Поразходих се из любимите си блогове с намерението да се отърся от мрачните мисли, ама, ядец! Колко странно нещо е мисълта – чуваш едно, от там правиш асоциация за второ и се разплакваш за трето, което пък все пак има някаква връзка с първото, ама много далечна. Нещо от сорта на “къде го чукаш, къде се пука”. Днес ММЧ щеше да трепе де що види лекари. Няколко часа след това моята мисъл заработи – тия гадни лекари … на всичко са способни … как не ги е срам … гледат те в очите и най-нагло те лъжат … изписват ти най-тежките лечения, за да си изчистят душата. Няма вече или поне ако има, те ще са малцинство сред това съсловие, хора, които да те лекуват, да ти дават съвети, да ти помагат, да ТИ КАЗВАТ ИСТИНАТА без значение колко болезнена и тежка е. Повечето са кожодери, лъжци, които само гледат как да ти бръкнат в джоба, докато най-нагло и лицемерно те гледат в очите и те лъжат. Както чух вчера за един от тях, който казвал: “Ние “благодаря!” не пием” Кой си ти, че да просиш по тоя мръсен и жесток начин, бе? Кой те е поставил да се главиш за Бог и да разбиваш доверието и надеждата на човека в нужда, поискал помощ от теб?  Защо, когато можеш да свършиш работа в държавния кабинет, го насочваш към частния ти такъв, само и само да смъкнеш и последната дреха от гърба на нещастника, дошъл при тебе, защото чул, че си добър? Все още не мога да преживея лична на семесйството ми драма, когато “видни светила” в тази наука ти се подиграват, гледайки те в очите. Само за двама от тях не мога да си изкривя душата, че ми казаха истина право в очите, без да щадят чувствата ми, с много такт, разбиране и съчувствие. И плакаха с мене или поне показаха съпричастност. Колкото и да е материализирано, евроизирано и лакомо-зирано и алчно обществото ни, все трябва да има хора, които да посрещат болките на човек без задни мисли като как ще спечелят от неговото нещастие, напук на приказката, че “щастието на едни се гради върху нещастието на други”.  Не бива така!