You are currently browsing the monthly archive for декември, 2008.
Чувствал ли си се сам сред свои?
Странник в дома си?
Пълен душевно, а толкова празен?
- еми, не мога, драги зрители, просто не мога. Ето поредното намиране на блога ми „лелка по време на обяд“. А сега да си представим следната картинка (ако чете лелка, която в момента обядва, да не се сърди на мене, а на този, дето я издирва в моя блог). Стол. Обществен. Полупразен. Тук идват само хора, студенчета и Светлина (
) . Взимам ти манджата, внимават да не се поляет с мазната храна, че другия кат дрехи им е за пране и заобикалят средата салона, избирайки по-крайните маси. Причината се крие в мощната като Съвестския съюз лелка, която също така мощно набива останалата част от яденето, щото иначе има спусната директива ‘храна да не се хвърля“. В криза сме, все пак. Не ми се сърди, мила лельо! Яла съм в такъв стол много път. Повечето пъти ми е харесвало яденето, а по отношение на ядене съм келеш. Пrосто ми стана невъзможно смешно от този резултат и търсене. Мила лельо, приятен обяд!
- кралски заек – знам, че съм заек, знам, че съм гърмян заек, ама не знах, че съм кралски
- а най-големият комплимент е, че са ме намерила по следния начин – предполагам, че не са знаели името ми, затова само са написали – „колко си хубава“ … ох, момент, че ми се разтуптя сърцето … много вълнение ми се събра … не мога повече …
… не разбирам кво ви пречи, като си приспивам децата, танцувайки, гушнала ги и пеейки им? Аре, некой да ми обясни, щото, че ви … наплескам всичките, ако чуя още една забележка индиректно, че и наглите баш в очите ми. Може ли да сте толкова жестоки и да не ви трепва, да не каже къса, сърцето, като го слушате как плаче и се дере или как скимти и протяга ръчички към тебе, за даго гушнеш? Какъв дебил трябва да си, за да не се смажеш от жалост и да го нагушиш малкия Хубаван Гушанов или дивата принцеса на кралство Щуротиево? Кой си ти, че да ме съдиш и да ми казваш, че щяло да ми се разглези детето? За твое сведение (говоря принципно), не, че съм длъжна да го давам, ама, ей така, да си успокоиш загрижената душица дребнава, голямото ми дете до 1,5-6 месеца съм я приспивала точно така, при това бидейки бременна в 4-я месец с второто си дете. И освен любов към мене, послушание на това, което й казвам, друго не съм видяла. И не, защото е моя дъщеря, а, защото знае кога се карам и осъзнава, че не се карам, щото ми е кеф да викам, както осъзнава кога е време за игра, кога е време за папане, кога е време за ‘пинкане, кога е време за слушане, кога се опитва да се наложи и как не минава номера. И, въпреки че аз съм човекът, който най-много й се кара, тя слуша най-много мене. Да, дуя се, знам и хич не ми пука дали си мислиш, че само се фукам и си затварям очите и говоря така, щото мойто гардже е най-рошаво. Не, напълно обективна съм. Та, това, че си люлям децата сега и им пея, е най-голямото блаженство за мене и благословение! И по никакъв начин не ги лигавя така. Аре, ти ми кажи, душо заблудена и поробена от глупави суеверия и тъпи възпитателни мерки, кои от кои по-жестоки и безсмислени – сега, ако не ги гушкам, кога? Когато станат на възраст и започнат да се ‘срамуват’ от мене ли? Щото вече не се вписвам в техния критерий за cool, колкото и да се старая да съм в крак с времето им? Когато, ако си позволя да ги целуна пред приятелчетата им, защото са невероятно сладки и аз съм най-гордия човек във вселената и те потънат в земята от срам, щото другите ги мислят за мамини дечица и ги спукат от подигравки, а аз получа доживотна забрана да се движа на един тротоар с тях, а, ако няма как, да вървя на две крачки пред тях. Не зад тях, пред тях, за да не си помислят другарчетата им, че ги следя. Защо не сега, когато те самите ми се хвърлят да ги прегръщам и целувам, и боря, и подхвърлям, и всякакви други акробатични номера? Защо е тая злоба, защо е тая дребнавост, защо е тая измислена и фалшива загриженост за моя гръб и кръст, ти ли ми държиш децата, ти ли ги подхвърляш, ти ли ги приспиваш, ти ли подскачаш при всеки техен смутителен за съня им шум? Аре, ако обичаш трай си, да не почна да посочвам поименно!
Пожелаваме ви най-щастливото щастие, най-усмихнатите усмивки, най-веселото веселие, най-вкусните вкусотии, най-детските щуротии, най-красивите преживявания, най-вълнуващата година!
малък Любо, Дени, бате Спаси и Л-то
Няма те. Борих се с неща, с които не би трябвало да се боря на моята възраст, но тебе те нямаше. Знаех, че си до мен, в духа, но не беше до мен физически и от това болеше. Родих дете. Твоята мечта. Нямаше те до мене, а имах такава нужда от теб. Тогава щеше да ми е по-лесно в някои отношения ти знаеш … разбираш и как щеше да ме подкрепяш … лелееее … и къв смях щеше да пада 
Зададе се нова битка. Тук вече имах опит, но пак си беше много трудна. Ето го и супер Любо … лелееееееее, кога мина една година, кога ми се гадеше от краставиците на Деница … ейй, ама, много хърка зет ти … не знам как си го ритала татко или песа, ама да беше ми предала и на мене некой друг урок по ритане … не, че не се справям, ама, знам ли, твоят опит е по-голям За момент си помислих, че изгубих броя на годините, но в следващия момент ме удариха по челото доста болезнено и … течно по един или друг начин. Няма те. Поредно Рождество. Пореден празник. Не познаваш децата ми – физически. Не знаеш за сълзите ми – физически. Виждаш борбите ми – духовно. Чуваш бате Спаси как хърка. Loud and clear. Все по-ясно и по-високо …. бреееее, тва момче няма спирка, честно ти казвам, също като нея Липсва ли ти да седим пред вратата и да ми пушиш в лицето А да ми викате Гестапо? И тва ти липсва, нали? Знаех си аз … как само ме чанчинхте … размазвахте се от густо Помня как се побутвахте и подхилквахте, когато ви казвах да ме оставите да си пера килима с думите: „Пий си бирата и сéди, гледай мача“ Чакаше новия събор с нетърпение, нали? И аз Исках да видя как всички ти се радват и те подкрепят. Исках да прекараш няколко месеца там, както си го мислеше, но не смееше да го направиш. Нищо. И сега не е зле, нали Не е същото без теб. Нито танците Нито масата. Нито атмосферата. С кого ще танцувам право хоро на Нова година сега? Зет ти не мога да го помръдна, мъж ти ще каже: „Ти луда ли си?“, единствено Деница ще ми се върже, ама нея ще трябва аз да я нося, а Любо ще ми се хили от ръцете на татко си или дядо си, дъщеря ти е на майна си райна в Чадърлунга, а как ми се искаше ти да водиш хорото …
Моля, не коментирайте!
от покрива прогласено … Шъ мъ прощаваш, ама не можах да се въздържа да не се изгавря 
Легна си на обяд, пък, ако ще и да се разчуело, че даже мързелив ден се паднало 
Да, даа, знаааам, майната ми и подобни … ама, просто не издържах на изкушението да те разчуя 
п.с. нали знаеш, че много те обичам И не пропускам повод да се по…шегувам с тебе като с изобретението, наречено телефон Как съм се смяла тогава … да, бе, знам, майната ми – мечето от х4
пак п.с. пожелавам ти една прекрасна година
Благодарности на Val за това! Аз много лично го приемам по една или друга причина и винаги ще подкрепям такива мероприятия, докъдето ми позволяват възможностите по един или друг начин, та, за това, моля прочетете внимателно и се раздайте на 100%. Не е казано, че може да се клика само веднъж върху розовия бутон!
„Една услуга, ако може – отнема минутка…
Сайтът за Рак на Гърдата има проблем с отчитането на достатъчно кликове, за да се достигне квота, необходима за даряване на минимум една безплатна мамограма дневно на жена в неравностойно положение.
Отнема само минутка да го посетите и да кликнете върху: ‘donating a mammogram – Click here – it’s free!’ – безплатно (розовото прозорче в средата).
Не ви струва абсолютно нищо. Корпоративните им спонсори/рекламодатели просто използват броя на дневните кликове, за да дарят безплатна мамограма в замяна на рекламaтa.
Ето и уебсайта, благодаря! „
В къщи има лошо куче. По-точно лошо за останалите, не и за мене. Пази ме доволно и си заслужава прехраната, дори и да не я иска. Бори се самоотвержено за мене, въпреки че някой път е с цената на жестоко физическо насилие над мене, но, пък си личи, че е от обич. Кучето е рошаво, порода малък пудел, с черна козина, големи черни очи, диво, много се усмихва и смее, постоянно иска да се гоним около масата. Ето и за какво иде реч: както всяка сутрин, съм събудена по особено груб начин, дали ще ме сръга в ребрата, дали ще ме набучи с пръстче или ще ми хване главата и ще ми я върти в най-различни посоки, дали ще легне върху мене и ще ми забрани да стана да видя що, аджеба, бебето ръмжи, Деничето ми винаги ме изважда от дълбок сън. Днес набързо се измъкнах от хватката й, дадох малък Любо на татко му и се шмугнах бързо в леглото при нея, за да спра пороя от сълзи.Тя се гушна пак до мене и почтииии бях отпътувала, когато татко й реши да дойде в стаята при нас. В следващия момент Деница беше скочила върху мене и лаеше срещу баща си – „гагай тука там“ и сочи с пръстче посоката, в която да напусне баща й. „Аз пинкам ‘а мама“ и положи главичка върху рамото ми. Той, чинно и прилично, се подчини и си излезе. Замота се някъде, след малко пак реши да дойде и започна нещо да ми обяснява, а Деница пак скочи, сложи си двете ръчички върху устата ми и забрани на баща си да ми говори, а на мене – да отговарям. То и да исках, не можех – устата ми биде запушена с две лапички. Ейййй, опасна порода са тва малките пудели, еййй …
They said