You are currently browsing the monthly archive for октомври 2008.
smooth … melt … i love u
i’m back 
Tomorrow morning if you wake up and the sun does not appear – I will be here.
If in the dark we lose side of love hold my hand and have no fear ’cause I will be here.
I will be here when you feel like being quit
When you need to speak your mind – I will listen.
And I will be here when the laughter turns to crying
when the wining losin’ in trying
we’ll be together ’cause I will be here.
Tomorrow morning if you wake up and the future is unclear – I will be here.
As sure as seasons are made for change our lifestyle are made for years.
I will be here.
I will be here – you can cry on my shoulder when the mirror tells us we’re older
I will hold you.
And I will be here to watch you grow in beauty and tell you all the things you are to me
I will be here …
I will be true to the promise I have made to you and to The One Who gave you to me.
От няколко дена съм се заровила и търся ли търся акъловземаеща снимка на северно сияние нейде из Финландия, Русия или където още сияят сиянията. Не открих кой знае колко главозамайващи картинки, но пък толкова други неща открих, където просто ти се иска да потънеш и да забравиш, каквото ти се забравя. Ето го незабравимия австралийски изгрев 
или пък северни сияния в Канада 
да не говорим пък за тази река в Уайоминг 
останалите просто ги прилагам с пожеланието да им се наслаждавате пълноценно 
източник: Интернет
Страшно много харесвам „Отнесени от вихър“ и „Скарлет“. „Скарлет“ ми беше нещо като настолна книга в много тежък за мене период и откривах много неща, които бих искала или които ми се случваха и я чувствах страшно близка. Разбира се, и аз като Скарлет обожавах Рет До толкова много я харесвам „Скарлет“, че толкова време след като я препрепрепрепрочетох за пореден път, картините са толкова живи в ума ви, толкова ясни, толкова цветни и толкова истински … Само като затворя очи и си представям Балихара … и Скарлет, намусила вежди на братовчеди си или на госпожа Фитцпатрик … или Кити Кет, яхнала пони или как казва първо собственото си име, вместо ‘мама’ и как Скарлет хвърля огледалото и вика: “ Самомнително чудовище! Всички деца първо казват ‘мама’ и след това собственото си име“ и после как се хвали пред отчето колко е гениална нейната дъщеря или как се събужда със сълзи от пулсиращия въпрос в главата й „Защо?“ Или как танцува до изнемогване, как предпазва дъщеря си, как препуска с кон, как флиртува с други, но копнее за Единствения, как усеща аромата на кафе в Дъблин, как си спомня думите на Мами, как е щастлива, че е призната от Рет в кралския двор на представянето й … лелеееееее … липсва ми тази книга и преживяването с нея … минимум две години не съм я препрочитала, а е толкова жива в мен … яд ме е на филмираните версии – отвратителни са, нито героините са избрани според МОИТЕ представи за Скарлет, да не говоря, че даже режисьорът на филма „Скарлет“ е имал наглостта да преработи книгата и да филмира абсолютни глупости … Много, много, много ме е яд … Единствената филмова версия по книга, която ми харесва, е тази на „Властелина на пръстените“, всичко друго сакс!
От 48 часа в 24-во денонощие
43 часа съм на крак
20 минути седнала
5 часа и 40 мин спя на пресекулки
Гърлото ме боли. Сякаш се е стеснило. Или има нещо заклещено в него. Много е болезнено и с всяко вдишване става още по-болезнено. Отиваме към татко. Сестра ми ни чакат там. Организирала е прощално парти по случай заминаването им. Отдавна не съм я виждала толкова весела и усмихната. Как се качиха тия люлки чак горе на жиците? … Аз пък как успях да ги сваля? Влизаме в двора при татко. Слънчево е, топло е, хубаво е. Боже мой, какво става? Едвам дишам от бока. Тъпа огромна болка, стегнала гърлото ми. Задушавам се. Тежи ми. Каквото и да каже Спас, страшно ме дразни. Много боли. Какво става? Умирам … Усещам се, че Деница е легнала с всичката си тежест върху гърлото ми. Дърпам я от мене и започвам да дишам нормално. Не мога да повярвам, че не ме боли вече … оооооооооох … за малко се разминах … значи това било да те душат … вече е следобяд и аз все още съм уплашена от случилото се и току си проверявам дишането …
тъййййй … една година измина като стой та гледай и аз вече имам стаж в блогуването. То било страшно интересно и обсесивно занимание. Гле’й, даже почнах да побългарявам чужди думички, ама тва ми идва на езика, което иде да покаже, че съм голем полиглот, баце, голем … дзвер До толкова ме е обсебил този блог, че дори веднъж си правих тест, който ще ти каже колко си зависим от блога, както беше показала Бу. и резултатът беше потресаващ. Мисля, че от всички осмелили се да си признаят резултата, моят беше най-голям. Е, то зависи и доколко честно са отговаряли, де, ама, за друго иде рече тудей. През тази година се запознах с доста хора, изчетох доста неща, беше ми безкрайно приятно с всички ви и признавам, че чакам постовете ви и коментарите ви с нетърпение 
Не ме е блазнила грандоманията, че да си следя рейтинги и квото там се следи, отколкото да си бъбря с вас, да се хихикаме и закачаме, да си правим живота усмихнат. Пак благодая на Другаря мил за зарибявката то май аз требе да ти подаря подарък, не ти да ми търсиш разни неща … ми тва е да сме живи и здрави още една година да си се усмихваме и радваме Наздраве
They said