You are currently browsing the monthly archive for септември 2008.
уморена съм. много съм уморена. „лягай и спи“ не е решение, нито има кой да ме остави да поспя. не знам защо малкия реши, че само в мене ще е спокоен. не знам защо, когато излизаме на разходка четиримата, по-тежкото дете винаги е мене. не иска татко й да я носи. и тъкмо съм оставила бебето, деничето вдигне ръце да я нося. баща й я вика той да я носи, тя се дърли кат’ пърле „гагай са“ (бягай). за да не правим сеири по улицата, а и моята глава вече не я усещам, я взимам и се почва носене на конче, гъдкане и смях до небесата, тя се отпуска в мене и „мамо, айде, деее, там“ – да я гъдкам, целувам, а тя да се смейка, докато й свърши въздуха.уморена съм. вчера бяхме с татко и чаветата да си платим тока, водата и дърибус-бърибус. аз бях с кенгуруто, щото деничето реши, че ‘колата мооой’ и така, тя яхна количката, а аз носих 5-килограмово кюфте, което спа непробудно през целите два часа и половина, докато бяхме навън. на опашката за тока две женици ни казаха да минем отпред с децата, за което им поблагодарихме от сърце, но останалите си направиха оглушки и хич не ми се правеха панаири. бързо стана, влезнахме, платихме си тока, татко се нареди за водата, там един дядо се замота, яко. после един младеж загуби още 15 мин на чакащите, щото кой знае от кога не си беше плащал водата, че сметката му беше двеста и кусур, с лихвите и триста и отгоре. „ама, лихвите, отделно ли се начисляват’ и не ще да плаща и не ще гада, а аз все така гъдкам деница в количката, а дребосъчев кърти зимен мечи сън. почва вече да ми понатежава, а не съм 100 кила като баща му.както и да е. тръгнахме си. прибрахме се. малкия яде и реши, че пак иска в кенгуруто. от два следобед до 1 през нощта е спал точно час и половина. а аз седнах за първи път през деня за малко по-дълго време в 17.39. уморих се. а не мога да легна, щото всеки момент ще се събуди да каже ‘кряс’, въпреки че ми е кротко мишлето. вече се усмихва съзнателно и ми гука 
много ми е сладък. душанка. обожава горещата вана. една вечер лют скандал ми вдигна що съм го била извадила от горещата вана. ама лют ви казвам. деничето ми е добро детенце. играе, пее, учи се, чете. шегувам се. само белИ мисли. свалих й татко барба и барбароните. поне сменихме малко том и джери, че ми иде да извия вратовете на де що котки видя по улиците заради ‘мишу и мяу-мяу’ (том и джери). пита ме едно дете „кво е тва татко барба“ много вървежно детско по мое време. радвам се, че деница го хареса. когато пеят във филмчета и тя си пее“тататаааа“ Муцуни, стягай се, че ви превземем хора 
все забравям да се похваля – имаме си нови люлки и пързалки на площадките (имаме две площадки в квартала). много са готини. днес беше официалното откриване на едната, но аз не заведох децата. беше гъчканица яка, нищо, че имаше клоун. отидох на другата, щото предположих, че няма да има деца и люлката ще е само наша, а деничето пощурява от кефи иска все по-силно и по-силно да я люляме. и пищи от кеф. ние сме единствените, които вдигаме шум на люлките. другите са едни такива ошмулени и само гледат, а деница вика, пищи, смее се, рита с крачетата и вика: ‘мамо, отиии (мамо, още /по-силно да я люлям/) ‘ в главата ми само бръмбари и боза има. искам да напиша един пост за говоренето, но няма да е днес. лягам си.
ако все още някой не е разбрал, страшно, ама, много страшно харесвам Боно и U2. Харесва ми музиката, харесват ми посланията, харесва ми отдадеността му, харесва ми гласа му, харесва ми Боно
мдааааа … поредната изцепка, която запомних от днес, докато танцувахме със суперЛюбо в другата стая беше:
Деница: Дедю, дауо, нечо ( демек, да й нарисува зайо и мечо)
татко: чакай сега, не дърпай химикала
Деница:дааааааййй, дай калче (химикалче), дай ми гоооо, какаааааай (с лют гърлен сърдит тон
татко: а, ще какам, ти какай … какай, бе, какай малко
Деница с престорен, но искрен плач: даааааай ми гооо, какааааааааааааййй … маммааааа
идва при мене, свъсила вежди и събрала устни, готова да ревне
аз: дай, бе, дядо, дай химикала на Деничето … ето, виж, дядо ти дава химикала, иди се пребори за него, де, с онва цигане се пребори за люлката, с дядо ти за един химикал не можеш да се пребориш, иди си го вземи … Гледа ме почти разбиращо, но, явно, ме е разбрала, защото, гушнала бебето (куклата, споко), тръгва с уверена крачка към другата стая и чувам:
Деница: дааааааййййййййййййй
татко: ето, заповядай
Деница: даааййййй … неееееее
идва при мене и ме гледа все едно съм съдия-изпълнител: маммммоооооо …
аз – ама, дядо ти дава химикала, иди и си го вземи (аз вече храня малък Любо и нема как да мръдна)
Тя отива с твърда крачка и си го взима, след което химикала е захвърлен, намерена е нова играчка, дядо й е свален на земята и се почва удряне по кубчета с лъжички … къде по кубчета, къде по главите, важното е мерлик да има, че главата ми е с диаметър 1 метър вече.
Hi5, Xanga, Tagged, Blogger Comments @ 123glitter.com
От няколко дена ми се ще да се заям с един тупан, ама, все му се разминава. Днес вече много му се разлютих и ще си кажа – кой си, ти, бе, Дундьо Темелков, да ми казваш на мъжа ми, че грешка правел, че ми помагал в отглеждането на децата????? Лелееееее … как немА смелостта на мене да ми го кажеш в очите, че и в къщата ми беше, че да видиш тогава как щях да те навра в на мишката дупката. Кой си ти, че да даваш акъл непоискан с дебелия си угоен, затлъстял … мозък, че и примери от светлото си минало да даваш как не си бил извел един път на разходка детето си, ми все си гърчел жената. Къв си, ти бе, оръфляк, кое ти даде право да настройваш мъжа ми срещу мене? Момчето ми е добро и слава Богу си обича децата до толкова, че да не е необходимо да го моля за помощ. Той сам прави много неща и не се връзва на такива съвети, щото и други бастуни са му говорели така. Кви сте вие, бе beeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeep … тва, че вие сте отгледани така или така сте отглеждали децата си, не значи, че всички са задници като вас. Да ви е хрумвало, че жена ви или майка ви изнемогват да ви гледат само щото на баща ви ви се е искало да … си поиграе и може би най-ненадейно сте се появили? А майка ви дори за момента да не е искала деца, ако и да е заложено на жената да иска деца. Лелееееее … пак ми ела в къщата, пак кажи такава простотия, аз съм тук и чакам.
Април. Без значение коя година. Рок кръчма. Хубава кръчма. Приятели. Глъч. Музика. Камъни. Облицовка. Весел, приятен, красив, леко мотан, доста забавен младеж барабани по каменната стена на кръчмата с една вилица на всяко барабанно соло не само на Ларс Улрих, но и на останалите пуснати след него. Смях. Много смях. Още смях. Пържени картофи. Бира. Скрити погледи. Изненада. Покана за танц. Чорапи с пръсти. По-висок е от мене. О, Боже, каква нежна прегрдъка – сякаш ме скри от целия свят. Ще я помня за цял живот. Танц. Приглушен говор. Така си мислиш само, щото си гладен, хич не е приглушен, танцуваме до тонколоните и викаме в ухото, но е толкова приятно да си гушнат така нежно. Продължаваме да танцуваме. Смеем се. Не казвам за какво. Все още ме усмихва. Не е кръчма за танцуване. Ние продължаваме да танцуваме. Виждам един човек, който ни гледа усмихнато. Моят най-добър приятел. Радва ни се. Събувам си обувките. Каза ми, че съм много висока. Продължаваме да танцуваме. Аз съм по чорапи с пръсти на каменния под. Аз му отговорих:“Баба ти е висока“. Все още ми го повтаря и се смее. Каза ми, че ме обича. А е първата ни среща. Песента свърши. Отивам си със смесени чувства. Друг рефрен от вечерта е реплкита на учителя Йода „Дъ бой ис гууд“ Смях. Много смях. Още барабанене по камъните с вилицата. Взимам вилицата и си отивам вкъщи. Изравям от дървата за огрев малка поставка за вилицата. Правя ‘награда’ за най-добър барабанист Издълбавам „The best drummer“ и го обгарям със запалка за по-автентично. Смс-и. Dust in the wind. Смях. Още смс-и. Бира. След известно време сватба. И поздрав от кума ни – моя най-добъръа приятел – Bad Company – Feel like makin’ love. Каква по-добра песен за началото на една любов? Както и друг път съм казвала, мислех, че танцувахме пет минути, а, според кума ни, било половин час …
някои фрази от тези песни или дори само заглавията те карат да се размислиш за доста неща, а аз доста си мисля. Пак изпаднах във голямата философска дупка по една или друга причина и си седя, и си философствам, къде мислено, къде ръкомахайки, къде викайки, къде шепнейки, къде плачейки …
Вие, драги зрители, ако искате, не философствайте, само се насладете на музиката и Стинг.
специално за Жени и Гранде Елф-а
They said