Блондина Дебелейкова се събуди необичайно късно – 9.13h. За втори ден малкият Дебелейков си беше затраял към 6 часа и беше оставил Блондина да поспи. Което беше хубаво, защото по-голямото Дебелейче цяла нощ й спа ту върху гърба, ту върху корема. За вас – лъжа, за нея – истина. Блондина стана, направи набързо закуската на най-малкия дзвер от семейството й и го взе, докато не е вдигнал врява и да събуди другото Маугли. Не, че другото Маугли трая дълго. Реши и то да скочи и да поизгърчи майце си още със ставането си. „Мамооо“. Г-жа Дебелейкова реши, че не е чула правилно и се заслуша отнова в „8 прости правила“. Маугли не й прости: „Мамееееееееееееееееееееее“. „Да, мамеее, идвааам“ – изчурулика с махмурлийски ( ) глас Блондина (е, па, нежен си й беше, кво). Блондина беше оставила предварително Маугли 2, за да може да вземе Маугли 1 и да я занесе в компютърната зала, където протичаха сутрените й (на МауГЛито). Не, че г-жа Дебелейкова искаше това, но следваше начертаната с пръстчета и викове „тааааааааам“ посока. Пусна нещо, но то срещна отпор с любимия изказ: „не икам мечо дауо“. После госпожата мъдро се сети, че беше свалила нови филмета, пусна едното и бързо забегна, докато не е чула пак: „не икам“. Чак сега тя си направи сутрешния тоалет на две-на три, че малкият Дебелейков такива песни и танци на народите прави на масата, че вероятността да го намери на земята, е голяма (пу пу пу) Взе го и започна да танцува с него. Закуси некак си, пак на две-на три, пак права, звънна на „не съм мама, баба съм“, но се сети, че днес е пеймънт дей и удари на камък.  Нема значение, децата са спокойни, денят е хубав, въпреки мъглата или поне така й се струваше през прозореца, но след около 2 часа, дребосъчев заспа и тя започна да оправя едно друго по къщата, като постоянно беше привиквана от Маугли 1 – ту лошата риба се появила, ту нещо друго, което не разбра, но се съгласи с разбиране, ту се гонеха около масата и о, да – днес Маугли 1 си направи две джонги – едната отзад на главата, а другата се натресе централно на печката и има цицина два сантиметра в средата на челото. Малкият след около час се събуди, но Блондина беше пъргава и успя за един час да измие чиниите, да оправи леглата, да потича сутрешния си крос около масата, да успокои два пъти чавето, да се преоблече и да пие много кафе. И пак – игри, песни, танци, гмуркания, папане (за малкия, голямото е диване и речта „няма да папам, няма да ‘пинкам“ я е усвоила до съвършенство), нов тоалет и т.н., и т.н. Стана един и нещо, Не съм мама, баба съм се обади, че си е дошъл и го прилапахме като топъл хляб. Маугли Дебелейково 1 се захвана с него да го гърчи, докато милата госпожа  приспиваше Маугли 2. Тъйййййй … за да не оттегчаваме драгия зрител, само ще спомена, че Маугли 2 заспа за 10  минути, Не съм мама, баба съм поигра малко на карти срещу компютъра, но всеки път излиза, че отсрещният играч бега, като види мощната мощ на Не съм мама, баба съм, а Маугли 1 … просто не спа следобед. Дебелейчето немаше сили и нерви да я слага да спи, щото знаеше още колко сили и нерви ще й трябват, за да приспи малкото зверче, да не говорим колко огнева сила щеше да използва. Часът вече е 16h и чаааааааааак тогава дребият заспа (уви, за час), време, в което Маугли 1 се раздаде на 100%, щото теренът беше в кондиция, а госпожата отмаряше за първи път през деня. 17h – всички пак са по местата и чакат стартът да бъде даден – оскачаха се всички легла и с подканващите призиви на Маугли 1 към Маугли 2: „аде, бебе, мачай! Мачай, бебе!“( айде, бебе, скачай! Скачай бебе!) Разбирате сами по себе си, че едно 3-месечно бебе не може само да мача и трябваше госпожата да го мача, при което при всяко трето мачане ръцете й се откъсваха и тя правеше почивки. „Ба! Почивки!“ – презрителмо изсумтя тя и се сети как голямото Маугли й лягаше на рамото и чакаша майка си да го прехвърли през рамо. Всичко това беше съпроводено с луди писъци на кеф до небесата, от които госпожата успяваше да си хване главата едва когато си разпереше ръцете. Толкова й се беше надула. Накрая сложи край на „мачанията“ и пусна смехоранските песни и гърчът продължи, пеейки и танцувайки. Чавето заспа чак 7.20, когато се прибра баща му. Бла, бла, бла, бла, бла, бла, блааа, домакинска работа, бърз душ, смесено приготвяне на вечеря, огласено от добре познатото „няма да папам“. Дъра-бъра, дъра-бъра, „Пътят към Ел Дорадо“, малкият, изкъпан с любезното спомоществователство на голямата, леееека почивка, хранейки малкия, къпане на голямата, изсушаване и едно друго упражнение, като преди всяко упражнение се бяга около масата и беж, калинке в леглото. Луд рев „няма да ‘пинкааам’, ‘мамо, ела’ и тишина. Заспиване на малкия в мечешката прегръдка на татко си, госпожата набързо пооправи плейрума, наля си бирчок и седна пред компютъра за нейната лична и непрекосновена почивка, която след 5 минути беше прекъсната, за да сложи чавето в леглото, щото било заспало. Хубаво, де, ама след 10 минути то се събуди и ей, на 12.02 е, а то още се лензи … То не беше ту в тейко си, ту в майце си, айде пак в тейко си, а малкият се хили ли хили, плези ли плези. Да му се неначудиш на наглостта бебешка … 12.13h – край на детската глъч в дома на Дебелейкови – изпозаспаха. Ура! Мисията – изпълнена! Време е за почивка!