Седя си днес във фризьорския салон, фъкат ме и слушам как двете фризьорки и едната клиентка оживено си обменят информация и преживяно относно диетите. Пък как едната била на лунна, другата на протеинова, споменаха за въглехидрати и нам си кво, не ги разбирам и се замислих кво съм тръгнала да се тръшкам, че детето ми имало левкемия. Еми … имаше, да, сега се борим против нея, ще се оправи, въпросът е, че няма нищо, което да дойде до човек и той да не може да се пребори с него с нужната вяра. Та, мисълта ми беше, че ето, за тези жени и доста народ е безкрайно важно да не са дебели (за мене включително, ако и да съм два кокала и малко кожа), но това ли е най-важното в живота – дали си дебел или слаб, дали си с дълга коса, дали гаджето ти не ти е направило филийки за закуска и е закъснял 10 мин за срещата, щото е изпуснал тролея или майка ти ти е забранила да излезеш с чак толкова къса пола, а баща ти ти е казал, че, докато носиш неговата фамилия, ще се съобразяваш с неговите правила, че в работа някой те е погледнал накриво, щото е сънувал кошмар, ама ти си мислиш, че те гледа накриво, щото си параноик на тема „всички са длъжни да ме харесват“, пък в ресторанта (кво беше тва) не са ми донесли пържолата алангле(така ли се пише), а полусурова(да, знам, че е едно и също) и много важно, че не са ми донесли Пиринско, вместо шуменско или Шато ала бала, вместо Сувиньон дърибус-бърибус. Идеята ми е, че животът като цяло ти поднася неочаквани неща и единственото, което се иска от нас е да НЕ си правим планове. Щото, както знаем, нервите ни са незаменими – ýмре ли един, край, нема връщане назад и закво да си ги хабя, след като са толкова крехки за това, че в шоколадовият сладолед имало повече калории, отколкото в соевата салата и не си доставя кеф на организма, небцето ми и цялото ми същество с един сладолед, отколкото да се мъча с трици и зоб? Само щото съм имала няколко кила отгоре … А, бре, хора, животът е прекалено кратък, за да си пилеем силите в изчисления (инженерите да не се сърдят, говоря общо), подскоци, Пилатес, йога, енергийни простотии (тук си заставам твърдо зад думите, както и зад всяка друга такава), карти Таро, тръшкане, че си заразно болен или, че си в сатурнова дупка и не знам си какви други неща, които те заробват и заробват, и заробват, докато умреш. Буквално. Точка. Освен това научих пак на същото място, че целулитът се получавал на места, които били изложени на студ и там организмът бъкал, квото там бъкал, за да се предпази кожата и организмът от измръзване и затва се получавал целулитът … Кво ли не можеш да научиш в тия фризьорски салони …
п.с. заглавието няма нищо общо с поста … Просто Краси Радков в 80% от случаите ме размазва от смях … както и „Господарите“ …
друго п.с. знам, че сега всички, които ползвате диета, ще скочите срещу мен, недейте. Аз съм от другата страна – за нула време станах кокал и половина, не е гот, нямам нищо против хората рубенсов тип, говоря за важните неща от живота … ама, тва си е мое мнение … каза тя, изпивайки поредната чаша бира и захапвайки следващия шоколад
(не с лошото, ей, аз съм кротък човек … до едно време
)







25 comments
Comments feed for this article
юни 7, 2009 at 1:58 am
keklanka
Хъх… абе, душата всичко хубаво.. ама защо животът ни учи така по на-тежкия начин, това си го обяснявам, ама не ми харесва. Що сме толкова дебелокожи и се вманиачаваме в разни неща като им придаваме някакъв висш смисъл, ав същото време обръщаме гъб на истински важните неща, докато някое от тях вземе че се пропука и ни изправи косите… Апропо и аз вече съм станала кожа и кокал и може и за това да съм курназ, обаче и наднорменото тегло не е работа, но изключвам това наднормено тегло, дето го виждат тези анорексичните.. тоест мнимото. Както и да е, относно тръшкането ви по горния проблем, госпожо Шоколадова, такова аз не съм видяла, а аз съм наблюдателен чиляк, нищо,че със закъснение ги забелязвам някои работи
Наздраве с бирката!
юни 7, 2009 at 7:12 am
Графът
„Мъжко момиче” си ти, детко, винаги съм го знаел!
си е една сериозна тема за размисъл и раздумка!
А това, дето си го писала за Мадоня,
юни 7, 2009 at 9:04 am
mikiblue
диетите са хубаво нещо, стига да се правят с мярка, да не се прекалява и да знаеш кога да спреш
за останалото си права – животът е кратък и веднъж се живее!
айде сега, бегом да гласувате
юни 7, 2009 at 10:48 am
Mari-ana
Да рекнем и аз нещо за диетките от първа ръка. Значи преди повече от година бях много дебела. Пробвах от време на време диети – тц, не ставаше и само се мъчих. А после в един прекрасен ден започнах ей така, без да искам, един режим и свалих 10-15 кила. После започнах танците… Някак от вътре идваше, без усилие, без налагане на воля. И сега не съм фиданка или тополка, но ми е леко и се чувствам страхотно. Цялата работа май опира до искането на сърцето и душата. А диетите ги прилага ума. Та моя съвет е същия като твоя Дени – отпийте от бирата и захапете следващия шоколад.
А, и да не забравя – бегом да гласувате.
юни 7, 2009 at 11:00 am
Кумичка - лисичка
Поста ти ме накара да се усмихна, Рошло. Но не с онази усмивка дето се изписва за момент на лицето и после отново изчезва, а с онази другата, която излиза на лицето, след като си се усмихнал някъде дълбоко…. Много се развам, че след всичко това, което се случи напоследък, точно от твоята уста излизат тези думи. Знам, че ти е писнало да слушаш, че си мъжко момиче, знам че понякога и на теб ти се иска да се тръшнеш и да кажеш немога. Но също така знам, че ще продължиш напред и отново и отново ще показваш мускули /повярвай ми, незнам къде ги криеш/ на пук на „двата си кокала и малко кожа“. Гуш.
п.п След като разбрах за предпочитанията ти към рубенсовия тип, вече съм с спокойна за телесната си маса.
)))
юни 7, 2009 at 4:04 pm
deni4ero
@Кеклич, кво да го правиш – имало да става, станало. Според някои мрънкам
Аз на тебе ти се възхищавам по-скоро 
благодаря! напомнихте ми за много любима песен със Стефан Данаилов „Мъжко момиче“, а, колкото да раздумката за Мадоня и страстта й към първака – моля, отстъпвам Ви това право, ще се включа подобаващо и с интерес 
Иначе мускулите ги крия в шкафчето на стената в компютърната зала 
@Графе
@Блу, аз преди много години също бях закръглена – изяждах по половин хляб на закуска с едно пакетче масло, мед и сумати какао. За годините си си бех дунди, но се наложи да си купя нещо, мама не ми даде пари, пестях си от закуската една седмица и готово. Обяснявам си го с разширен стомах. Не споря, че на някои метаболизмът му е по-бавен или както там се казва, или пък въпросното тегло е от нарушена хормонална обмяна, говоря за случаите, когато сами си направим белята и после си мъчим организма и душата. Не може години наред да ма’аш хамбургери, наденички и бира за закуска и после да викаш ‘аз искам соева супа, пържола от пшенични кълнове и чаша вода“. Едва ли се изразявам правилно, но не съм срещу хората с наднормено тегло или диетите им, изборът си е личен за всеки.
@Кумчо-Вълчо, че се уморих, уморих се, че искам да се тръшна и да ревна, искам, ама не мога, щото Деница ме налазва веднага и почва умилително :“Мамо, моля, не мачи, моля те!“, че искам да кажа“ не мога“, искам, ама не ми се позволява
@Мари, и аз като тебе съм за активното сваляне на килцата плюс мощно папкане
юни 7, 2009 at 5:33 pm
Кумичка - лисичка
А аз се чудя за къде е ключето, дето си го носиш на врата:D
юни 7, 2009 at 8:41 pm
keklanka
Хах.. силно се надявам тези, според които мрънкаш или те теб да не са разбрали или ти тях.. относно мускулите… обикновено когато в редки случаи се разговоря с някой и вметна моята одисея се почва едно цъкане с език и как човек се справя не издъхва ли и така нататък.. та в този ред на мисли личи,че и при теб е същото.. просто човек няма друга възможност освен да се пъне и да демoнстрира мускули, няма друга възможност освен да продължиш напред, няма никаква друга възможност, щото то в случая за теб самата може и да не те е еня какво става с тебе, обаче, когато животът ти вече до голяма степен не принадлижи на теб, когато твоят живот е и нечий друг, човек просто не може да си позволи да издъхне.. за отдъхване, въпреки всичко, време се намира, въпросът е, именно, да си вардим нервите, тях няма кой да ги възстанови.. а Деничето е душичка. Децата, когато им се даде шанс, могат да са източник на голяма сила.. освен в моментите, когато грях ти на душата, ти иде да ги натупааааааш едно хубаво
юни 7, 2009 at 10:56 pm
вили
Килограмите или ги имаш или ги нямаш. С диети се свалят временно и после пак се връщат, даже в повечко. Поне при моите приятели е така. Мари-ана е права килограмите бягат от само себе си когато има движение – танци, бягане…. И в още един случай – силен стрес.
Иначе и аз обичам диетите. Най-харесвам шоколадовата. Тази ми е любима, заедно със сладоледената.
юни 7, 2009 at 11:14 pm
deni4ero
@Кумчо, имаш предвид татуировката ли?
@Кек, права си, а за натупването пък идея си нямаш колко си права
@Точно така, Вили, танците му е майката
юни 7, 2009 at 11:19 pm
Кумичка - лисичка
За стреса и загубата на килограми не съм съгласна. Оказа се /след известни докторски намеси/ че точно в момент на криза, аз дебелея. И тъй като зададох въпроса „Е аз пък що съм така на обратно?“, чичо доктор ми обясни, че около 1/4 от хората, при стрес дебелеят. Моят умен организъм, в такива моменти започвал свръхпроизводство на инсулин и от там се сдобивам с известна добавка на телесна маса. Когато нещата се нормализират, започвам да отслабвам и това без да променям нито движението си, нито начина и количеството на храна. Запаси си прави, бе хора, за война се готви
юни 7, 2009 at 11:26 pm
deni4ero
Ванчо, умори ме от смях, въпреки че го знаех това, но го бях забравила. Така е, подкрепям с две ръце, два кокала и една вежда, че кумичка-лисичка е права
юни 8, 2009 at 1:52 am
keklanka
Имам си идея аз и за натупването… бебешкия пубертет върви с пълна сила- впрочем тука да кажа, поради постоянното ми фъркане насам -натам, не си редактирам коментарите преди да ги пусна и гледам разни грешки имам, да кажа,че това не е от незнание
и имам една дума в горния коментар, дето съм я написала мега гига уДжасно и отивам да си посипя косата с пепел
юни 8, 2009 at 11:12 am
Димитър Н. Митев
А въъъъ и ко сига направо като една Автобиография на средно статистическия……. някой си там!?
Ние с планината колелото и фитнеса да мълчим а…… ами няма пък!
Пий си бирата! Ши видиш кът ма идосъш чи моя си наля ино малко Джони
юни 8, 2009 at 11:16 pm
astilar
Добре заварила! Включвам се със закъснение, макар че вчера по пладне една известна столична „фризьорка“ ми разказа какво си били говорили колежките й във Филибето, докато те били фъкали.
Ще взема да отида на фризьор, та да се ограмотя.
Нищо не разбирам от диети
юни 8, 2009 at 11:49 pm
deni4ero
@Кек, бебешкия пубертет, яко ги друса чаветата. Деница е на гребена на вълната и само от мене отбира от дума … след известни напътствия
(не говоря за тупаник)
@Давай, Мите, и аз съм за колелото, виж за фитнес ме мързи, ама моят фитнес са децата – ей на – одеве съм танцувала и с двамата (демек 25 кила на ръце) на Музичкий идол, нема нужда, мислам, да ода на фитнес
@ас, ей тва фризьорското племе са по клюкари и от мъжете, да знаеш
юни 8, 2009 at 11:58 pm
Милена (Меми)
Абе, това за левкемията, сериозно ли??
юни 9, 2009 at 12:03 am
deni4ero
да, Меми
юни 9, 2009 at 12:11 am
Милена (Меми)
Хм, сега прочетох и другите постове.
Няма нищо случайно. Някой знае, че тя ще се справи. И че ти няма да се озлобиш срещу съдбата и ще имаш сили да се шегуваш. Ще имаш сили да служиш за пример.
Пращам ви целувки!
юни 9, 2009 at 9:28 am
Ани
Аз постоянно си чета тук, само че не съм много по оставянето на коментари – от дъжд на вятър го правя… Ама сега вече исках да си покажа нослето и да ти кажа, че много, много съм с вас всеки ден, мислено – и вярвам, че всичко ще се оправи!
Виж, за по-големите и по-едрите проблеми съм също съгласна – хората имаме склонност винаги да се впрягаме за нещо, все едно дали е много важно или съвсем незначително. А той, животът, си минава, и ако човек умее да му се радва повече и да го цени, значи не е съвсем прост.
юни 9, 2009 at 3:19 pm
deni4ero
Милена, не ставам за пример аз
Благодаря още веднъж за подкрепата 
Ани, за мене е чест! Благодаря!
юни 9, 2009 at 9:43 pm
Ани
Ами, чест… просто знаеш ли, забелязала съм една зависимост – колкото повече хората са съгласни с това, което пишеш и то прилича на техните мисли, толкова по-малко имат какво да добавят, та затова и не коментирам често – чета все хора, дето са ми приятни, а пък рядко се ядосвам чаак пък толкова на нещо, че да паля коментарни войни.
юни 9, 2009 at 11:34 pm
deni4ero
е, па, кат’ си права, права си
Върло си права, което не пречи да съм поласкана от присъствието ти тук.
юни 13, 2009 at 2:41 pm
vilford
Eй, пак индженерин трябва да се намеси и да ви изЯсни нещата от живота. От АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ реклами става ясно, че да си „скини“ значи да си „хепи“. Ако случайно си станал „скини“, но още не си „хепи“, значи просто не си достатъчно „скини“. Други важни условия са косата ти да няма стърчащи кичури (Дени4еро!!!), кожата ти да е 24 часа овлажнена и най-вече изопната.
Направо да се чудиш как всички 25 годишни секси парчета не са достигнали до висше душевно просветление…
Сега отивам да помириша сладоледа в хладилника, а ако се държа добре утре ще се глезя с мирисане на шоколад.
юни 13, 2009 at 2:44 pm
deni4ero
ама, Шу, кой е казал, че вървя по модата? Те ще ми кажата на мене да се реше … точно затва си направих такава прическа, дет не е необходимо да се реша. Иначе си абсолютен терорист за собствения си организъм с тва мирисане