You are currently browsing the monthly archive for януари, 2009.
Малко ще поразсъждавам за тези същества, колкото и митични, толкова и настоящи. Колкото и необходимо зло(не ме бийте), толкова и липсващото звено в живота ни. Колкото и досадната личност, която се бърка в живота ни, толкова и единствената, която ни обича безусловно. Разбира се, че ще говоря за моята майка. Да, ще има сълзи. Но не само защото ми липсва. Защото не ми се иска да говорите и мислите така за собствените си майки, хора. Доста слушам и чета как тая или оная майка така и така направила. И недоумявам – само моята майка ли е зачитала личното ми пространство? Само моята майка ли ми е прощавала грешките? Само моята майка ли е била най-близкият ми приятел в най-трудния ми момент, въпреки няколкото близки, уж, приятелки, които дори не ме потърсиха? Само моята майка ли ме подкрепи в най-голямата ми грешка и след като я осъзнах, тя беше до мене без капка натякване, без секунда надменност от позицията на по-големия и препатилия? Не ми е бъркала в касетите и музиката ми ли? О, даааа, даже ги е криела от мене с месеци 
Но, както тогава се разсмях, така и сега се връщам с усмивка към този период. По-скоро го приех като изпитание. Не е искала да знае повече за моя личен живот и свят? О, дааааааа, обзалагам се, че е искала. Но е получавала това, което й кажа и не е настоявала за повече, колкото и малко да е било, а то беше нищожно малко. И никога не се е ровичкала в душата ми за още. Доста дълги години се бори с нещо, което не приемаше в живота ми, но и ми признаваше правото да го имам и не мога да кажа, че ми е пречела. Напротив, накрая сама поиска да я запозная с тази си част от живота ми и си отиде спокойна, че всичко е наред. Не, не идеализирам майка си изобщо, въпреки че е имало моменти, в които съм се чудела дали не го правя. Истината е, че не го правя. Тя беше страхотен човек! За съжаление, я няма! Физически. И, въпреки че знам, че духовно е до мене, пак не е същото. Дали не съм се карала на майка си? Оооооо, колко много пъти, само заради този бастун или защото не съм си сдържала смешните лапешки нерви. Винаги след това съм се обаждала или ако е била до мене, съм се извинявала, че съм й отговорила по този начин, като съм обяснявала защо съм реагирала така. И нейният отговор винаги беше: „Ама, как няма да ти простя, ти си ми детенце, за какво е майката, ако не прости????“ Това винаги, винаги, винаги смекчава и най-закоравеното сърце И изтрива всяка вина … и предизвиква сълза на благодарност. Когато видях как един приятел говори на майка си, му набивах канчето, че родителите са родители – те се уважават и почитат, независимо какви са. Те са ни отдали младостта си. Тези от нас, които са родители, знаят какво означава това. Как не са спяли, жертвите, които са правели заради децата си. Думите, които са премълчали, сълзите, които са преглътнали, смеховете, които са се смяли … Никой родител не заслуважава презрение. Не ми излизайте с думите: „Ама, ти не може да генерализираш … не знаеш ква е моята майка … не знаеш кви ги върши … не знаеш кво прави … кво говори …“ дърибус-бърибус … Ако смятате, че майка ви по някакъв начин ви пречи или нарушава личното пространство, седнете на кафе, бира, пуканки, слънчице, в леглото, на майтап и й кажете всичко. Няма майка, която да не разбере. Няма майка, която да не прости.
От няколко часа в главата ми се е загнездила песента „Македонско девойче“, като аз си я преправям на „нееемаааааааааааааааа, немааа, не ке се родииии, по-убаво девойче от Дениче, немааа, немаааа нема на белий свет по-убаво юначе от Любаче“, което, разбира се, са си мои майчини интерпретации, но за друго ми беше мисълта. Както си лежах до Деница и я чаках да заспи, припявайки си тази интерпретация, си мислех колко по-богати са откъм съдържание тези песни в сравнение с днешните модерни такива … май … Сега се пее само за ‘любов’, секс, изневяра, тъга, сенки в тъмнинанта и разни ей такива депресарски истории или поне това, което помня от преди няколко години, щото от толкова не слушам българско радио. Даже сегашните песни не са на нивото на естрадата от 60-70-80-те години, ако щеш … Разликата е от тук до небето и обратно и още толкова. Не, че съм правила проучване. Ама, така ми звучи. И не ми харесва. Да не слушам, казваш, а? Кат’ не слушам, та да нямам мнение, а?
дали под въздействие на бирата или винаги съм го искала, изведнъж с пълна сила блесна в мен мечтата за жилище тип студио … или може и да не се нарича така, но аз така го виждам – стените от тухли, ама да не се ронят, нали, ако може, тук легло, там синтезатор, в другия ъгъл маса с ваза и красиви есенни цветя, отстрани игрална площадка, на второто ниво (защото задължително ще има такова) са примерно ъгълът на кухнята, на втория етаж ще са двете спални – за нас и за децата и всичко ще е в много, много топли цветове … някъде ще има уредба, от която ще звучи красива музика (според моите разбирания, на бате Спаси рабиранията за красота в музиката далече се разграничават от моите и стигат до Пантера и подобни стърготини) … а дали просто не съм оглушала от умишлените викове и крясъци наДеница в ухото ми и чувам в картини …
Снощи писах, писах едни смехории, ей така, малко за смяна на атмосферата, а уърдпрес реши, че е пич и не ми го приложи. И снимков материал предложих и пак гада ме резна … Сега вече не ми се повтаря. Само ще сложа пак снимката, пък от нея ще се разбере какво съм говорила.
Аре … сполай ви!
много е гадно да си ядосан постоянно, а на мене взе да ми писва!
т.е. за тези, които аз харесвам – да, сладникави са, ама кво ми пука? Нали ме просълзяват и усмихват? Нали ми правят кеф на душата? Тази вечер даваха един от любимите ми филми – „Notting hill“ … не знам, може би, защото в него играе Хю Грант и заради чувството му за хумор … всъщност точно заради това неговите филми са ми любими Както и ‘4 сватби и едно погребение“ Страшен филм! Леки? Да. Леко тъпи? Да. Пука ли ми? Не Хубав филм, хубава музика, отпуска де що има за отпускане, прекалявам с това повтаряне, аре, довиждане, лека нощ, гуд бай, ариведерчи, аста луего и други!
п.с. забравих да си кажа – исках да пусна една песен, ама ютуб ми прави проблем, та рекох да не се излагам излишно
пп.с. що пък да не? …
Тъй. След воплите ми онази нощ иде ред да кажа и нещо друго, пак рошави мисли, пак неразбираеми за някои, пак ще бъда плюта и пак нема да ми дреме на жилетката Но ще има и за астилар „сладки глупости на търкалета“
Тъй2. Косата ми е дълга, а нямам никаква възможноста да се пострижа и това ме влудява.
Тъй3. Днес открих страхотна нова тема за блога ми, но за мое на-искрено съжаление, нема начин да стане тази работа. Ползвах жокер ‘обади се на приятел“. Два пъти. От първия път още с първия въпрос, който ми биде зададен, разбрах, че работата нема да стане, щото нищо не разбрах от въпроса 
Вторият път имах малко повече време да слушам (при първото ползване на жокера Деница се събуди и трябваше да ставам, за което пак се извинявам на другарчето), та втория път имах повече време да слушам, но и там потънах в незнайни неща, щото ми се заговори на странен език, който не разбирам въобще и дори не мога да го преразкажа. Но с две думи – нема да я бъда тая работа. Много се разочаровах. Докато чаках окончателния отговор, почти треперех от вълнение. И тъй като предполагам, че тръпнете от любопитство за какво е тая дандания в моята празна глава, ето лек намек за невъзможното ми очарование
Тъй4. Пак съм за боядисване.
Тъй5. Любо напоследък е станал на моменти невъзможен. Само крещи и вие като виден Тарзан, от което на моменти ми издълбава мозъка. Плюс пищенето и крещенето на Деница, щото тя тихо говорене не признава, въпреки всичките ми молби и забрани, повечето крещене даже ми е целенасочено в ухото. От това главата ми е станала с такъв диаметър голяма, че ръцете ми не стигат, за да се почеша. Сложно ми е, разберете.
Тъй6. Деница започна да говори много, 40% от приказките й са разбираеми и с баща й се счупваме от смях. Повярвайте ми. Примери много. Онази вечер ги приспиваме в синхрон. Аз гуша Деница (разбира се, че гърчът ще е за мен), а бате Спаси – Любо. Спуснала съм директива на Деница да затваря очите и да не ги отваря, докато не заспи, иначе я оставям на леглото. Закана, от която тя се стяга и ме хваща силно за врата. Любо се лензи в баща си и скрибуца като развален гардероб, на моменти отпуска съвсем тарзановско гърло, часът е 11 и кусур, очаквам всеки момент да ми тропнат отгоре, че вдигаме шум, гледам лошо Спас, че не се раздава на моите 100%, а на неговите, току изсъскам нещо, а Деница решава да даде акъл на баща си: „Дай му м’яко, тате, ‘ а бебето, не го мъчи!“ Тва е най-бледият пример, другите са също толкова смешни, но съм уморена и не ми се пише.
Тъй7. За вечерния час да си кажа. Аз одобрявам. Твърдо. Смятам, че едно дете няма място на улицата след 20h особено в днешните престъпни времена. По мое време нямаше вечерен час, но затова пък татко ми беше дал такъв и докато живеех в дома му, го спазвах. На 21 год трябваше в 9 вечерта да съм си вкъщи. Било ли ми е хубаво? Не. Разбирала ли съм го? Не. Ядосвала ли съм се? Определено. Търсела ли съм начини да излезна при дружките в махалата? И още как. Понякога успявах, понякога – не. Ядосвах се, че съм на 50 м от вкъщи, но пак не ме пускат. И това при условие, че тогава времената съвсем не бяха размирни, тежки и страшни като сега. Сигурно звуча задръстено. Пука ми на жилетката. Още помня случаят с Елеонора, която си отиде от заблуден полицейски куршум на полицай извън служба. И до ден днешен не мога да разбера какво е правело 16-годишно момиче в 12 вечерта на улицата. Не се заяждам. По това време на тази възраст децата (щото това е възраст за деца, колкото и да се ядосват, въпреки че и аз бързах да порасна, но уважавах родителите си като авторитет) трябва да спят. Аз самата съм се ядосвала, но сега го виждам от друга гледна точка. Какво значи : „повечето родители работят от 8-5 и нямат възможност да излизат с децата след 8, за да ги придружават“? Абе, еййййй … какво ще прави едно 11-12 годишно дете след 8 вечерта на улицата? Какво значи детска дискотека? Ей, хора, съвземете се! Не, не призовавам към минал строй, достатъчно съм изпатила от него, но призовавам към повече мислене за децата ни и една адекватна дисциплина. Това са нашите деца. За които милеем всяка секунда от скъпоценния им живот. За които скачаме и захвърляме всичко при писъкът от ударено. За които сме готови да се сбием с три метра поголемия от мене бабаит и да му навра претенциите в на мишката дупката. За които си готов да продължиш да го люляш, въпреки че тежи колкото целия свят още поне половин час, само защото ти е казало: „Мамо, гушкай ме!“ и е протегнало ръчички към тебе. Толкова ли бързо забравихте тези времена на умиление и безусловна любов? Толкова ли мислете само как да се настаните пред телевизора и да гледате тъпи предвания и да слушате как някой ви казва, че сумист би свирел на шамисен? На фона на черната статистика, която ни залива всеки ден, главно от новините (те с тва започват), вие се сърдите, че някой ви мисли доброто, щото краят някъде е изтърван. Аз не знам как ще успея да убедя децата си за в бъдещето, силно се надявам до тогава вече да са се поуспокоили нещата, но нещо се съмнявам, имайки предви времето, в което живеем, но пак казвам – одобрявам вечерния час. И униформите. И тъмното пиво за родителите. Аре.
Тъй8. До толкова се влюбих в темата за вордпрес, че си я лепнах като бекграунд.
Тъй9. Абсолютно ненужна информация. Горе главите, нищо не е загубено!
личен поздрав с лична песен с настроение и отмора
В моменти на бясна умора плача, къде се треса като магаре, къде тихомълком сълзите си споделят кво са преживели на излизане и кво ги чака, къде полудявам и само нещо да ми се каже, покаже или си помисля, че е накриво и мааани бегай – ставам идиот; отдавам почит на мисли, които дори не са за мислене, да не кажа за говорене, уморявам се допълнително да се боря с тях и накрая ми иде да крещя, но нямам възможността. Не ми казвай да ида в тоалетна и там да крещя на водата. Тъпо е. И миризливо, въпреки всичката хигиена. Наум да крещя е още по-изтощително и тъпо. И всичката тъпа болка по всички неща ме сломява и превръща в отратителен жалък човек. Отникъде не се вижда(уж ) помощ (физическа поне) и колкото и да не се предавам и аз съм човек, мама му стара и аз искам да ме поглезят. Не съм войник в римската армия, нито моряк в Испанската армада. Просто съм … бастун та дрънка … с дълга коса, която не става дори за расти. Мразя се, когато се карам на Деница. Единствено моите диваци и двамата заспиват С ГОЛЯМ ЗОР в 23.30. Не е честно, Господи, исках диви деца, но в игрите, през деня, когато имах майка, когато бях по-млада и определено не когато …
… кво съм седнала и аз да рева, като има много по-зле от мене …
Коментари от сорта на „гуш“, „горе главата“ или подобни ще бъдат изтривани.
От „при лелката на спирката, “ бойко борисов“ и „картофи и кюфтета“, разбирам, че Бойко Борисов е ял картофи и кюфтета“ в „При лелката на спирката“. Интересно име за заведение, но кво да правиш - хора разни, идеи разни … А най-странното е, че го търсят при мене … Ставам, че всеки момент Деница ще ми извади очите …
They said