Представете си, че сте хлебарка (Да, да … знам, че е въз възгадно, но се постарайте мъничко поне)
И така, ти си хлебарка, айде мъничък хлебарчок, току-що си се родил, искаш да опознаеш света и специално кухнята на ето това мило същество . Тръгнал си да изследваш най-прекрасния рай във вселената – кухнята на Човека. Наскоро този мил хлебарчок биде заплашен с моята красота, сиреч по-горе споменатият человек искаше мои снимки, за да ги разлепи из кухнята си и да ги плаши с мене. Де, брееееееееее! Не с лошото, де! Аз може да съм руса, ама хлебарките ги трепим с отрова, не с красота. Така само ще ги привлечеш с тълпи и тълпи и още повече тълпи! Та, върви си малката гад, опознава света, дебне, както са му показвали родителите му, ослушва се, припълзява тихомълком, кефи се на усамотението, опознава нови миризми, харесват му все повече и повече, усеща, че се влюбва в този нов напълно непознат за него свят и изведнъж – „о, света хлебаркОва ненаситна с осем крака, каква е тази заслепяваща светлина, за която само съм слушал в разказите на моите предци????? Ахххаааа … това е лампата на кухнята. Еййййййййй, то било още по-интерсно на светло. Оххооо … и по-лесно било … ето една трошица, оп, още една … еййй, нема ли още трошици, таз Вили да вземе, че баш днес да почисти .. тюх да му се не види … А, ето я и нея … красавица е … но, ако беше с още няколко крака директно я взимам з царица на племето … с черна коса, niiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiice, от наш’та порода е … чистница … има нещо на лицето като лупи … тъкмо ще вижда повече трошици, т.е. повече храна за племето … взимам я, моя е! Я, кви странни танци играе … навежда сем хваща си крака … не, не си хваща крака, сваля си джапанката и заема стойка бейзболист в атака … гледа към мене, явно иска да ме научи на нещо … трудна ми е стойката, но за моята царица ще се помъча … мдааааааааа, извърта си странно ръката назад, стойката й е много странна, това не го мога, но погледът й започва да не ми харесва, както и спортът, който практикува, джапанката полетява, ооооооооооооооооооооохххххх … кракта мииииииии … оооооооооооохххххххххх … каква е тази болка, каква е тази чудовищна омраза към мене, а аз бях готов да я направя кралица на гнездото, защоооооо, с какво съм го заслужил … о, не, ето и другата джапанка … защо не повярвах на мама и татко … болиииииии … къде е тъмнината ми, къде ми е скривалището … помооооощ … о, не … моята кралица се превърна в мутра … защо не повярвах … защо избягах …“
Следва монолога на Мутрата
„ей, ся, че те утепАх, мръсна гадино … на мене ще ми се ежиш ти в тъмното … ейся че ти видим сметката гад с гадта ти ( или както там се псува по инженерската) . Първо ще ти потроша предните крачета …. когато се умориш да се избутваш със задните, ще ти потроша и задните да видиш хубаво ли е да ме плашиш в тъмното, гадино! Нема да си хАбя тежките учебници за тебе, я … ски кви хубави джапанки имам … меки, няма да усетиш болка … така казаха в магазина „взимай смело, за друго, ако не стават, поне за трепане на хлебарки стават“ … баааааааам … ъ … счупих ти двете ръце … нищо, имаш още крака … сега … не мърдай, прицелвам ти се в краката … не мърдай, деееее, трябва нови изчисления да правя … да не мислиш, че физиката е лесна работа … една рошла на задачите по физика само двойки имаше … както и да е … опппааааааа … две на нула за мене … а, сега да те видя как ще прекосиш кухнята с портошени крайници … не знаеш ли, че на мене ми викат хлебаротрошачката?! Не знаеш ли, че за моята глава има награда във вашия свят? Не чувам, кво викаш … упс, сори, немаш сили да вика, кво шептиш … не те чувам …. ааааааааааааа …е .. ми, да … аз съм мутрата във вашия свят, аз съм вашият кошмар … ейййй … много меки ги правят тези джапанки в наши дни …. ще си купя аз едно сабо за радост на съседите от долу …“