You are currently browsing the monthly archive for юни 2008.
Hi5, Xanga, Tagged, Blogger Comments @ 123glitter.com
Меко казано съм инкредибли фюриъс! Ама толкова много, че ми иде да откъсна нечия глава. Има и желаещ за откъсване.
Докато приспивам малкия дзвер се случват следните неща –
1 367 439 пъти си сменя положението на тялото, сиреч, върти се като часовникова стрелка
8 732 пъти косата й ми влиза в очите и носа
4 978 пъти ме удря с ръка по главата, мятайки я наляво и надясно
365 пъти вика: „мамаооо“ (демек мамо, отговарям също толкова пъти)
342 пъти се „папаме“ (целуваме) по „там“ и ми се посочва желаното за папане място, като тук влизат бузки, носле, муцунка, челце, косичка, пръстчета
168 пъти се правят опити да ми се извие ръката
34 пъти се пъхат пръстчетата в устата ми, за да ги гризкам
28 пъти играем на „дзак“
6 пъти ми бърка в очите
6 пъти ме рита в корема
Накрая, доволна, от добре свършената работа, заспива на секиме, а аз, пребита, ставам да си довърша, квото имам да си довършвам.
Лежеше си Гошето тихо и кротко и никому нищо лошо не правеше. Но защо му трябваше да легне точно там?!? Приближавайки се, един млад мъж нежно му викаше: „Гошеее, айде, мойто момче, ставай … Гошеее“ и леко го побутна с крак. „Мяуу“, промълви Гошето недоволно, а мъжът каза нежно-смъмрящо: „Е, мяу, ама, ставай, ще те сгазят … давай Красьо …“, а Гошето тромаво, натежал от жегата се отдалечи, за да не го сгазят.
Срещнах се наскоро с много мой близък човек, който има диабет от дете. И вече 30 години се бори с него и резултатите ставали от зле по-зле от изследванията и този човек знае, че по някое време ще дойде краят. Надявам се да не е скоро, тъй като искам още дълги години да се виждаме и да се смеем, така както и до сега (доста егоистично, но пък истинско), но този човек знае и усеща.
Майка ми беше другият случай, в който виждах как човек знае, че ще си отиде – имаше рак и въпреки двете операции, положението не се подобряваше, а болките не само че не си отиваха, ами ставах по-кошмарни, инжекциите зачестяваха, а ракът така беше стегнал стомаха, че не позволяваше никава храна да влезе навътре и така до края. Тя си отиде с ясната мисъл, че има нас със сестра ми и е горда от това, но това е било откъслечна мисъл. Година и нещо преди да си отиде тя вече знаеше какво я очаква и започна да подрежда нещата, така че, когато си отиде, всичко да е наред за нас. Ние, за съжаление, го осъзнахме много късно, просто защото не можехме да повярваме, че това ще се случи.
Това си мисля тези дни – какво е да знаеш, че си обречен? Да знаеш, че ще си отидеш, и от от гадна болест, а не тихо, кротко и усмихнат в съня си? Как ли живеят такива хора? Колко им е трудно? Успяват ли да си сложата маска на непукиси и да продължат напред? Или всеки ден им става все по-трудно и по-трудно? А какво ще кажат на семейството си? Намират ли опора и утеха в него или срещат само равнодушие и егоизъм от несъзнаване на ситуацията? Къде сме ние приятелите? Как подкрепяме? Качествено или с цел облагодтелстване по някакъв начин? И защо тази песен „Somewhere over the rainbow“, някак си ми дава утехата и спокойствието, че всичко ще бъде наред и че има живот след смъртта? Хубав живот.
Светлина не ме изпуска от поглед и осторожно ме съветва как се играят верижните игри. Сгълча ме даже, че не съм накарала някой друг да готви. И така, щафетата поемат Муниконтин, Нийли и Жени. Жени след изпитите, сега не е време за готвене 
До трите – НЯМА „НЕ ИСКАМ! НЯМА „НЕДЕЙ“! И така, заемете местата си, готови, старт и така първа поема щафетата Муниконтин, следвана от Нийли, а Жени ще се включи на следващото раздаване, поради неотложни ангажименти извън кухнята. Муниконтин и Нийли се изравяняват и … ей, върни си ми микрофона, ей … съдия … съдия, тоя ми взе микрофона, не се чувам от публиката, някой да заглуши гласовете в главата ми … помощ! … микрофона … тортата … внимавай, бирата … ей … сладоледа … искам си го … не за ръцете … не, не, не ми запушвайте устата … няма да мълча, разбира се … не, не ми запушмммммммммммммммммммммм …………………………..
Вили , предполагам, продължава да иска от мене история за Поп Каро. Ето какво измъдрих. Или по-скоро ще го мъдря на момента, тъй като вече ме е срам, че не съм отговорила на очакванията. Не очаквайте нищо.
Тя.Той. Стройни, красиви, огнени… Харесаха се от пръв поглед. Подхвърляйки си закачки и пиейки боза, техните души се приближаваха все повече и повече. Танц. Прегръдка. Утеха. Мечта. Любов. Сключиха договор да са заедно още 65 години. След месец неувяхваща любов и страст им се видя малко време и приложиха анекс към договора за 65+ … Разхождаха се, хванати за ръце. Криеха се от любопитни очи. Бяха щастливи. И двамата осъзнаваха, че това е най-красивият момент в живота им до момента. Наслаждаваха се един на друг. На времето, прекарано заедно. И, тъй като, им беше ценно поради течащия вече договор, гледаха да наваксат всяка пропусната минута и секунда. Без значение как – гледайки се влюбено, ядейки, пиейки, правейки любов, смейки се, радвайки се един на друг, питайки се един друг как така не са се срещнали до сега … и осъзнаваха щастието си … градяха заедно живота си … somewhere over the rainbow …
(10x, Niili)
много, много, много моя любима песен …
Светлински ме е подгонила да готвя. Ама в тва жегаво време готви ли се, бре, душицо? Ениуей, шъ съ готви. Ама нема да са пет манджи, че не мога да броя до толкова.
Първото, което искам да споделя компетентно с вас, е пълнени чушки с ориз и кайма. Страшно любима манджа. Значи аз взимам 16 ( да не се смее никой, че яде търкала) чушки, прави по възможност и половинка кайма. Казвам 16, щото бях изчислила, че за две яденета за двама възрастни стигат. Нема да готвим ‘секи ден, я! За сместта – 1гл. кромид, ситно нарязана (както казвам – предпочитам да усещам какво ям, а не да го виждам), подправки – язе слагам черен и червен пипер, къри, соев сос, сол; доматено пюре на вкус (бате Спаси и половин буркан да му сложа, все ще му е малко, та затва …) и ориииииииз … Аз слагам 3,5-4каф. чашки ориз. За предпочитане бланширан, че ме мързи да чистя, а и не се слепва. И така, запържвам кромида (ако не ядете запръжка, винаги може да се задуши само с водичка), после каймицата, задушавам ги заедно и слагам доматеното пюре. После люсвам ориза, вода според чашите ориз на принципа 1:3 и после подправките. Бъркам си постоянно с едната ръка, за да не загори, а с другите две изтърбушвам чушите и ги измивам. След около половин час това нещо е готово и започвам да пълня чушките. Пълня, редя, пълня, редя, докато си наредя тенджерата или ми свършат чушките. Ако е останала смес, я слагам и нея в тенджерата. Сипвам вода почти да покрияе чушките, слагам една чиния отгоре да ги затисне и ги слагам да се варят. И така, докато се сварят. Аз май ги варя около час, а може и повече, не знам, всичко ми е на око. После задължително ги консумирамс кисело мляко, Светлина. Задължително!
Другото, което ми се е прияло, пък ме мързи да си направя, е баница. За целта ми трябват 1пакет точени кори, около 400гр сирене, 4 яйца и кръгла тава. Разбирам яйцата, слагам сиренето, правя си сместта и почвам да редя – … ааааааааа, забравих – 1 каф.чашка олио. Слагам олио на дъното на тавата и почвам – един ред кори, малко олио, ама малко, за да не стане много мазна, че после болят коремчетата, а бременните повръщат. После още една кора и пак олио, този път вече се добавя и от сместа. Аз слагам първо в кръг по края. След това следва пак кора, олио, кора, смес, като този път сместа я слагам в средата. Схванахте ли ми мисълта сега? І Да има отвсякъде – и по края, и в средата. Не знам що съм решила, че само така може да има навсякъде сирене, ама се получава. И така, докато свърши сместта. Най-отгоре пак слагам две кори и ги намазвам хубаво с олио. Всеки пласт кора мажа с олио. Ама с една чаена лъжичка слагам и го размазвам. И повтарям. Значи стават 2 чаени лъжички на кора. Най-отгоре също я намазвам с олио и я разрязвам, за да ми е по-лесно после. Ако не ме мързи разтварям много малко сода във вода и я разливам по разрязаните парчета. Същата работа върши и газираната вода. Тва е, обаче, ако не ме мързи. После я покривам с алуминиево фолио и я слагам за около 20 мин в загрята фурна. След това я изкарвам и махам фолиото и я слагам да се опече. Тук вече се пече, докато стане червеникава. Поне на мене ми харесва по-препечена.
Другото, което ще споделя и ще прекъсна с откровенията, е пилешки бутчета с картофи и бира на фурна. Безкрайно лесно, бързо и вкусно. Аз взимам една малка тарелка пилешки бутчета, от тия, дето ги водят парти-бутчета. Те са около 5-6, според зависи от големината им. 7-8 средноголеми картофа и бирица плюс подправки. Може би вече сте разбрали кои са ми любимите такива, но пак ще споделя – соев сос, къри, червен и черен пипер, сол, тук може и индийско орехче, както и босилек, изсушен. Та така – взимате си едно Спасче, което да ви обели картофите, докато вие се разхождате с чавето в жегавия следобед и следвате сочещото му пръстче в коя посока да изплезвате език. След това се прибирате и започвате да режете картофите на кубчета, слагайки ги директно в намазнената с олио тава. После взимате бутчетата и ги подправяте с горните подправки, като босилекът се слага най-накрая. Посолявате и катофите тоже и ги чернопипервате, както казва Муниконтин, заливате с бира, до към средата на тавата и ги слагате в загрята фурна. Пече се тази вкусотия около час и малко и се напада с вълчи апетит. Подкарва се и останалата бирица, ако е свършила, се притичва за още.
Друго, което се сещам да споделя, е нещо, което от много отдавна не съм си правила – кисело мляко с нескафе. Слагате си кисело мляко в една купичка, малко нескафе и захар и бъркате, докато се разбърка. Става страхотна закуска или нещо, което ви се яде, ама тука на гърлото ви се яде, не на корема … ей, така, да си угодиш на акъла 
Петата манджа, която се сещам е пица. Купувате готово тесто, доматено пюре, кисели краствички, шунка или друг колбас по избор, ама от пушените е най-добре да се вземе. Може и царевица да се сложи, маслини или квото ви дойде на акъла. И така – намазва се тавата с олио, и се слага тестото, после в дом.пюре, ситно нарязаните краставички, ситно нарязаната шунка ( или парчета свинско филе), сол, черен пипер и се слага в загрята фурна. Пече се около половин час, след което се вади тавата и се посипва пицата с настърган кашкавал. Пече се до зачервяване на кашкавала. (Царевицата и маслините са за който иска, аз не ги искам)
Светлина, колко точки получавам за изпълнената задача?
They said