Много ни е мръсен речника. Направо отвратително вулгарен. И много се дразня, когато чуя  или прочета момиче, да го упротребява по един или друг начин. Примери бол. От: „е*и му майката“ до не ме ‘е*е кой кво казал или направил“. Какво стана с простичките класически изрази като „не знам“ и не ме интересува“? Толкова ли е сложно да се говори чисто? Или, може би, другите няма да видят какъв пич си или колко си отворена и как хубаво владееш зидаро-мазаческия диалект? Не, не съм моралния стълб на обществото, колкото и да ми се иска, въпреки че знам, че по стълбовете се лепят афиши (пардон ‘флайери’ по модерному или както се пише и казва там) или плакати и все се научава нещо от тях. Защо, питам се, когато се ядосаш, задължително трябва да украсиш речта си с псувни и ругатни? Толкова ни е лош светът, че, на всичкото отгоре, го пращаме „по дяволите“ или направо му даваме позволение на дявола да ни ограби с ‘дявол да го вземе’, ‘пусто да остане’ (тва последното си е живо проклятие – нещо хубаво да остане пусто, примерно хубавата детска зелена площадка да остане само камъни и тръни, даже и толкова да няма, щото пусто означава точно това – нищо). Що да му давам на тая гад нещо, което не му принадлежи само щото не съм се научила да си владея гнева и езика? Казано е: “ нека да бъдем бързи на слушане и бавни на говорене“ Толкова ядове можем да си спестим, ако позабавим малко изгарящото ни желание да покажем колко сме печени и в крак с ‘модерното’ говорене, колко мръсни думи знаем и как можем да вкараме в малкия си джоб стадо шофьори.
Еееееееееехххххх … от доста време ми се ще да напиша това, но все, когато се разпаля по въпроса, нямам възможност да седна и да творя с размах В момента дори не съм показала чувствата си по въпроса с цялата сила на усещанията и емоциите си. Да, знам, че ще бъда напсувана, щото се осмелявам да бръкна в, уж, изконните ви права на псуване и ругаене, ама, пука ми на жилетка, честно да си кажа. Яд ме е, че дъщеря ми ще израсне в свят, в който ‘добро утро’ ще бъде заменено, сигурно, с ‘ехх, нов ден, мамка му, как не си легнах по-рано?’ или най-обикновеното леееееееееееекинко спъване в пералнята или камъка на улицата ще бъде придружено с тлъста сочна колоритна двеминутна псувня плюс ‘д..ба ‘твойта майка д..ба’ единствено и само защото не си внимавал къде стъпваш. Яд ме е, че дъщеря ми ще израсне в общество, което се смее на предвания от типа на Биг брадър, където показват как майки се смеят неистово с приятелките си на това как тригодишният им син псува като разпран само и защото те изпадат в луд смях при всяка негова псувня, а той, милия, не разбира какво говори, но вижда, че мама се смее. Ще кажеш: „Не гледай! Не слушай!“ Как да стане тая работа, като съм част от това общество? Да, и аз псувам на ум или жестикулирам разбираемо, когато кола се засили срещу мене и количката, в която спи детето ми. Да, и аз псувам, когато правя всички усилия да вървя по тротоара, а колата точно пред мене с количката кацне на тротоара и аз, за да мина, трябва да слезна на улицата на натовареното движение и на въпроса ми към шофьора“ Кво правим сега?“ той от чудене къде да се дене от срам избира най-добрата тактика – атаката и ми вика: „ми ти ква си, ма?“ а моят отговор е „умна и хубава за разлика от тебе“. Да, псувам, но наум. Не, че се хваля, не, че се гордея. И аз съм човек със слабости и грешки, но се старая максимум да ги предотвратявам и НЕ, не искам дъщеря ми да израсне в златна клетка, но не одобрявам поведението на останалите ‘млади’ родители, които псуват, плюят семки до толкова, че им покриват глезените чак обелките, пушат и уж наглеждат отстрани наследството си. Някак си не мога да го разбера тва … или бирата ми е в повече .. Владимирски, кво става? Чакам още