В една много далечна галактика, наречена Галактика, се случвали изключително и само галактически неща. Че как иначе … Ту на някой млякото му било горещо, ту пък друго нещо. Туй другото нещо било много галактическо. Но не чак толкова много галактическо, че да се наложи да се напусне галактиката и все пак, достатъчно галактическо, че да ти се …нали … примерно или да ти изкипи млякото, което вече се явява много сложен проблем, но това влиза в други галактически въпроси, които не се засягат в тази простотия. За да се поправи Другото нещо, трябвало да се появи рицар като в земните приказки, но на галактиката Галактика им викали малки герои, които се биели, каканижейки. Странна работа, но всяка галактика си е шашава сама за себе си. Рицарят се биел безстрашно, крещейки разни неща, които някои биха определили като псувни, но за други били отчетливи думи като “пуснете ме!” “отивайте си!” и други, които не би следвало да споменавам предвид страшния вид на рицаря и неговата буйна слава. Другото нещо си мислеше, че е надвило по едно време, но така си мислеше само то и група съветски учени. Неговият край идваше и вече се виждаше. Дори средата вече не беше толкова среда, а задмината среда, но това беше понятно само за част от крауда, а той беше много важна част от борбата на рицаря  с Другото нещо. Б-тата бяха много важна част от средствата за борба с Другото нещо. Скоро щеше да ги види и да се зареди наново с тяхната чутовна мощ. Олдърите пък бяха успокояващата и умиляваща част от тактиката на Рицаря и всичко, което се искаше беше да ги прегърне силно. Имаше едни шантавеи, които бяха незаменими средства в борбата с врага, както и Стъпкоземците, които вече си бяха … м… си т…., демек … абе … стъпкоземец … Ще спомена само и за една порода хилещи се инженери, които пълнеха души … а наближаваше май и тя имаше среща, която щеше да пропусне … агейн …