Тъпи свалки (поне така казаха)

„Вярваш ли в любов от пръв поглед или да мина пак?“

„Утре сутрин да ти се обадя или да те сръгам в ребрата?“

„Искаш ли да си поделим издръжката на извънбрачно дете?“

Тържество на живота

Е, ми, нема такава радост, каквато блика от изписването на дете от цигански произход. То не е радост, то не са викове, то не са маанета, то не са танци и песни на народите. Целият катун се изсипва пред родилния дом и с радостни викове посреща малкото човечЕ. Радват му се и големи, и стари, и малки, и жени, и мъже … абе, целият катун ви казвам. Почти всеки ден има изписване на бебе-циганче и такава радост … неописуема е. Днес за първи път видях и танцуващи – въртяха гьобеци точно пред входа и чакаха да излезнат мамито с бебока. Друга, малко по-мързелива част от посрещачите (разбирай 20-на поне) стояха на отсрещната страна на сянка. Други на тротоара по диагонал. Изобщо цялото кръстовище е барикадирано от щастливите посрещачи. До днес малко се дразнех на тия посрещания на бебока, защото нем да ви описвам за какви маневри става въпрос, като почнат да прииждат колите, бусовете и джиповете с камерите, за да заснемат това събитие. И ти щеш, не щеш, трябва едва ли не да литнеш, за да преминеш. Да не говорим, че шофьорите изобщо не гледата кой е на пътя, пред тях, зад тях, на тротоарите, правят си квот’ си знаят, докато не си намърдат колата точно, където са решили. Всичко това доста изнервя, ако ти е лошо, студено, гади ти се, държиш чаве на ръцете, градусите са под нулата и всичко е в лед и отгоре киша, а колите зансят или ако е горещо, едвам пуфтиш от жеги, кофички, колички, тесни тротоари и глад мори добитъка, но днес … днес за първи път осъзнах радостта на хората. Тия хора изпитват истинско благоговение пред новия живот. И като ви казвам, че е така, наистина е така. Като малки принцове и принцеси посрещат бебнцата. Разбира се, че и ние се радваме неистово, когато ни се роди бебенце, племениче, приятелче, но са ни учили да сме по-обрани в емоциите си, докато при циганите (никакъв обиден нюанс на слагам в тази дума) радостта е толкова чиста, искрена, споделена. На скоро две циганки, майки от площадката, или пък туркини да са били … не знам, както и да е, та  ми пожелаха „да се отървеш лесно и ти, и бебето“. За първи път чувам такова пожелание. Прозвуча ми като старовремските пожелания на еврейки или нещо такова … Та, друга ми беше мисълта Как народите празнуват и показват появата на един нов живот.

Шоколадовия бутик

Верно, че изпаднах в луд възторг, като влезнах вътре, ама, чак пък да припадна … Ще кажете – „високото грозде е кисело“, ама нема да сте прави. Верно, сигурно аз съм си виновна, че не ми хареса чаааааааааааак толкова много, но, може би, разочарованието ми идва от очакванията ми. Очаквах, че ще попадна в магазинче тип от филма „Шоколад“ и едва ли не Жулиет Бинош и Джони Деп ще ми се усмихнат, поканят да седнат, почерпят с какао, ще ме държат за ръка, ще ми послушат майчините неволи, ще кимат с глава и ще се съгласяват с мене … а то кво излезе … ни Джони Деп, ни Жулиет Бинош, ни какао, ни нищо … ама аз си знам, че на едно нещо най-хубавото му е очакването … да си бех чакала още, че да ми е хубаво на душата … Не’ам угодия, ейййй …