Из хронологията на една болка

0.49 ам. – не искам да си лягам, не ми се спи, а и като си легна, започва да ме боли зъбовенеца, ама бате Спаси вече хъркотеви и да не го будя, се принуждавам да стана от рс-то. Пък и всичко ме боли вече, ТРЯБВА да полегна. Помотавам се, помотавам се, ама напомням си, че сигурно Деничето пак ще се върти като часовникова стрелка и ще става през нощта, та ще трябва малко от малко поне да положа стари кокали. ЛЯгам си. Не заспивам. Естествено.
01.58 ам – Деница иска мляко, давам, усещам, че вече доста ме боли „венеца“, както и кръста и гърба, но не смея да се обърна, защото настрани боли още повече. Лошо, мисля си, но все оак леееекинко си завъртам главата. Заспала съм. Ура!
03. 46 ам – Деничето пак се върти и казва „някууу .. нямиии“. Вече много ме боли. През десет минути гледам часовника и се моля по-бързо да става „утре“, за да стана и да не ме боли. Колко интересно, продължавам да се чудя, как така и защо само като съм легнала ме боли???? 04.56 ам – показва единият часвоник

05.04ам – бре! – минал е един час, а аз още не мога да заспя. Ставам да пия панадол, вече се не трае. Изпих го и се чудя и се мая защо нямам прашка да изпозастрелям всички чайки, които точно тази сутрин са решили да спорят за нещо си. Голямо каканижене падна.
05.10 ам – чувам боклукчийския камион да се задава и ставам да затворя прозореца, за да не се чува толкова силно. Днес и боклукчиите са решили да спорят. Нищо не им разбирам.
05.30 – Вече не съм легнала, седнала съм на леглото и така гледам в нищото. Все още много боли. Аре, бе, тоя панадол нема ли да подейства??!?!
06.02 ам – я, заспала съм седнала. Усмихвам се, значи мога да спя. Страх не страх, лягам.
06.42 ам – Деничето иска мляко. Давам й. Иска да седне на гърнето, слагам я. За моя радост тя ме уведомява, че ще продължава да ‘пи. И наистина заспива. Ура! Лягам и аз.
08.42 ам – някой излиза от външната врата и ни събужда. Бре, бая съм поспала. Все още боли, но много по-леко.
11.09 ам – вече не ме боли. Въпреки това все още умувам дали да се обадя на зъбарката да ми извади дон зъбон или да пробвам с отварите на Диана и Нийли. Май ще пробвам. През нощта да му мисля ;:D Въпреки че сега ми се спи като стой та гледай, ама – на! – хващам пътя към аптеката

“ … you turned me on then you gone … yeah, you drive me crazy baby …crazy, crazy, crazy of you baby … „