдят само и единствено през собствената си тесногръда призма, се хващам за пищова!!!
май 7, 2008 at 11:22 pm
vira111
Деничеро, много хубаво си го написала - точно като теб мисля и аз. Споделям казаното и от трите ви - само това ще кажа.

Аз не само мисля, че трябва да бъде така, но и го правя така. Радвам се, че имам такава възможност - да си остана в къщи и да си гледам децата
От възмутените реплики на мои роднини и приятели във времето първо се шашках и се разколебавах дали постъпвам правилно, но сега просто знам, че постъпвам правилно (за себе си и за моето семейство).
май 7, 2008 at 11:35 pm
deni4ero
@Niili, мило, аз дори не знам какво значи спам :), но по отрицателния заряд, който извиква в думите ти, предполагам, че е лошо нещо. Но, тъй като ти нищо лошо не си казала, не считам, че си ме спамила
Хубаво го рече. До едно. Мене също не ме мързи да севърна на работа, но мисля, че това е моята работа - да си отгледам децата, пък после каквото сабя покаже. Радва ме, това, че млади хора (щот’ сме си млади, де
) мислят така. Изненадах се дори и от младока Яна
Хвала на такива млади хора! Мисля си, че, ако повече мислят така, може и да се преболедува това общество. Имам предвид тва поколение, което в момента мисли как да избяга от час, за да пие бира(водка или спирт, ако щеш) и да пуши, за да се боцне или надруса, или както се казва там, да напсува учителите си и това да се счете за голямо юначество, достойно за заснемане с телефон, р’ъйш ли. Разбира се, далече съм от мисълта, че повечето мислят по този начин. Даже, предполагам, че по-скоро биха ми се присмели или оплюли (не, че ми пука на жилетката), но и това го очаквам. И биха ме “опровергали” за погрешното ми мнение. Държа да поддчертая, че във въпросното интервю не ставаше въпрос как ще оцелява семейството, останало на издръжката на бащата, а като как тая женица си е позволила да има нестандартно мнение за изграждането на нейните деца като личности, и то от самата нея, че и пък и таткото да вземел да я подкрепи, нали …
май 7, 2008 at 11:40 pm
deni4ero
Дид, само мога да ти се възхищавам на решението ти и смелостта да го изпълниш. С мъжа ми сме си говорили, че точно така би трябвало да бъде - жената да си е вкъщи, както си требе, и не, както каза Niili - боса, бременна и до печката. Абе, седя и се чудя, кой е тоя идиот, дето е измисли, че, като съм боса и съм бременна и съм за окайване? А, да дойде да ми се покаже. Най-мразим, като раберат, че съм бременна и с малко дете и да срещна погледа: “Ама, не се ли пазихте?” Или да чуя скрития въпрос: “Амааа … таковааа … искахте ли го?” Ами, искахме го, да! Планирано беше! Защо ви е толкова странно, че искам да имам поне две деца? Малко се отклоних от темата, ама, ядосавам се, бе
Та, мисълта ми беше - браво, Дид, ти си наш’та гордост!
май 8, 2008 at 12:03 am
Niili
не, хората - за съжаление, все още огромна част от тях (изключая тук присъстващите мами и бъдещи мами)… просто са идиоти!!! как ще наречеш по друг начин поставянето на кариерата на първо място пред кемейството и децата, освен идиотия? бих разбрала майка, която успява и да си гледа децата, и успява да съчетава и служебните си задължения (даже познавам много такива майки, и искрено им се радвам)… но да налагаш авторитарно мнението си, само щото не си видял длругата гледна точка - е, сори, ама не става така. в този ред на мисли - евала на майки, които са решили да си останат у дома и да си гледат децата! и това няма нищо общо с ориенталското възприемане на жената - напротив, това наистина е решение, достойно за уважение!
колкото до тъпанарите, които си врат носа в това дали си бременна и дали си искала второто си детенце, деничеро - ами, какво да ти кажа, тъп народ, за съжаление, ще съществува во веки веков. :-\ няма смисъл да се ядосваш на чуждото тесногръдие - това за мен са жалки хора… същото презрение ми предизвикват и жени, които, като са разбрали, че са бременни, започват с лафове от сорта на `ах, живота ми свърши`, `ах, ще си разваля фигурата`, `ах, прииска ми се да убия мъжа си, защото той е виновен…` абе, кухи лейки по света - дал бог! но, всички тук присъсващи, нали сме и по-красиви, и по-добри! хау!
май 8, 2008 at 12:07 am
deni4ero
тъй-тъй! Нашто гардже е най-рошаво, в случая ние
Като спомена за тези майки, дето нали така щели да убиват мъжовете си, се сещам, че тия дни четох някаъде някаква статия как моделките, веднъж родили децата си, тичали стремглаво при пластиния СИ лекар да им оправял бюстовете, щото видите ли, не може ли да си ги показват такива. Бой, бой, бой …
май 8, 2008 at 12:19 am
Niili
наскоро чух един много готин `бременен` лаф - ако ми се появат стрии, то моите стрии ще са най-готините на света!
тъй де, положителното мислене му е мамата!
май 8, 2008 at 12:20 am
deni4ero
хахахахахахахахаха, колкото и отвратително да звучи
(за стриите, де)
май 8, 2008 at 1:19 am
Графът
Заредихте ме с оптимизъм! Няма да могат кукувиците да провалят света.
Вие сте достойните за адмирации! Защото кое е най-важно за бъдещето на човечеството – и най-гениалните изобретения не могат да се сравняват с нови добри хора! А никой не може да ги “произведе” по-добре от майката.
Поздравявам ви!
май 8, 2008 at 6:44 am
Владо Георгиев
И мен ме е МНОГО яд като видя скрита завист към жена ми, че видите ли, не работела, а седяла в къщи да си гледала децата (а при разлика между тях година и четири месеца началото не беше хич лесно…
Никой обаче не пита как сме си ги изгледали в началото абсолютно сами - защото тогава баби и дядовци бяха още далеч-далеч. Но вече на въпроса “А защо жена ти още не работи?” отговаряме още по-уверено “Ами защото може!” 
май 8, 2008 at 9:16 am
deni4ero
Мерси, Графе, дай Боже, да се справим

Владимирски, аз пък много ви се радвам, че вече толкова време карате по този начин
май 8, 2008 at 10:39 am
simplyblue
е те така и аз мисля. а ти deni4ero гледай да се ядосваш по-малко, не си струва, заради некви гугутки и гугутковци
май 8, 2008 at 12:20 pm
yoalbo
Ако можех да върна времето назад,… ако някога имах свободата да избирам, ако не бях ‘типична рожба на зрялото социалистическо общество’ (заблудена, манипулирана, инфантилна, вярваща в илюзии и пр.) и аз щях да си избера ролята на майка (внучка съм на баба си, родила, възпитала и порастила девет деца, все свестни хора, повечето покойници вече )…
Синът ми израстна с ключе на шията, докато аз бях заета ‘да пълня една каца без дъно’… Слава Богу, порастих свястно момче (вече женен мъж), но никога не съм оставяла обществото да го възпитава. Винаги съм знаела, по интуиция, че това е моята основна роля - да се грижа за детето си (и то не само в материален аспект)…
И все пак, и до ден днешен чувствам, че съм му длъжница. Нямаше да е така, ако не се изразходвах твърде много ‘на работата’, където беше пълно с хитреци и използвачи - тъй нареченият трудов колектив воглаве с началниците и партийните секретари… Защото аз бях от ахмаците, а не от тарикатите… и не се срамувам от този факт. Ама в посткомунистическото ни общество най-отгоре изплува “самият каймак на помията” (както обичаше да се изразява една моя някогашна приятелка от бившата ми работа)…
Всичко е въпрос на избор в свободния свят! Но за да си способен да направиш избор, някой трябва да те е научил на това. А къде най-добре, ако не в семейството? Кой, ако не една грижовна майка?
(п.п. сигурно ще кажа още по темата, но когато имам повече време и… ми дойде музата
май 8, 2008 at 1:51 pm
Мицева
Аааа, това е интересно, че ни мързи да работим и за това си седим къщи! Ух, маримайко мух, мух! Кое ли е по-лесно? Да седиш цял ден пред бюрото или да тичаш подир някое тролче?! Тъй че това за мързела хич да не ми го порбутват!!! Въобще съм нечувствителна по темата! Ама хич!
Не, хич не омаловажавам, желанието на хората да работят, ама и мойто ще е работа! В крайна сметка ще върша това, което работят детските учителки, чистачките, готвачките и там още каквото се сетите, ама в едно!
Направила съм си ссвоя избор и ще си го отстоявам!
BTW, наскоро открих нещо като клуб на майките, които са избрали да си останат в къщи… Умрях си от кеф! Тъй че… не сме сами!!!
май 8, 2008 at 1:57 pm
batpep
абе има и още нещо.
на мене понеже не ми дреме от гугутки и сливчовци, ще кажа само, че ние, българските мъже затова имаме косми по гърдите, защото. и не можем (или не смогваме) да си издържаме семействата сами, поне в по-голямата си част. ето затова.
май 8, 2008 at 2:07 pm
deni4ero
Така е, Мицева, всеки си прави избора
Нашият е този 
по-малко да се ядосваме, ако може- хич, ама, не смe от джелезо
и, като ме настъпят по болната тема, скачам и дудна. Виж, обаче, че сменили директора и треньора на “Левски” хич, ама хич не ме интерсува 
@ и на тебе, батпеп, така е, затова българската жена се принуждава да се върне на работа, точно когато детето й има най-крещяща нужда от нея. Точно затова се пречупва връзката майка-дете и се създава емоционални проблеми в децата, защото раздялата в това време, когато детето се отъждествява с майката, точно това прави. А кой иска детето му да страда, но, държавицата ни е такава, че не позволява дълго време жената да си остане вкъщи и да отдели необходимото внимание на детето.
@Blue, права си
май 8, 2008 at 2:11 pm
Муниконтин
Миличка, твоето съкровище е щастлив човек, че е “случило на родители”! Изключително пристрастна съм на тази тема и има вероятност коментарът ми да прерастне във Война и мир” в 4-5 тома. Ако ми позволиш, продължението ще го пратя в блога си.
май 8, 2008 at 2:12 pm
deni4ero
С удоволствие, Муниконтин
май 8, 2008 at 2:31 pm
deni4ero
@yoalbo, поздравления за сина
Разбирам Ви много добре, защото и аз бях от децата с ключе на врата
Но, когато, години по-късно, учителката ми по испански ми каза, че съм по-различна от другите, по-дисциплинирана, по-възпитана, тя си мислеше, че това е заради Спортното училище. По-скоро беше заради възпитанието, което съм получила вкъщи, от грижите и вниманието, което са полагали родителите ми. Даже последните думи на майка ми бяха: “Горда съм, че имам две прекрасни дъщери!” Ето, такова нещо искам да мога и аз да кажа след време без капка срам и лъжа! А това става, когато се изгради връзката между дете-майка.
май 8, 2008 at 4:52 pm
Niili
ат батпеп - съгласна, българските мъже имате не само по гърдите косми, ами и по гърба. съгласна съм и за друго нещо - ако парите вкъщи не достигат и мъжа ми изнемогва с прехранването на семейството - ще се върна на работа, и още как. и си мисля, че всяка една от тук присъстващите дами би направила същото. но тук става дума за нещо друго - не може една майка, избрала да си гледа децата пред това да гради кариера да бъде осъждана така, сякаш е прокажена!
май 8, 2008 at 9:24 pm
deni4ero
стискам ти ръка
май 8, 2008 at 9:59 pm
Niili
май 8, 2008 at 11:09 pm
vira111
Мааалко в страни от темата, но и доста свързано с нея: Забравих да ви кажа вчера какво мисля за израза “реализирана жена”. Имах една позната, която се изживяваше като такава. Дори веднъж нарече мен и мои приятелки “нереализирани простакеси”. На нея съм посветила този разказ: http://vira111.wordpress.com/2007/12/20/4/
май 8, 2008 at 11:14 pm
deni4ero
стига, бе, сериозно? Хич не е в страни даже. Точно за това е и моето пенене. Не може кариерата ти да бъде по-важна от семесйтвото ти. Днес бате Спаси ме осветли по въпроса, че въпросната гугутка-водеща имала едно дете, ама “май”, не беше много сигурен. И тогава питам аз що за човек си, че да имаш такова съкровище и така лаеш срещу другите, които поне си се радват на съкровищетата. Отговаря ми бате ви Спаси: “Абе, тя интрига иска да внесе, щото предаването се казвало “Челюсти” ” Ако е така, желко за тая кака, че заради едното предаване и едната интрига скача срещу нещо толкова ценно, но, след като и твоя приятелка е споменала това, значи си се шири в пространството, че “майка - това не звучи гордо”
май 8, 2008 at 11:55 pm
vira111
Моля ти се! Тя се изживяваше и като перфектна майка! Децата ни бяха съученици
Просто зависи от човека - при различните обстоятелства, които го притискат - как ще съчетае нещата и кое ще вземе за по-важно. И най-вече - да не се поддаде на съветите на доброжелатели - да си отстоява своето, ако е твърдо убеден в него.
май 9, 2008 at 12:02 am
deni4ero
То тва е най-трудното - да намериш нещо, което е истинно и вярно, да го прегърнеш и да го отстояваш
май 9, 2008 at 12:29 am
Niili
в този ред на мисли - и аз искам да съм нереализирана простакеса като дид! да чупа тесногръдите калъпи на … бедните духом, какво да кажа?! които по никакъв начин няма да разберат, че това, което за тях е нещо унизително, за мен е манна небесна за душата! да живея според собствените си принципи, без да налагам своите правила, и да се чувствам готино от това, че, мамка му, ама съм различна от масата и стадото - дори с това, че ще си ГЛЕДАМ децата, вместо да трия задник на стола в някой офис, дори заради това, че съм впрегнала образованието и опита си в създаване на медия, която съвсем безрезервно и безвъздмезно ще прогори някакви идеи и принципни позиции, пък, ако щете, дори и с фактът, че се чувствам ослепително красива, ако и да се различавам от кльощавия, анорексичен съвременен модел за красота! туй то, девойки!!! няма нищо по-прекрасно от това да си различна, да го осъзнаваш и да защитаваш принципите си!!!
май 9, 2008 at 1:13 am
Мицева
Ех, Niili! Направо ме размечта с тия спа-процедури… Ама предпочитам си обикновения масаж на крачката направен собственоръчно от мъжо, макар и непохватно, пред това недай си боже да вляза в отбора на “супер-мамите”. Ако някога сметя отбора по собствено желание, моля ви, гръмнете ме! Щото това ще значи, че нещо тотално съм изперкала!
Ей, някой път трябва да се фотам и да ви се изфукам с готините стрии дето ми се появиха! Хихи!
май 9, 2008 at 1:27 am
Niili
ат мицева - не, че има нещо лошо в това да се полендзиш отврееме навреме със спа-процедура.
въпросът е да не изкифлееш по душа! 
май 9, 2008 at 9:03 pm
Мицева
10х, Niili!