Блондина Дебелейкова или не е лесно да си шматка

Блондина Дебелейкова реши да си легне към 12 вечерта, въпреки че не й се спеше, но не я и свърташе на едно място. Отмятайки одеялото, за да се гушне до Чавето, тя знаеше, че няма да заспи и се зарече да не мисли глупости, както преди малко, докато преспиваше Чавето. И изведнъж тя се озова в мислите си 20 години напред, когато нейния малък войвода направил бебе на девойка, която Блондина не долюбвала особено. И като всяка бъдеща свекърва реши да проведе разговор с чернокосата уплашена девойка. Постара се да не бъде кучка като свекърва, нито дебил, нито незаинтересована, нито да проведе разговора пет за четири, през пръсти, колкото да си измие ръцете, че е направила нещо. Най-внимателно изслуша девойката какво я тревожи, плаши, съмнява. Разбра, че момичето иска да запази детето и се зарадва. За нея абортът си беше живо убийство. Обеща, че ще говори с малкия войвода, но не може да се ангажира с обещание за брак. Да, Блондина Дебелейкова беше старомодна и за нея мъжът и жената трябваше да са женени и тогава да имат бееееебенце. Изведнъж Блондина се сепна – ама, нали нямаше да мисля глупости? И докато се опитваше да не мисли глупости, се озова в нова ситуация, в наши дни – на пясъчника някакво дете хвърлило пясък в очите на нейното Чаве. Бре, като скочи Блондина, като се разяри. Първо побърза да измие очичките на Чавето с вълшебната вода, която носеше винаги, ако й прилошее да се освести и после намери майката на хвърлипясъчко и направи много строга забележка да си научи детето, че пясък не се хвърля по другите хора. „Боже, Боже, затюхка се Блондина, простотия след простотия мисля …“ Ненадейно се сети как днес, опитвайки да учи Чавето си да не взима от непознати хора каквото му предлагат, направи забележка на друга майка, която казваше: „Ела да видиш кво ще ти дам“ Блондина даде своите съображения защо не иска да се дава нищо на детето й от чужди хора, казвайки, че така всеки може да го прилъже и въпреки че отсрещната майка каза: „Ми да, тук сте много права“ даде въпросното нещо на Чавето. Блондина много се ядоса, но само стисна зъби иначе трябваше да я направи на салата. На следващия ден г-жа Дебелейкова се затътри към Главната със заветната цел да изкара ключ на г-н Дебелейков, ама тук историята е друга. Та, стига тя до подлеза, който я дели от Главната. Той има „пързалка“ за количката. Но нагоре се оказва мноооооооого тежко и трудно за Блондина да преодолее препятстивето. Когато стигна горе, тя беше толкова уморена, че едвам дишаше от умора и изтощение и й идеше да се разкрещи и да заплаче – две мисли, които я умориха още повече. СЛед кратка почивка тя тръгна и о, какво чудо, намери по-близък ключар, отколкото си мислеше, че трябва да ходи. След известно чакане Блондина Дебелейкова все новия ключ и тръгна с леко сърце и леко отпочинала да търси така нашумелия Шоколадов Бутик, за който толкова се говореше в града. Да, де, ама по пътя й се изпречи чисто нов магазин за дрехи и играчки втора употреба и Блондина не издържа на изкушението на красивите играчки и се набута вътре. Някой е казал, че жена с пари е като луд с картечница. Е, те, тва беше Блондина в този магазин. Тя „ах“-каше и „въх“-каше от възхищение пред новооткритите съкровища. Колко хубави, здрави и евтини неща имаше! Чавето се сдоби с три големи играчки за скромната сума от 6 лева – рошав голям мечо, който по-късно биде сложен на люлката с една каска на главата, акула и едно човечЕ, което в лицето беше като усмихнатите личица и което като го натиснеш по лапичката, започваше да се смее и накрая, неизвестно защо казваше „папааа“. И още нещо си взе Блондина – бебедържач. Тя от известно време забравяше имената на думите и се налагаше да търси подобни, с които да се изразява, та речта й ставаше доста … Бебедържачът беше на MotherCare, дънков, с разни и най-разнообразни функции, които хвърлиха Блондина в луд възторг. Останала с 2,90лв тя забута количката към този тъй чуден бутик. Леле, леле, леле, колко хубава е станала ул. „Отец Паисий“!!! Блондина Дебелейкова не беше идвала на нея от поне 1 година. Тя ах-каше и се дивеше, а Чавето натискаше по лапичката новата придобивка и се усмихваше доволно. Накрая на улицата Блондина намери вкусния магазин. Влезе, след нея веднага се омъкна едно момче – леко „меко“ може би за нея, но пък, може и да се оитваше да бъде любезен, та затва така да й се е сторило. За пореден път госпожа Дебелейкова загуби дар слово и се позова на познатите „ах“ и „въх“ и запита за цената. Сяяяя, шъ мъ пращаати, ама, 8лв за 100 гр … Информацията дойде по-късно до ума на Блондина Дебелейкова, но тя храбро си поръча един бонбон. Вкусен беше, но не и като да е върха на връшката и пет пръстта отгоре. Но нейсе. Важното е да е важно! И тя тръгна доволна към вкъщи. Все пак трябваше да вземе „кухнята“ на Чавето, я пред нея стоеше страшното предпятствие, наречено подлез. По пътя тя хлътна в един златарски магазин и се поинтересува от цената на матирането върху халката й. Нейният мат беше паднал незабелязано и сега за нейно разочарование, тя имаше една почти обикновена халка. Зарадваха я, че матирането не е толкова скъпо, колкото милият ум на госпожа Дебелейкова си мислеше, че е и тя остави скъпият на сърцето й пръстен за поправка. Сега вече тя тръгна доволно към вкъщи, с размазани от умора кръст и крачета.