Monthly Archive

You are currently browsing the monthly archive for юли 2008.

Не филм, а цял сериал

юли 29, 2008 in простотийки | 12 comments

Дид иска да ме вкара в четири филма. То хубаво, ама аз не съм киноманиак и много-много чак толкова хубави филми не знам. Е, веднага мога да спомена „Четири сватби и едно погребение“ – филм, на който винаги се кефя страшно много, предимно заради изтънчения хумор на Хю Грант, както и друг такъв с негово участие – „Нотинг Хил“, но не са те филмите, в които бих искала да влезна. Затова казвам сериал. И те са:
1. „Приятели“ – нема такова чудо! Това ми е като настолна книга. Толкова смях, искреност, простота, простотия, идиотщина в повечето случаи нема Влюбена съм в този сериал и нищо не може да ме отдели от него, въпреки че съм го гледала трилион пъти … минимум …
2. Следващия сериал е „Ед“ – него го гледах по Hallmark. Пак колкото пъти го даваха. Сигурно изглеждам страшно наивна, ама хич ми не пука. Толкова отпускащи, размислящи те могат да бъдат някои филмчета …
3. „Али Макбийл“, разбира се – пак заради идиотщината и искрените теми и въпроси, които те карат да се замислиш за много неща и да се вгледаш в себе си …
4. Изкушавам се да кажа „Двама мъже и половина“, ама … не. Затова залагам на „Карибски пирати“ 1. Е, не! Луд, луд, луд смях до полуда … Джони Деп е страхотен в тази роля.
Не искам да влезна във „Властелина на пръстените“. Колкото и да го харесвам този филм, си ме е страх от толкова бой и вълшебства да не си ида преждевременно, и то изядена от некой грозен орк.
Те това е. Моля, следващите включени да бъдат - Блу, Ивката , Василев и Графа.

Nothing else matters

юли 28, 2008 in Да попеем дружно, лични | 10 comments

So close no matter how far
Couldn’t be much more from the heart
Forever trusting who we are
And nothing else matters

Never opened my self this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don’t just say
And nothing else matters

Trust I seek and find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
And nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Never cared for what they say
Never cared for what they play
Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Пустата Металика

юли 25, 2008 in лични | 20 comments

Замина бате Спаси на Металика. Толкова вълнение, толкова суетене, толкова туткане нивгаш не е било. Нито едни дънки, нито едни джинси не му се видяха достойни за Металика. Не бил суетен ли? Морееее … ела да видиш как не бил суетен – раницата три пъти си я пренареди кво да си вземел. Пък как така щял да бъде на стадиона с „джапанки“, „луда ли съм била“, „хората там ходели с кубинки“ и гвоздеят на изумлението – „ти за първи път ли отиваш“ … де, бреееее …

Най ми е притеснено, че ще пътува с кола. Знам, знам – всички сега ще скочите – кво толкова? Ми страх си ме е, бе, хора. Гадните новини само с тва започват. Притеснено ми е! А той дори ми се скара, че съм се притеснявала. Знам, че целия свят се движи на колела, това си е мой проблем и все пак нещо ме е стиснало … Най-спокойно щеше да ми е и аз да съм с него, ама нема начин … айде, приятно изкарване на всички … я, че си давим мъката с половин чаша бира

„Сдружение на шматките“ ЛК

юли 21, 2008 in простотийки | 99 comments

Поради небивалия интерес към тази организация, ще поместя тук нейния устав и ако все още има желаещи, ще дам последваща информация за нея:

1. В „СШ“ ЛК членуват само доказали се шматки. Лъжешматки не се приемат. Всеки кандидат подлежи на проверка. Проверката е на принципа „въпрос-отговор“ и по преценка на психолога на организацията, се допускат доказаните такива. Приемат се и доказани и подписани от нотариус (не питай защо от нотариус) показания на кандидат-членуващите.

2. Редовно се организират сбирки на членовете на организацията, като задължително, подчертавам абсолютно ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, всеки път се носи шоколад на организатора на организацията, т.е. мен, без никакви странични въпроси, алчни за шоколада ми погледи и други подобни разсейващи ме неща.

3. Ми тва. Кво да го мисля повече – който си е шмати, да заповяда. То е ясно, че ще се надушим от раз. Обещавам да е весело разговорливо на сбирките. Ще има всичко за всеки от сърце. Не забравяйте шоколада! Иначе ще бъдете върнати още на вратата.

Простотийки от миналото

юли 21, 2008 in Смехорани, простотийки | 4 comments

Те даже спадат към графата „гавра“, ама аре …

„Пиша ти бавно, защото знам, че четеш трудно“

„Пиша ти на срички, защото знам, че заекваш“

Много неща, които трябвало да се направят :)

юли 18, 2008 in лични | 15 comments

След двукратната любезна покана на Светлето се наканих и аз да ги напиша. Ето:
1. Да почерпиш цялото заведение – нивгаш не ми се е случвало
2. Да изкачиш връх – дааа, като бяхме малкис със сестра ми родителите ни водеха по балкана и изкачихме връх Персенк … или Перелик беше? Май Перелик … в едно от двете лъжа, но не помня точно, беше много отдавна. Помня, че бях разочарована от пристигането горе – имаше някакво грозна желязна конструкция, а аз, както винаги очаквах едва ли не вълшебния свят да ми се разтвори под краката.
3. Да караш Ферари пробно – тц, ама не ми е и тръпка
4. Да си бил с някой на свещи в банята – не
5. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш – всеки ден!
6. Да прегърнеш дърво – и в пряк, и преносен смисъл
7. Бънджи-скок – все още не, въпреки че имам желание, но силно се съмнявам, че ще го направя.
8. Да посетиш Париж – не съм. Предпочитам Ирландия
9. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева – не, много късно изгрява слънцето през зимата и така и не можах да го дочакам
10. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион – басейн брои ли се?
11. Да спиш под открито небе – едва ли ще го направя някога. Имам фобия от гадини и все ще си мисля, че нещо аха-аха и ще ме опита за закуска.
12. Да наблюдаваш метеоритен дъжд – -тц
13. Да се напиеш със шампанско – тц
14. Да избухнеш в смях в неподходящ момент – май не и май по-хубаво, ама, нали знаете, че паметта ни е избирателна
15. Да участваш в побой – ако е с комари, често участвам в кървави двубои!
16. Да се отървеш от работа без наистина да си болен – по-скоро бих казала „без наистина да си сериозно болен“
17. Да поканиш непознат(а) на среща – не
18. Да участваш в битка със снежни топки – дааа ама, ако може мене да не ме целят … много силно
19. Да изживееш някоя своя тайна фантазия – колко тайна и какво се има предвид?

(еййй, много дълъг тоя разпит, бре)

20. Да се изкрещиш силно колкото можеш – ух, да, случвало ми се е … доста неприятен спомен
21. Да наблюдаваш слънчево затъмнение – ъхъ, специално ни пуснаха от работа, да не би да се повредим там, та го гледах
22. Да биеш дузпа – дааа
23. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни – ми тя неволята учи
24. Да танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа – мнооого пъти … то аз така си и танцувам, де – като откачалка
25. Да говориш цял ден с чужд акцент – – беше ми изморително, но причините ще запазя за себе си
26. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент – твърдо да!
27. Да имаш два харддиска в компютъра си – нямам идея за какво иде реч и що е то туй животно харддиск
28. Да си харесваш работата във всяко отношение – абсолютно и отвсякъде я харесвам!
29. Да се погрижиш за някой, който е пиян – доста пъти
30. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка – даа
31. Да имаш откачени приятели – ами откачен човек кви приятели да има
32. Да участваш в демонстрация – манифестациите, на които ходехме като деца, броят ли се?
33. Да се разхождаш в полунощ на плажа – да, въпреки че беше безкрайно отдавна
34. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка – хаха, да, но и това беше лонг, лонг тайм агоу
35. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети…[книги, списания] – дори нямам и намерение … едно време е правено, сега ме мързи
36. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така – случвало ми се е … доста приятно си беше
37. Да си боядисаш косата – дългогодишно занимание
38. Да се целуваш в дъжда – ъхъ
39. Да се влюбиш щастливо и споделено –
40. Да целуваш някого, докато му се завие свят – е, аз да не съм вампир, нека си ‘земе въздух момчето и той душа носи
41. Да гушнеш някой, за да го успокоиш – всекидневно упражнение любимо ми е
42. Да се татуираш – случвало ми се е да се обандзам с шоколад много яко
43. Да напишеш стихотворение за любимия човек – хахахаха, да – http://deni4ero.wordpress.com/2008/07/07/harkotevin/
44. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш – не само с настръхване, ами и с трепет отварям шоколада
45. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика – да, в 5-ти клас ни изтъпанчиха в кино „Гео Милев“ да пеем „Рипни, Калинке, да тропниме“. Бяхме и в носии. Срам голям брахме, въпреки че много ни харесаха всички.
46. Да разбиеш сърцето на някой – май първо моето беше разбито …
47. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо – баш нищо – не, ама имам все още бели петна
48. Да посетиш Лас Вегас – дори не ми е и мечта и не защото „високото грозде е кисело“
49. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра – това упражнение ми е непонятно
50. Да си имал поне две щастливи връзки в живота – една ми е достатъчна и живея в нея!
51. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години – хм … нямам спомен за такива несправедливости да съм вършила … изглежда, наистина, съм добро дете. Иначе се извинявам веднага, щом осъзная грешката си и това, слава Богу, става доста бързо във времето.
52. Да се ожениш – ъхъ
53. Да си купиш къща – детска или истинска?
54. Да основеш собствена фирма – фирма – не, но Сдружение на шматките бих могла
55. Да запишеш собствена музика – аз съм по пеенето и кълченето
56. Да говориш повече от един език гладко – колкото и да се лаская, че го мога, май съвсем не е така
57. Да напишеш писмо до правителството – кой ли ще го прочете???
58. Да дариш кръв – не съм, но май няма и да ми разрешат
59. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат – жалко, че нямам кола!
60. Да напишеш статия за важен вестник – не съм
61. Да стреляш с оръжие – да, стреляла съм доста
62. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно – да
63. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша – една вилица, но и тя беше с любезното разрешение на собственика, така че не, не съм
64. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина – ъхъм
65. Да осъзнаеш, че живееш в собствената си мечта –
66. Да продадеш собствено произведение на изкуството – не съм толкова веща в ръцете
67. Да бъдеш DJ – тц
68. Да те арестуват – нееееее

Господин Марински?

юли 18, 2008 in простотийки | 14 comments

Сутрин рано. Звъни домашният телефон. За пореден път се чудя защо ли го пазя още? А, да, заради татко … Мисля си, че са едни неприятни особи, които пак ще ми правят за нещо забележка и се настройвам строго негативно. После се сетих, че може да са от работа и да ми правят проблеми за болничния, който им изпратих и се настройвам строго служебно. Виждам непознат служебен номер и се зачудвам още повече, но вече знам, че е грешка.
- Да, моля?
- Господин Марински? – пита мъжки възрастен глас без „добър ден“, без нищо.
- Тук е частен дом – казвам раздразнено, тъй като от три години ми писна да търсят банка Хеброс, Иванова, Марийчето или който и да е там.
- Нали той отговаря за … – продължава той, без да ме чува какво говоря
- Частен дом, господине, от 3 години! – със още по-раздразнен глас го прекъсвам.
- А така ли? Не сте ли фирма за …? – си знае неговото той
- Не, не сме, от 3 год вече – натъртвам аз настървено
- Ами, защо ми дадоха този телефон? – пита той, очаквайки адекватен отговор, от което аз полудявам.
- Нямам никаква идея! – продължавам да се чудя на такива хора
- Аааа … извинявайте!

Добре, де, само аз ли съм чики-рики? Една време телефонът в тази къща беше почти като този на Централна гара, само с една обърната цифра. Сещай се за какво идеше реч Баба ми накрая, като я питаха за влака за Бургас кога тръгвал, отговаряше: „Аааа, ми, той тръгна преди 10 минути“

„Двете страни на любовта“

юли 16, 2008 in лични | 22 comments

По молба на Диана ще ви представя виждането на двама автори Гари Смоли и Джон Трент за „семейния зоопарк“, както те го наричат или какъв тип животно е човек. Според тях човешкият семеен зоопарк се дели на 4 вида – лъв, бобър, видра и златен ретривър. Ще се запознаем с лъва, но първо ще започнем с това – кои са двете страни на любовта? Това безспорно са строгостта и нежността, но „е необходимо да се намери развновесието между строгоост и нежност в любовта, ако искаме да покажем на другите най-истинската, най-пълноценната любов“. Като пример за единство на строгата и нежната любов, двамата автори дават … розата „Това Божие творение – колкото нежно, толкова и бодливо. Когато Бог е създавал розата, Той е знаел, че нейната нежност и прелест ще я прави лесна плячка за онези, които биха искали да я унищожат. Затова заедно с нежността й, Той й е дал и бодли. Те не намаляват красотата й, но я защитават, пазят и подчертават. Това, което важи за природата, важи и за човешките взаимоотношения. Строгата страна на любовта постъпва с другия така, както би било най-добре за него, независимо от цената. Това е онази твърдост, от която се нуждае майката да устои на предизвикателното държане на двегодишното си дете и да не се поддаде на прищевките му. Това е смелост, която се изисква от един баща, за да рискува отношението си с дъщеря си и да й покаже колко се е отдалечила от Бога. Това е силата, която един възрастен съпруг трябва да показва всеки ден, като наглежда и се грижи за жената на младостта си, поразена от склероза, вместо да се откаже и да я напусне. Строгата страна на любовта е необходима, но само тя не е достатъчна. Нежната страна на любовта е е нежност, израстваща до онази висота, на която е безусловната любов. Когато е с мярка, тя проявява качества като състрадание, отзивчивост, търпение и разбиране. Нежната страна на любовта означава да жертваме от времето си, за да разберем какво чувства другия и да слушаме, а не да поучаваме. Тя е тази, която ни дава мъдростта да кажем: „Ще ми проситш ли?“ вместо „Нали ти казвах“ или „Сгреших“ вместо „Не бях аз“. Като идеален пример за тази двустранна любов авторите ни дават Исус и казват така:“ Той беше винаги нежен към хората, но строг към неправилните им постъпки“. Колко хубаво да си го набием в дебелите глави, а? Нежни да сме към хората, но строги към неправилните постъпки. Научим ли се да обичаме по този начин – двустранния, тогава това може да заздрави семействата ни, връзките ни, приятелствата ни. По-нататък авторите ни предлагат тест за преценка на положителните ни страни. Предлагам го и аз на вас, защото е много приятно

АПоема отговорност Смел
Непоколебим Целенасочен
Настоятелен Решителен
Упорит Лидер
Деятелен Целеустремен
Борбен Самоуверен
Обича предизвика- Предприемчив
телствата
„Да започнем веднага!“

Б
Предпазлив Проницателен
Уравновесен Държи на
Сдържан подробностите
Предсказуем Аналитичен
Практичен Любознателен
Акуратен Прецизен
Фактологичен Последователен
Системен

„Какво се е правилдо сега?“

В
Поема рискове Обича
Мечтателен удоволствията
Амбициран Харесва
Енергичен разнообразието
Приказлив Радва се на промените
Организатор Изобретателен
Избягва Сговорчив
подробностите Общителен
Оптимист
„Повярвай ми, ще стане!“

Верен Адаптира се бързо
Непретенциозен Състрадателен
Спокоен Внимателен
Проникновен Избягва конфликти
Грижовен Обича еднообразието
Търпелив Толерантен към промените
Ненавижда Добър слушател
Задълбочени
взаимоотношения

„Нека оставим нещата, каквито са“

И така, във всеки квадрат заградете дума или фраза, която отговаря на ваша устойчива черта на характера. Пребройте загражденията във всеки квадрат , после удвоете сумата. Четирите букви над всяка част представляват четирите основни типа характери. Под буква А са лъвовете, под буква Б са бобрите, под буква В са видрите и под буква Г са златните ретвривъри. Всеки тип ще помогне да се разбере дали сме склонни към строгост или нежност във взаимоотношенията си с другите. Ще видим, че всеки човек е комбинация от четирите типа.

Тези под буква А – лъвовете – те са лидери, готови да поемат отговорност. Обикновено те са началници в службата или поне се смятат за такива. Решителни са, предпочитат да действат, вместо да гледат и слушат. Обичат да разрешават сложни проблеми. Но, ако не се научат да проявяват и двете страни на любовта, склонността им към строгост може да им донесе проблеми с другите.

Тези с най-висок резултат под буквата Б – бобрите – те изпитват необходимост да вършат нещата, както трябва и по книга. Всъщност, те са онези, които наистина четат упътванията, обичат картите, диаграмите, организацията. ЧУдесно се справят с контрола по качеството в дома или службата. Тъй като правилата, постоянството и високите стандарти са много важни за бобрите, те често показват строгата страна на любовта.

Тези с най-висок резултат под буквата В – видрите – те се въодушевяват лесно, обичат удоволствията, често са душата на забавленията. Прекрасно могат да насърчат другите и имат нужда от такава среда, където могат да говорят и да се изказват при вземането на важни решения. Те са много общителни. Обикновено те са хората, които познават хора, които на свой ред познават други. Единственият проблем е, че често не запомнят имената на всички. Поради силното си желание да бъдат харесвани, често не успяват да бъдат твърди спрямо проблемите и така създават нови проблеми.

Тези с най-висок резултат под буквата Г – златните ретривъри – една дума ги характеризира най-добре. Вярност. Те са толкова верни, че могат да понесат и най-дълбоката душевна болка и наказание от другия и пак да останат верни. Умеят да слушат, да съчувстват и да насърчават с топли думи – все силни черти на нежната страна на любовта. Те са склонни толкова да се съгласяват, че понякога им е много трудно да да бъдат критични в любовта си, когато е нужно.

Толкова за днес

I wanna stand with u on a mountain

юли 14, 2008 in лични | 13 comments

http://www.youtube.com/watch?v=kxC1dlENpi4

моля, кликни тук и виж една красива песен