След като Шувили постъпи така подло и измисли тази игра, аз си признах в неин коментар, че нямам въображение и не си представям никого от всички, с които кръстосваме шпаги тук. Да, ама Муниконтин, дали за да ми го върне, че веднъж я поставих на щафетата, дали поради други причини, не знам, ме призова отдалече и с протриващи ръце да си кажа и аз какво мисля по темата. Нямам кой знае какво да кажа. Не очаквайте много. Все пак прическата ми се нарича от някои хора “Рошаво гнездо”, та де що вятър е минал през нея е издухал всичко смислено за казване ;)

Аватар ми е моя снимка от миналата година. Бяхме в парка с Деничето, седнахме на земята и братовчед ми ни снима. Аз много се харесАх, както казват по благоевградско и се изтипосах, отрязвайки мъничето. Никнейм. По принцип съм bandzo, ама неизвестно защо за мене господин Уърдпрес реши да не ми приема любимия никнейм и реших, че ще озаглавя блога Дени4еро. Вече е ясно кой е Дени4еро.

Блог и защо блог? Дължа тази чест на един мой много добър приятел – Другаря мил. Той ме запали. И те така. Причините, поради които водя блог. Не’ам идея. Харесва ми да пиша, разтоварвам се емоционално, като пиша простотийки и се забавлявам, а още повече ми харесват познанствата и приятелствата, които осъществих тук. И те така.

Нийли – първият човек (непознат), когото зачетох и ми хареса. Оправно девойче, с кубинки, леко цапнато в устата, но, умеещо да се справя с живота, а и като изчислих, че сме горе-долу набори, ми досимпатичня още повече.

Диана или Панаира на Вира – хареса ми, че е майка и е имала смелостта да покаже снимки на сина си в публичното пространство. А и защо не – той е нейната гордост. Бързо разбрах, че е поет-писател и като такъв вглъбен в себе си човек, но и отворен за другите, намиращ положителното в тях ( особено в мене, което веднага й спечели 6 точки за годината)

Графа – първо помислих, че е некъв младеж, учещ и живеещ в чужбина и затова е толкова компетентен и се изразява по начин, по който думите просто си тежат на място. Полюбопитствах що за човек е и бре, изненада – бил 75-годишен човек в кожата на младеж. Графе, комплименти :)

Муниконтин – все още нямам визуален образ в съзнанието си, но е безкрайно внимателен и изслушващ човек, владеещ пловдивския диалект :P Всъщност, това не ми е първото впечатление. То беше същото като за Графа – младо гадже, което се крие ;) Ясно е вече що съм си помислила, че е младо гадже – една кръв са с Графа ;) ( не ме бийте)

Вилфорд – така или иначе ме домързя да потърся първите ти коментари при мене, но се сещам за един, с който ме хвалеше и разбира се и ти като Дид спечели 6 точки за годината :P Но ми хареса начинът ти на изразяване и винаги свалям шапка на хората, които, ако и да не са много по-големи от мене, говорят по начин, с който те скриват в малкия си джоб – интелигентни, начетени, с чувство за хумор, млади.

СветлинА – когато започнах да я чета, беше тъжно дете, ако и да се криеше зад хумора. Всички знаем, че той е най-добрата защита.

Астилар – безкрайно интелигентна и много, много, много чувствителна и наранявана.

Блу и Батпеп – щуро, щуро семейство, а аз обичам такива

Жени – много мило и добро дете, нежно и тъжно. Силно се надявам вече да не е!

Аз май се поулях, галиба …

И тъй като вече всички са писали … а, не, Нийли не е. Айде, мило, когато Бебан Хубанов ти остави свободно време, се чувствай притисната до ъгъла да споделиш първоначалните си въжделения.

Печеля ли чаша бира вече?