Задължение ми е да се притеснявам, ПРАВО ми е да се оплача. Да си поплача и отсреща да срещна мил поглед и затворена уста, а не дълбоки философо-психологически анализи тип Фройд или съвременна психология. Омръзна ми, когато реша да се оплача веднъж на безкрайно дълго време, да чуя, че „много съм се притеснявала, глупости било тва, щяла съм да видя по-нататъка, айде сега пък и ти, много го мислиш …“ и всички подобни неща, които хората си мислят, че, като ги кажат, ще успокоят и вдигнат падналия. Да, ама не. Имам новина – това не вдига духа, събаря го още повече или в по-лошия случай – затваря го, а в най-лошия може и да го убие (душевно или духовно, кой както си избере). Ако някой е решил да ти се оплаче, не излизай с голямата наказалка „аз казах ли ти“ и строгия поглед, а просто си затоври устата, ако в момента не се сещаш да кажеш нещо мило и подкрепящо и просто прегърни. Без коментар. Ако не можеш да бъдеш „спомагателна ръка и съчувствително сърце“, по-добре си трай.
За съжаление, нямам лукса да имам майка ми под ръка в случая, която да ме изслуша само както тя си можеше и да ме подкрепи само както тя го правеше. Без тъпи въпроси, без наставления, без натяквания, с много усмивка и хумор, щеше да ме изслуша и така. За това, просто си трай, ако си избран да чуеш нещо оплаквателно и съчувствай.
Боже, Боже … кви глупости пиша … за кво съм седнала да се кахъря, когато има хора, които дават мажоретки под съд …
Айде, сполай ви и останете си със здраве 🙂
Svetlina
май 30, 2008 @ 01:37:34
Я виж колко внимателно сме прочели – никой не смее да коментира. И аз така – само гуш ти пращам 🙂
astilar
май 30, 2008 @ 10:23:59
Разказвай ми, слушам те…
Имам си взимане – даване с правата и задълженията на майката. 🙂
„Казах ли ти?!“ е един от въпросите отговори, който предизвиква сърбежи в десния юмрук на иначе неагресивната ми и скромна персона. 🙂
Поздрави от нас!
Бу
май 30, 2008 @ 12:30:01
Оплачи се, пиле 🙂 Всеки има нужда.
deni4ero
май 30, 2008 @ 15:52:32
😀 10x и н трите ви
ми, пооплакох се, утешиха ме, после сънувах спокойни хора …
(Светлинчо, забележи – не пропускам запетаи :-р)
вили
май 30, 2008 @ 22:39:27
Гуш,гуш. Имаше едно детско филмче „Телетъбетс“ май, в което така се събираха и гушкаха с повод и без повод едни много интересни като форми дечица. Всичко това, което те притеснява сега, след 2-3 месеца ще ти е смешно. Махни черните мисли от главата си и се радвай на Деница и на живота.
deni4ero
май 30, 2008 @ 23:57:45
Така е, Вили, права си. СЛед няколко месеца ще се чудя и ще се мая що съм такова диво да си слагам излишни тежести и на без това изрусеният ми ум, ама, на – не мога се възспра 🙂 Старая се 🙂
Niili
май 31, 2008 @ 09:39:38
и аз ти изпращам много, много гушки – ти си знаеш за какво 😀 разполагаш с рамото ми в момента, в който желаеш да си поплачеш 😀
deni4ero
май 31, 2008 @ 14:21:56
10х, dear
LeeAnn
юни 01, 2008 @ 10:58:53
леле от работа съм изпуснала мъките и тревогите ти 😦
не беше нарочно! Гуш-гуш и цун и горе главата
/не, не съм майка й/ 🙂
deni4ero
юни 01, 2008 @ 14:44:40
мерси, LeeAnn 🙂
/не, не е майка ми/ 🙂