Мантра

… ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея, ако на ден ям до 23 бадема, ще си подобря обмяната на веществата и няма да напълнея …

Така казаха по новините, сега ще си го повтарям и няма да напълнея …

Какъв искам да стана, като порастна …2

Аз, като казвам, че съм бльон … ей, на и доказателството. Когато писах този пост 1, идеята ми беше съвсем друга, ама некъде из мъжду работите, я загубих. Мисълта ми беше, че, като сме деца ни силят да порастнем и ние самите се пънем с всички сили за това. Като порастнем, искаме да сме деца и търсим по всякакъв възможен начин да бъдем такива. Та, защо децата не разбират, че е хубаво да си дете? Може би, защото на почти всяка крачка чуват „не, не така, излез от там, остави на дядо ти джапанките, излез от на дядо ти джапанките, не с на дядо ти джапанките в бараката, не си играй с вратите, ще се затиснеш, не се поливай с вода, студено е, не пипай печката, остави ножа, не си суркай пръстчетата, чакай да дойда да те държа на тази възвисока катерушка, слез от стълбите, които са три метра високи, не хвърляй пясък, не ми рисувай по гърба, само по твоите ръчички, не се качвай по този начин на стола, не се люляй така на стола, ще паднеш, слез от стълбите, по чорапи си, ще паднеш, айде, тихо, затоври очички да заспиваш, шшшшшшт“ и сур билюк подобни забрани, дето изтласкват в тебе желанието да порастнеш и да си заживееш своя живот без никакви забрани. А, като порастнеш, вече ги можеш всички тия неща, ама некак си си загубил удоволствието от правенето на пакости, вече не ти носи това удоволствие да откриваш света, забравил си да забравяш бързо лошото (тва го срещnах в един постовете на Графа и страшно много ме впечатли колко е верно) – като си малък, скaрат ти се, поревеш си мощно две-три мунити и ти мине и продължаваш с пълна сила към следващите шамари, а като порастнеш, като се обидиш, та една, та две, та три усилни и паметни недели те държи тва сърдьенье. Та … затова ми се струва малко тъп този въпрос – какъв искам да стана, като порастна … ама, пък аз съм блонде, кво ли ми разбира главето?

Здравей, здравей, софийска асамблея …

здравей, здравей, Българийо добра,

здравей, здравей, софийска асамблея,

здравей, здрaвей, …. …. … на мира. (не помня толкова дълго време )

Пусть всегда будет солнце!

Пусть всегда будет небо!

Пусть всегда будет мама!

Пусть всегда буду я!

Оооооооооорааанжаво небееето, оранжаво морееето,

оранжава треватааа, оранжав и градът. Оранжавите майки с оранжави дечииииицаа, оранжави китаааари оранжаво звънят!

Нещо от няколко дни ме тресат тия стари шлагери

Какъв искам да стана, като порастна …

… е въпросът, който винаги ме е изумявал, като бях малка. Както и сега, де. Помня, че моите другарчета от градината и малко след това от училище или просто от махалата искаха да са кой лекарка, кой учител, кой инженер, кой не знам кво, кой милиционер… А аз не знаех какво искам да бъда и си мълчах и се чудех и се маех защо не знам какво искам да бъда и най-вече защо не искам да бъда тия неща. След години, като поотраснах малко все още не знаех какво искам да стана. Помня само, че накарах с едно изречение да хвърля майкa ми в луд смях. Бях в трети клас, тренирах като ненормална от сутрин до вечер (както и моите съотборници, де), имах някакви успехи и една вечер, връщайки се в 21.30 от всекидневния цикъл тренировка-училище-тренировка-занималня, явно нещо съм била във възторжено настроение, защото казах гордо и уверено: „Аз ще градя кариера в плуването!“ Хау! И майка падна възнак от смях. После, като се освести, отиде и ме „наколади“ на татко какво съм казала и те двамата дружно се смяха на мой гръб. Аз кариера в плуването не развих кой знае колко Само до 8-ми клас.  После си мислех, че мога да бъда преводач. Ама, нейсе, не станАх. После започнах работа в един магазин, после в една банка, след това в друга банка, докато най-накрая ми просветна какво искам да бъда – „книжен плъх“ … Искам да бъда администратор. Т.е. да работя в администрацията на дадена фирма. И станах Това беше най-хубавата ми работа (тук не включвам майчинството), която съм работила с най-голямо желание и настроение. Ровех се из документи, правех отчети, друг вид отчети, проверявах, кореспондирах с министерства и аганции, с незнам си кви служби и други още институции и т.н., и т.н., и т.н. Ама тва го разбрах, като станах на 30. Отде да знам като съм била на 5,10,15, че това ще е най-вълнуващата професия за мене?  Та ми се струва малко тъп въпросът „Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“ То, хлапето, милото, не знае какво означава, тръгнало да става полицай или вълшебница и що вълшебница? Щото на майка му косата не й харесвала и искала да я промени А може би днешните хлапета са по-развити от преди 25-30 години? Или аз съм била по-… така … нали