След двукратната любезна покана на Светлето се наканих и аз да ги напиша. Ето:
1. Да почерпиш цялото заведение – нивгаш не ми се е случвало
2. Да изкачиш връх – дааа, като бяхме малкис със сестра ми родителите ни водеха по балкана и изкачихме връх Персенк … или Перелик беше? Май Перелик … в едно от двете лъжа, но не помня точно, беше много отдавна. Помня, че бях разочарована от пристигането горе – имаше някакво грозна желязна конструкция, а аз, както винаги очаквах едва ли не вълшебния свят да ми се разтвори под краката.
3. Да караш Ферари пробно – тц, ама не ми е и тръпка
4. Да си бил с някой на свещи в банята – не
5. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш – всеки ден!
6. Да прегърнеш дърво – и в пряк, и преносен смисъл 
7. Бънджи-скок – все още не, въпреки че имам желание, но силно се съмнявам, че ще го направя.
8. Да посетиш Париж – не съм. Предпочитам Ирландия
9. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева – не, много късно изгрява слънцето през зимата и така и не можах да го дочакам
10. Да посетиш спортно събитие на огромен стадион – басейн брои ли се?
11. Да спиш под открито небе – едва ли ще го направя някога. Имам фобия от гадини и все ще си мисля, че нещо аха-аха и ще ме опита за закуска.
12. Да наблюдаваш метеоритен дъжд – -тц
13. Да се напиеш със шампанско – тц
14. Да избухнеш в смях в неподходящ момент – май не и май по-хубаво, ама, нали знаете, че паметта ни е избирателна 
15. Да участваш в побой – ако е с комари, често участвам в кървави двубои!
16. Да се отървеш от работа без наистина да си болен – по-скоро бих казала “без наистина да си сериозно болен”
17. Да поканиш непознат(а) на среща – не
18. Да участваш в битка със снежни топки – дааа
ама, ако може мене да не ме целят … много силно
19. Да изживееш някоя своя тайна фантазия – колко тайна и какво се има предвид?
(еййй, много дълъг тоя разпит, бре)
20. Да се изкрещиш силно колкото можеш – ух, да, случвало ми се е … доста неприятен спомен
21. Да наблюдаваш слънчево затъмнение – ъхъ, специално ни пуснаха от работа, да не би да се повредим там, та го гледах 
22. Да биеш дузпа – дааа
23. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни – ми тя неволята учи
24. Да танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа – мнооого пъти … то аз така си и танцувам, де – като откачалка
25. Да говориш цял ден с чужд акцент – – беше ми изморително, но причините ще запазя за себе си
26. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент – твърдо да!
27. Да имаш два харддиска в компютъра си – нямам идея за какво иде реч и що е то туй животно харддиск
28. Да си харесваш работата във всяко отношение – абсолютно и отвсякъде я харесвам!
29. Да се погрижиш за някой, който е пиян – доста пъти
30. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка – даа 
31. Да имаш откачени приятели – ами откачен човек кви приятели да има 
32. Да участваш в демонстрация – манифестациите, на които ходехме като деца, броят ли се?
33. Да се разхождаш в полунощ на плажа – да, въпреки че беше безкрайно отдавна
34. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка – хаха, да, но и това беше лонг, лонг тайм агоу
35. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети…[книги, списания] – дори нямам и намерение … едно време е правено, сега ме мързи
36. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така – случвало ми се е … доста приятно си беше 
37. Да си боядисаш косата – дългогодишно занимание
38. Да се целуваш в дъжда – ъхъ
39. Да се влюбиш щастливо и споделено – 
40. Да целуваш някого, докато му се завие свят – е, аз да не съм вампир, нека си ‘земе въздух момчето и той душа носи
41. Да гушнеш някой, за да го успокоиш – всекидневно упражнение
любимо ми е
42. Да се татуираш – случвало ми се е да се обандзам с шоколад много яко
43. Да напишеш стихотворение за любимия човек – хахахаха, да – http://deni4ero.wordpress.com/2008/07/07/harkotevin/
44. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш – не само с настръхване, ами и с трепет отварям шоколада 
45. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика – да, в 5-ти клас ни изтъпанчиха в кино “Гео Милев” да пеем “Рипни, Калинке, да тропниме”. Бяхме и в носии. Срам голям брахме, въпреки че много ни харесаха всички.
46. Да разбиеш сърцето на някой – май първо моето беше разбито …
47. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо – баш нищо – не, ама имам все още бели петна 
48. Да посетиш Лас Вегас – дори не ми е и мечта и не защото “високото грозде е кисело”
49. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра – това упражнение ми е непонятно
50. Да си имал поне две щастливи връзки в живота – една ми е достатъчна и живея в нея!
51. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години – хм … нямам спомен за такива несправедливости да съм вършила … изглежда, наистина, съм добро дете. Иначе се извинявам веднага, щом осъзная грешката си и това, слава Богу, става доста бързо във времето.
52. Да се ожениш – ъхъ 
53. Да си купиш къща – детска или истинска?
54. Да основеш собствена фирма – фирма – не, но Сдружение на шматките бих могла
55. Да запишеш собствена музика – аз съм по пеенето и кълченето
56. Да говориш повече от един език гладко – колкото и да се лаская, че го мога, май съвсем не е така
57. Да напишеш писмо до правителството – кой ли ще го прочете???
58. Да дариш кръв – не съм, но май няма и да ми разрешат
59. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат – жалко, че нямам кола!
60. Да напишеш статия за важен вестник – не съм
61. Да стреляш с оръжие – да, стреляла съм доста
62. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно – да 
63. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша – една вилица, но и тя беше с любезното разрешение на собственика, така че не, не съм 
64. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина – ъхъм

65. Да осъзнаеш, че живееш в собствената си мечта –

66. Да продадеш собствено произведение на изкуството – не съм толкова веща в ръцете
67. Да бъдеш DJ – тц
68. Да те арестуват –
нееееее



15 comments
Comments feed for this article
юли 18, 2008 at 5:11 pm
vilford
1/3 това, което прочетох си беше ода за шоколада. Теб каквото и да те питаме, все по издълбаното русло ти текат мислите май.
И забелязвам, че си се старала броя на личицата в поста, да отговаря на броя на цифрите. Всичките ме гледат в очакване да напиша нещо умно, но си знам колко ще ги разочаровам.
юли 18, 2008 at 6:38 pm
Жени
Еййй, и на мен Ирландия каква мечта ми е- по-скоро съм си го поставила за цел
юли 18, 2008 at 10:57 pm
astilar
Имам известни скромни възражения по отговора ти на т. 17
юли 18, 2008 at 11:01 pm
deni4ero
astilar, аз се почудих, почудих, почесах по главата, почесах, помислих до колко непознатият е непознат и тъй като реших, че сравнително, но мъъъъъъъъъъъъничко се познаваме, реших да отговоря смело и безотговорно не!

И аз мисля, че вече е постижима мечта
ми, Шувилиливили, тва е положението – къде го чукаш, къде се пука
Браво, жени
юли 18, 2008 at 11:43 pm
вили
отговор 54 ми хареса, 19 е много унклончив – трябва да е по-конкретен,а за 22- дузпата каква беше?
юли 18, 2008 at 11:46 pm
deni4ero
как каква – дузпова, каква …
юли 19, 2008 at 12:15 am
вили
юли 19, 2008 at 12:39 am
Светла
Искам да подам официална молаба за сдруженирто от т.54!
Отивам да подготвям Си Ви то.
А по случай т.55, след щастливото събитие,
като се поусвестиш малко,
е добре да си спретнем едно Кареоки,
с яката дружина дето се хили горе от коментарите.
Верно дълъг разпит,
ама ми е кеф да ти го чета, както и на другите.
С разговорите дето ги водя в моя блог за звездите, галактиките и други чуждоземни щуротии,
как по друг начин да си полафя с вас за простичките неща от ежедневието.
Благодаря за отреагирането!
юли 19, 2008 at 12:40 am
deni4ero
kak как? дай си скайпа и ще видиш как
юли 20, 2008 at 12:57 am
Муниконтин
Приемете,че това е официална молба по т. 54!
юли 20, 2008 at 9:29 am
Жени
Ами то работа по т. 54 почти е свършена- шматките се събрaме лека-полека, само няколко административни подробности и …. готово
юли 21, 2008 at 12:35 am
deni4ero
всичко с времето си … подготвя се …
юли 21, 2008 at 12:31 pm
Павка
Хайде, подавам молба по т.54!
А иначе разпитът може да беше дълъг, но отговорите бяха супер!
юли 21, 2008 at 5:37 pm
xunap
Сега да ти кажа, че да спиш на открито е едно от най-хубавите неща.
Лягаш си вечер на някоя полянка в гората, слушаш щурците и гледаш ярките звезди над теб. Дърдориш си с другите за различни теми (това е ако има други с теб). Ако няма си говориш с щурците или с някое дърво. Гледай дървото да е по-възрастно, та да е видяло повече неща за които да ти разкаже.
През нощта спиш като бебе. Сутрин се събуждаш с малко роса в косите и с чуруликането на птичките.
Трудно е да се опише, по-добре е да се преживее. И не се страхувай от буболечки, няма да те налазят в спалния чувал.
Аз така започнах скитанията си. На опашката за стипендии се заговорих е едно момиче, което ми разказа приблизително това, което и аз съм написал. Беше през април 1997. На 12 август потеглих на стоп и се върнах в началото на септември. За това време май само две нощи бях прекарал в стая. От товгава съм инфектиран с вируса на свободнич живот и едва ли някога ще бъда излекуван.
Багера
август 11, 2008 at 12:30 am
жби
А чё, неплохо!