Мотото ми? Кво е мото? Нищо – кво се моташ …

Празници и още нещо

Еййййй, не се напразнувахте, не се наситихте, значи … както и да е, друго ми е на ума на мене – а, бре, хора, празниците са дадени, за да си отпусне човек душичката от работния цикъл, да се почерпи, да се развесели, да се види с тоя, с оня, да потанцува (ейййй, показаха ми едни танци днес … много се смях и толкова милно ми стана от танцуващите … много сладка двойка) Та за тва са празниците – да се накефи човек, да му дойде ищаха за още малко гърч до другия голем празник и сначале. А не като некои – пият до дупка – бам в изтрезвителя или токсикологията, ядат до пръсване, аре у болницата, ти му казваш – като ще гърмиш пиратки, поне ги хвърляй бързо, той на пияно ‘ зел да гърми и му отишли  я пръсти, я ръце, я очи, я живот, за съжаление.  Хораааа, животът ни е даден да му се радваме и да го живеем. Седнете си на задниците и помислите, без да плюскате и млюскате. Един път се живее, за тва танцувайте като ония диваци, дет днес ги гледах и се радвайте, че ви има! Кво ще ми дават рецепти как да не преяждам – ми просто нема да се нахвърлям като дзвер на всичкото манджа на масата. Толкова ли немате самоконтрол? Иде ми да псувам, честно. Ама, нема. Възпитана съм и съм решила евентуално да си правя расти. Йо йо …Сериозно. Ако ти не се спреш, нито рецепта, нито гуру, нито муру, нито никой не може да те спре. Аре, стига съм философствала, до сега съм се борила с малките дзверове, нема да си хабя неостаналите сили за увещаване. Стига толкова. Мандалото лопна.