И още значки от панаира ;)

Спомням си, че единият ми дядо някога, много отдавна работеше в Панаира, а, както се знае, Пловдив е Панаирно градче И той ,от всяко изложение, ни носеше по една чанта значки. Дойде време и зверски намразих Панаира. Не, защото дядо беше починал отдавна. Не, защото вече нямаше значки. Просто беше ужаснено кошмарнено, както би казал Тигър.  Сядаш да обядваш със семейството си и колите, почти седнали в чинията ти, излезнеш на разходка с любимия ти, трябва да вървиш по улицата, щото колите, седнали на тротоара, бързаш за работа, щото нали ти е на 10 минути пеша, ама все в последния момент излизаш и пак по улицата правиш заигзагообразни движения, щото този участък от ГРАДА е сега-мега-супер-натоварен и се опитваш да останеш възпитан и да не … псуваш много или поне не на глас, а само да жестикулираш адекватно и разбираемо … Шегувам се     ама си е изпитание, ей … само си представете – река Марица, 1м пешеходна пътека, ама рано сутрин не е особено желателно да се шматкаш по нея, щото има ‘секви … хм … хора с … разни неща по тях, дето … не са за описване, освен ако не съм в суперлюто състояние на духа и не попържвам наляво и надясно Срещала съм ги с жаден поглед и от опит приказвам … Та значи, реката, един метър плочки, 6-7 метра трева, която е пълна с кучешки изпълнения или поне не знаеш кога ще налетиш на тях плюс самите кучета, които понякога са от порода дзвер и нагоре без каишка, без наморник, абе, страхотия, и след тази тревна площ следва 50 см плочки Е, къде, драги зрители, да ходя? Да не съм пророк Илия, че Бог да прати за мене огнена колесница? Или Мойсей, че да ми разцепи тревната площ на две? Не се подигравам, говоря съвсем сериозно! И тъй, шмугвам се на паважа. А той един къдрав паваж … по-къдрав е от кралски пудел. По-къдрав е от пудела на татко, когато го подстриже и заприлича на москвич с италиански гуми, както той обича да го нарича галено. Познайте до моста колко пъти се изплъзвам от колите. А сега познайте къв страх бера на самия мост на Панаира, щото там карат като джигити, а самата пътечка или както там се казва мястото, по което ходим, е безкрайно тясна и страшна. Да не говорим, че 10-15 м под тебе, са вода. А всички ( или поне повечето … айде, може и малко хора да са) значт, че, като паднеш от високо или се хвърлиш във водата от високо, тя е твърда като бетон и затова се иска да се влезе под ъгъл … май … за да не си разцепиш туй-онуй … а колопотокът там е страшен – коли, камиони, бусове … страшна работа … Лелееееееееееее … ама съм и шматка на шматките … исках да говоря за операция „Криейтив блогър“ и от една дума, ски накъде забегнах … лелеееее … не е лесно да си шматка, както сме го обсъждали тук и както всички ми обещавахте шоколади и нито един не даде, продажници такива … за едното членство дума дадохте, а шоколади – йок!!!     

Тъй! Да си дойдем на думата – Шувили ме издигна в ранг любим блог, както и всички от нейния блогрол, за което съм й признателна, щото тя е една прекрасна хуморотевина и нейният хумор винаги, винаги ме разсмива неистово … а, после некой да ми каже, че инженерите немали чувство за хумор – веднага ви навирам vilford в очите и ви оставям с блеснал поглед и просещи, уж, леко Шардоне    Значи идеята била да кажеш 6 неща, които те кефят и усмихват и да споменеш 6 блога, които те кефят и усмихват. И тъй като аз не мога да отделя 6 нито от едното, нито от другото, ще посбъркам с бройката тук-там, за което бидОх жестоко наказана „с всяка грешка, изяждане по един шоколад“. Смирено навеждам глава и започвам да греша (дано сте имали търпение да стигнете до тук, че, белким си получа шоколадите … ей, нема спиране таз простотия, еййй):

6 неща, които ме кефят до смях

1. Разбира се тумбака на бате Спаси Той е нестихващ извор за бисери и перли

2. Моите прекрасни чавета, които колкото и да са рошави, диви и игриви, са най-рошавите, диви и гриви чавета на света. С тях е луд смех до зори и с начале

3.Вярата ми в Бог, която ми дава увереност за всичко и последващото плюс страхотните песни

4. Приятелите ми – всички от а до блогърите, които ви намерих – ах, вие блогоманиаци такива – само да посмеете да се оттеглите от блоговете си! Направите ли го, ще станете рошави като мене, дори и да обичате да сте зализани!

5. Разбира се, тук идва място на Шоколада

6. На 6-то, но не на последно място (никога!) идва ред на семейството ми – кой през две къщи от мене, кой в Чадърлунга, кой на Небето – всички те ме разсмиват до мускулна треска и правят живота ми хубав Разбира се, много ми липсват, но т.4  ми помага да поема дъх сред съзлите и да се усмихна отново

6. е, те блога  (е, те тук ще падат големите шоколади) (чак треперя от вълнение)

1. Niili
2. Муцуни
3. Графа
4. Шувилидзаги
5. Астиларчук
6. Светлина
7. Жени
8. aeren
9. приказният елф

10. simplyblue и batpep

11. Ивката
12. Владо
и всички останали от  ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО(страшно кофти правила на играта. Тоя, който я е измислил, върло да се засрами!)

Въпрос

Какви са Вашите бъдещи творчески планове?

:)

мило ми стана 2

днес дени4ето ми на два пъти ми каза – „айде, мамо, пей“ … ейййй … просълзих се от умиление и признание    Първият път ме накара да пея някаква реклама, а вторият бяхме дует с Наско от БТР               Много хубаво ми стана … разчувствах се, но и ми погъделичка самочувствието малката чушка …

мило ми стана

Сестра ми и дъ зеткото заминаха за Чадърлунга преди два месеца и от тогава сме се чували един път по телефона (вчера) и един път по скайп си драснахме неколко реда и толкоз Много ми липсват! И чаветата им също. Големият ми е любимец още от бебе и на него дължа единия си никнейм. Другият е като малко ангелче.  Дъ зеткото е голем зевзек и само ме дразни с лютия си хумор, който много, ама прилича на заяждане, щото, видите ли, те в София говорели правилно ( ?!?!?!?!??!?!?!??!?!?! шоп и правилно говорене?????!???). Де, бреееее … покрай тях, като съм им на гости научавам поне още три езика (тогава все още нямах деца) и езиците бяха шопски, пернишки и бебешки, плюс моите познания по английски, френски и испански, ме пиши полиглот За жалост, научиха малък Илиянчо на шопски и сега чавето е-ка и м-е-ка на ляво и надясно. Както и да е, за друго идеше реч тука – колко много ми липсват. Тъй като дъ зеткото е професионален танцьор по народни танци и неговата група много ги канеха по Пирин фолк и други подобни мероприятия, клипове на чалгари и нечалгари, реклами и дъра-бъра, можете да си представите колко мило, топло и хубаво ми стана, като го видях, прещраквайки каналите и попадайки на Пирин фолк, да ми се хили от екрана

Мутренският свят на едно Вили или кошмарният край на една хлебарка

Представете си, че сте хлебарка (Да, да … знам, че е въз възгадно, но се постарайте мъничко поне)
И така, ти си хлебарка, айде мъничък хлебарчок, току-що си се родил, искаш да опознаеш света и специално кухнята на ето това мило същество . Тръгнал си да изследваш най-прекрасния рай във вселената – кухнята на Човека. Наскоро този мил хлебарчок биде заплашен с моята красота, сиреч по-горе споменатият человек искаше мои снимки, за да ги разлепи из кухнята си и да ги плаши с мене. Де, брееееееееее! Не с лошото, де! Аз може да съм руса, ама хлебарките ги трепим с отрова, не с красота. Така само ще ги привлечеш с тълпи и тълпи и още повече тълпи! Та, върви си малката гад, опознава света, дебне, както са му показвали родителите му, ослушва се, припълзява тихомълком, кефи се на усамотението, опознава нови миризми, харесват му все повече и повече, усеща, че се влюбва в този нов напълно непознат за него свят и изведнъж – „о, света хлебаркОва ненаситна с осем крака, каква е тази заслепяваща светлина, за която само съм слушал в разказите на моите предци????? Ахххаааа … това е лампата на кухнята. Еййййййййй, то било още по-интерсно на светло. Оххооо … и по-лесно било … ето една трошица, оп, още една … еййй, нема ли още трошици, таз Вили да вземе, че баш днес да почисти .. тюх да му се не види … А, ето я и нея … красавица е … но, ако беше с още няколко крака директно я взимам з царица на племето … с черна коса, niiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiice, от наш’та порода е … чистница … има нещо на лицето като лупи … тъкмо ще вижда повече трошици, т.е. повече храна за племето … взимам я, моя е! Я, кви странни танци играе … навежда сем хваща си крака … не, не си хваща крака, сваля си джапанката и заема стойка бейзболист в атака … гледа към мене, явно иска да ме научи на нещо … трудна ми е стойката, но за моята царица ще се помъча … мдааааааааа, извърта си странно ръката назад, стойката й е много странна, това не го мога, но погледът й започва да не ми харесва, както и спортът, който практикува, джапанката полетява, ооооооооооооооооооооохххххх … кракта мииииииии … оооооооооооохххххххххх … каква е тази болка, каква е тази чудовищна омраза към мене, а аз бях готов да я направя кралица на гнездото, защоооооо, с какво съм го заслужил … о, не, ето и другата джапанка … защо не повярвах на мама и татко … болиииииии … къде е тъмнината ми, къде ми е скривалището … помооооощ … о, не … моята кралица се превърна в мутра … защо не повярвах … защо избягах …“
Следва монолога на Мутрата
„ей, ся, че те утепАх, мръсна гадино … на мене ще ми се ежиш ти в тъмното … ейся че ти видим сметката гад с гадта ти ( или както там се псува по инженерската) . Първо ще ти потроша предните крачета …. когато се умориш да се избутваш със задните, ще ти потроша и задните да видиш хубаво ли е да ме плашиш в тъмното, гадино! Нема да си хАбя тежките учебници за тебе, я … ски кви хубави джапанки имам … меки, няма да усетиш болка … така казаха в магазина „взимай смело, за друго, ако не стават, поне за трепане на хлебарки стават“ … баааааааам … ъ … счупих ти двете ръце … нищо, имаш още крака … сега … не мърдай, прицелвам ти се в краката … не мърдай, деееее, трябва нови изчисления да правя … да не мислиш, че физиката е лесна работа … една рошла на задачите по физика само двойки имаше … както и да е … опппааааааа … две на нула за мене … а, сега да те видя как ще прекосиш кухнята с портошени крайници … не знаеш ли, че на мене ми викат хлебаротрошачката?! Не знаеш ли, че за моята глава има награда във вашия свят? Не чувам, кво викаш … упс, сори, немаш сили да вика, кво шептиш … не те чувам …. ааааааааааааа …е .. ми, да … аз съм мутрата във вашия свят, аз съм вашият кошмар … ейййй … много меки ги правят тези джапанки в наши дни …. ще си купя аз едно сабо за радост на съседите от долу …“

my mafia name

според е те тва нещо нещо мафиотското ми име било Marko Tunafish

Не съм мама, баба съм!

Люляме си се ние с малък Любо, а Деничето и татко си игратя в плейрума, което също се пада и компютърна зала, но, както и да е. Глъч се вдига всякаква, Деница ту го „гага” дядо си (казва му да бяга оттам), ту го призовава: „Дедю, елааа”, докато по едно време чувам: „Дедю, аде бийм”. Не съм мама, баба съм пита недоразбрал: „Да се бием ли? … Ъ, ще се бием – ти си взела големите лъжици, пък на мен си дала малките пръчки … ох … не така, бе … ох, абе, ти … ей сега щет и кажа …” и следва бурния смях, примесен с пищенето на Деница  …

Ейййй, тия гадове от Евроком ми прецакаха връзката, точно в почивния ми момент …

Анодър стори:
Боядисвам се аз, за да се наричам достойна блондинка и дочувам пак в далечината гласа на Деница: „Ау! Ауу, ауу!“ „Кво стана, бе, дядо?“ „Бебето на косата на гуата … мамооооооооо …“ идва при мене и нахилена ми обяснява как бебето я било оскубало   а дядо й тръгна да я търся, за да можело бебето пак да я оскубело

ain’t no sunshine when she’s gone

One day of … семейство Дебелейкови

Блондина Дебелейкова се събуди необичайно късно – 9.13h. За втори ден малкият Дебелейков си беше затраял към 6 часа и беше оставил Блондина да поспи. Което беше хубаво, защото по-голямото Дебелейче цяла нощ й спа ту върху гърба, ту върху корема. За вас – лъжа, за нея – истина. Блондина стана, направи набързо закуската на най-малкия дзвер от семейството й и го взе, докато не е вдигнал врява и да събуди другото Маугли. Не, че другото Маугли трая дълго. Реши и то да скочи и да поизгърчи майце си още със ставането си. „Мамооо“. Г-жа Дебелейкова реши, че не е чула правилно и се заслуша отнова в „8 прости правила“. Маугли не й прости: „Мамееееееееееееееееееееее“. „Да, мамеее, идвааам“ – изчурулика с махмурлийски ( ) глас Блондина (е, па, нежен си й беше, кво). Блондина беше оставила предварително Маугли 2, за да може да вземе Маугли 1 и да я занесе в компютърната зала, където протичаха сутрените й (на МауГЛито). Не, че г-жа Дебелейкова искаше това, но следваше начертаната с пръстчета и викове „тааааааааам“ посока. Пусна нещо, но то срещна отпор с любимия изказ: „не икам мечо дауо“. После госпожата мъдро се сети, че беше свалила нови филмета, пусна едното и бързо забегна, докато не е чула пак: „не икам“. Чак сега тя си направи сутрешния тоалет на две-на три, че малкият Дебелейков такива песни и танци на народите прави на масата, че вероятността да го намери на земята, е голяма (пу пу пу) Взе го и започна да танцува с него. Закуси некак си, пак на две-на три, пак права, звънна на „не съм мама, баба съм“, но се сети, че днес е пеймънт дей и удари на камък.  Нема значение, децата са спокойни, денят е хубав, въпреки мъглата или поне така й се струваше през прозореца, но след около 2 часа, дребосъчев заспа и тя започна да оправя едно друго по къщата, като постоянно беше привиквана от Маугли 1 – ту лошата риба се появила, ту нещо друго, което не разбра, но се съгласи с разбиране, ту се гонеха около масата и о, да – днес Маугли 1 си направи две джонги – едната отзад на главата, а другата се натресе централно на печката и има цицина два сантиметра в средата на челото. Малкият след около час се събуди, но Блондина беше пъргава и успя за един час да измие чиниите, да оправи леглата, да потича сутрешния си крос около масата, да успокои два пъти чавето, да се преоблече и да пие много кафе. И пак – игри, песни, танци, гмуркания, папане (за малкия, голямото е диване и речта „няма да папам, няма да ‘пинкам“ я е усвоила до съвършенство), нов тоалет и т.н., и т.н. Стана един и нещо, Не съм мама, баба съм се обади, че си е дошъл и го прилапахме като топъл хляб. Маугли Дебелейково 1 се захвана с него да го гърчи, докато милата госпожа  приспиваше Маугли 2. Тъйййййй … за да не оттегчаваме драгия зрител, само ще спомена, че Маугли 2 заспа за 10  минути, Не съм мама, баба съм поигра малко на карти срещу компютъра, но всеки път излиза, че отсрещният играч бега, като види мощната мощ на Не съм мама, баба съм, а Маугли 1 … просто не спа следобед. Дебелейчето немаше сили и нерви да я слага да спи, щото знаеше още колко сили и нерви ще й трябват, за да приспи малкото зверче, да не говорим колко огнева сила щеше да използва. Часът вече е 16h и чаааааааааак тогава дребият заспа (уви, за час), време, в което Маугли 1 се раздаде на 100%, щото теренът беше в кондиция, а госпожата отмаряше за първи път през деня. 17h – всички пак са по местата и чакат стартът да бъде даден – оскачаха се всички легла и с подканващите призиви на Маугли 1 към Маугли 2: „аде, бебе, мачай! Мачай, бебе!“( айде, бебе, скачай! Скачай бебе!) Разбирате сами по себе си, че едно 3-месечно бебе не може само да мача и трябваше госпожата да го мача, при което при всяко трето мачане ръцете й се откъсваха и тя правеше почивки. „Ба! Почивки!“ – презрителмо изсумтя тя и се сети как голямото Маугли й лягаше на рамото и чакаша майка си да го прехвърли през рамо. Всичко това беше съпроводено с луди писъци на кеф до небесата, от които госпожата успяваше да си хване главата едва когато си разпереше ръцете. Толкова й се беше надула. Накрая сложи край на „мачанията“ и пусна смехоранските песни и гърчът продължи, пеейки и танцувайки. Чавето заспа чак 7.20, когато се прибра баща му. Бла, бла, бла, бла, бла, бла, блааа, домакинска работа, бърз душ, смесено приготвяне на вечеря, огласено от добре познатото „няма да папам“. Дъра-бъра, дъра-бъра, „Пътят към Ел Дорадо“, малкият, изкъпан с любезното спомоществователство на голямата, леееека почивка, хранейки малкия, къпане на голямата, изсушаване и едно друго упражнение, като преди всяко упражнение се бяга около масата и беж, калинке в леглото. Луд рев „няма да ‘пинкааам’, ‘мамо, ела’ и тишина. Заспиване на малкия в мечешката прегръдка на татко си, госпожата набързо пооправи плейрума, наля си бирчок и седна пред компютъра за нейната лична и непрекосновена почивка, която след 5 минути беше прекъсната, за да сложи чавето в леглото, щото било заспало. Хубаво, де, ама след 10 минути то се събуди и ей, на 12.02 е, а то още се лензи … То не беше ту в тейко си, ту в майце си, айде пак в тейко си, а малкият се хили ли хили, плези ли плези. Да му се неначудиш на наглостта бебешка … 12.13h – край на детската глъч в дома на Дебелейкови – изпозаспаха. Ура! Мисията – изпълнена! Време е за почивка!