Днес следобед, докато гледах как Деничето се е заровило до ушите в пясъчника на двора вкъщи и как мнооого осторожно си сипва пясък върху дънките, чорапчетата и маратонките, стараейки се да влезе и вътре, станах свидетел на мила картинка. Точно зад нашата къща преди 15-на години май, може и по-малко, изградиха една кооперация. Ейййй, тия майстори от мерак в 7 сутринта идваха на работа. Полудявах! Но, както и да е, това няма общо с разказа. Та, седя си аз на пейката, гледам Мишанкото как се е овъртолил като прасе в теменужки и дочувам - кола спира. Не ме интересува, но след малко се появява чудно хубава девойка - тип миньонче, с черна коса катран до кръста, стегната фигура и малко дупЕ. Явно е звъннала на звънеца, щото от първия етаж по средата се появява младеж, тип - анцуг с обувки и кичета. Казват си нещо и той се прибира. Сега, не очаквайте да чуя какво са си казали - все пак са на 20 м от мене, но по действията им разбрах, че девойката явно е гадже или съпруга, или съседка на младежа и иска от него да си изкара колата. Изкарва си той колата и след малко влиза чудно хубавата девойка с нейната кола, паркира я и слиза. Идва младежът с неговата кола, излиза, заключва я, тръгва към нея, изплюва се, прегръща я през раменете (аха, близка ще да му е) и тръгват двамата към входа. В този момент девойката удря спирачки, обръща се, дава две крачки назад и с фино, отработено движение и много финес си изплюва дъвката на 2,50м. разстояние.