Щафетата поемат

Светлина не ме изпуска от поглед и осторожно ме съветва как се играят верижните игри. Сгълча ме даже, че не съм накарала някой друг да готви. И така, щафетата поемат Муниконтин, Нийли и Жени. Жени след изпитите, сега не е време за готвене     До трите – НЯМА „НЕ ИСКАМ! НЯМА „НЕДЕЙ“! И така, заемете местата си, готови, старт и така първа поема щафетата Муниконтин, следвана от Нийли, а Жени ще се включи на следващото раздаване, поради неотложни ангажименти извън кухнята. Муниконтин и Нийли се изравяняват и … ей, върни си ми микрофона, ей … съдия … съдия, тоя ми взе микрофона, не се чувам от публиката, някой да заглуши гласовете в главата ми … помощ! … микрофона … тортата … внимавай, бирата … ей … сладоледа … искам си го … не за ръцете … не, не, не ми запушвайте устата … няма да мълча, разбира се … не, не ми запушмммммммммммммммммммммм …………………………..

Поп Каро

Вили , предполагам, продължава да иска от мене история за Поп Каро. Ето какво измъдрих. Или по-скоро ще го мъдря на момента, тъй като вече ме е срам, че не съм отговорила на очакванията. Не очаквайте нищо.

Тя.Той. Стройни, красиви, огнени… Харесаха се от пръв поглед. Подхвърляйки си закачки и пиейки боза, техните души се приближаваха все повече и повече. Танц. Прегръдка. Утеха. Мечта. Любов. Сключиха договор да са заедно още 65 години. След месец неувяхваща любов и страст им се видя малко време и приложиха анекс към договора за 65+ … Разхождаха се, хванати за ръце. Криеха се от любопитни очи. Бяха щастливи. И двамата осъзнаваха, че това е най-красивият момент в живота им до момента. Наслаждаваха се един на друг. На времето, прекарано заедно. И, тъй като, им беше ценно поради течащия вече договор, гледаха да наваксат всяка пропусната минута и секунда. Без значение как – гледайки се влюбено, ядейки, пиейки, правейки любов, смейки се, радвайки се един на друг, питайки се един друг как така не са се срещнали до сега … и осъзнаваха щастието си … градяха заедно живота си … somewhere over the rainbow …
(10x, Niili)