Бате Спаси хърка като цяла чета хъркотевини.
Хъркай ли, хъркай, Спасче,
хъркотечна дружина планина повдига.
Ти си им юнака и си им развял байряка
от хъркането мощно.
Вее ли се вее юнашкия байряк.
Тихо пак ще стане,
но кога ли чак?
Вей се ти, байряче, горе на баира,
бате Спаси скоро пак ще занапира.
И тогава ще настане чудна веселба,
но до тогава аз дали ще издържа?



8 comments
Comments feed for this article
юли 8, 2008 at 12:22 am
вили
Ще издържиш и ще си ти номер 1 във веселбите юнашки!
юли 8, 2008 at 1:40 am
Муниконтин
Уха! и още как!
Поне първите 100 години, пък после ще му мислиш!
юли 8, 2008 at 7:52 am
vilford
Ako имаш и други произведения от типа с удоволствие ще ги прочета. Ще ги съберем, прошнуроваме, прономероваме и издадем под заглавие “Песни и пляски на Дени4еро”. Фенка съм ти, да знаеш!!!!!!!!!
юли 8, 2008 at 9:40 am
deni4ero
хахаха, Шувил, тва е единственото ми “произведение”, хич ме нема в стихоплетството
Просто вчера, докато го слушах как си цепи тишината …
@Муниконтин, много, беее – 100 години – много са ми
@Вили, за номер 1 не знам дали ще съм, ама в челната тройка ще се класирам
юли 8, 2008 at 2:45 pm
Диана
Как деликатно си изляла чувствата си към хъркането!
юли 8, 2008 at 3:19 pm
deni4ero
юли 8, 2008 at 9:00 pm
vasilev
Стига сте яли мъжо! Той като само хърка е добре. Ако започне да издава и други звуци… и миризми… тогава ще видите зор.
Даничеро, а си лягай и си спи спокойно, че като гледам к’ъв ти е голям мъжо ще те гушне и ще забравиш за хъркането и болки по зъби и тн
юли 8, 2008 at 11:17 pm
deni4ero