… мъка, мъка, мъкааа …

Както обичам да казвам – Не е лесно да си шматкаааа, нееее … и моята разсеяност за пореден път го доказва. Преди 4 денЯ бате ви Спаси с големия мустак, идвайки си от работа, разтоварва дисагите и що да видя – купил ми, миличкия, шоколад, шоколад още течен шоколад, течен шоколад, още Нутела, Нутела е тва, еййййй! Страхотия и половина и пет пръста отгоре! И все да се похваля какъв чуден мъж-мечта имам, а сега, а после, а по-после, и ей на – свърши се … и сега тъжно гледам празния буркан. Пък и от голямата разфасовка взел. И ми вика: „Дано да не съм сбъркал, ще ида да го върна“ Въх! Трепна ми сърчицето. Грабнах го … и не го пуснах три дена …