I need a miracle

Поразходих се из любимите си блогове с намерението да се отърся от мрачните мисли, ама, ядец! Колко странно нещо е мисълта – чуваш едно, от там правиш асоциация за второ и се разплакваш за трето, което пък все пак има някаква връзка с първото, ама много далечна. Нещо от сорта на „къде го чукаш, къде се пука“. Днес ММЧ щеше да трепе де що види лекари. Няколко часа след това моята мисъл заработи – тия гадни лекари … на всичко са способни … как не ги е срам … гледат те в очите и най-нагло те лъжат … изписват ти най-тежките лечения, за да си изчистят душата. Няма вече или поне ако има, те ще са малцинство сред това съсловие, хора, които да те лекуват, да ти дават съвети, да ти помагат, да ТИ КАЗВАТ ИСТИНАТА без значение колко болезнена и тежка е. Повечето са кожодери, лъжци, които само гледат как да ти бръкнат в джоба, докато най-нагло и лицемерно те гледат в очите и те лъжат. Както чух вчера за един от тях, който казвал: „Ние „благодаря!“ не пием“ Кой си ти, че да просиш по тоя мръсен и жесток начин, бе? Кой те е поставил да се главиш за Бог и да разбиваш доверието и надеждата на човека в нужда, поискал помощ от теб?  Защо, когато можеш да свършиш работа в държавния кабинет, го насочваш към частния ти такъв, само и само да смъкнеш и последната дреха от гърба на нещастника, дошъл при тебе, защото чул, че си добър? Все още не мога да преживея лична на семесйството ми драма, когато „видни светила“ в тази наука ти се подиграват, гледайки те в очите. Само за двама от тях не мога да си изкривя душата, че ми казаха истина право в очите, без да щадят чувствата ми, с много такт, разбиране и съчувствие. И плакаха с мене или поне показаха съпричастност. Колкото и да е материализирано, евроизирано и лакомо-зирано и алчно обществото ни, все трябва да има хора, които да посрещат болките на човек без задни мисли като как ще спечелят от неговото нещастие, напук на приказката, че „щастието на едни се гради върху нещастието на други“.  Не бива така!

Stuck in a moment you can’t get of

It’s just a moment, this time will pass

Kite

Who’s to say where the wind will take you
Who’s to say what it is will break you
I don’t know wich way the wind will blow …

Walk on

And love is not the easy thing
The only baggage you can bring
and love is not the easy thing
is all that you can’t leave behind

And if the darkness is to keep us apart
And if the daylight feels like it’s a long way off
ANd if your glass heart should crack
And for a second you turn back
Oh, no, be strong

Walk on, walk on
What you’ve got they can’t steal it
No they can’t even feel it
Walk on, walk on
Stay safe tonight

You’re packing a suitcase for a place none of us has been
A place that has to be believed to be seen
You could have flown away
A singing bird in an open cage
Who will only dly, onli fly for freedom

Walk on, walk on
What you’ve got they can’t deny it
Can’t sell it or buy it
Walk on, walk on
Stay safe tonight

And I know it aches
when your heart is break
you can only take so much
Walk on, walk on

Home … hard to know what it is if you never have one
Home … I can say where it is but I know I’m going home
That’s where the hurt is