Много се дразня, когато в Била (най-вече), хората решат, че трябва да си подреждат безбройните покупки в също толкова безбройните торбички, взети специално от дома, за да не им даваме 20 ст гювеч на мръсните капиталисти. Следва да платят, търсейки трескаво точни стотинки в свръхмалкото портмоне, в което и дъщеря ми няма да се намери и поглеждайки ту ядно, ту, уж, виновато, ту извинително към следващите на опашката, щото, видите ли, ги били задържали. Ми move it, де, move it, move it! Помисли малко преди да нервираш, и без това, изнервения български народ. За съжаление, ми прави впечатление, че това не са пенсионери, които са си купили едно кисело мляко и два кренвирша, а достолепни представители на средната и надсредната класа сред населението ни. Ми, срамота, бе, братя българи, може ли да ни пишат, че сме втория по интелигентност народ, а да сме такива цървули на моменти? Извинявам се на засегнатите, аз в повечето случаи съм сигурно същия бастун, но гледам да се съобразявам с останалата част от обкръжаващите ме, все пак не съм Робинзон Крузо в необичайна обстановка и имам добро възпитание, но има моменти, в които единствено доброто ми възпитание ми пречи да не натикам някого в на мишката дупката. Айде, холан!
Човек никога не е сигурен с възрастните!
Категории
Blogroll
Препоръчително
- aeren
- astilar
- batpep
- Албена
- Белите птици
- Блу
- Бо и Марулчето
- Бу
- Вили
- Влюбеният Джиджи
- Гери
- Графа
- Дани
- Другарю мил
- Дългото чорапче
- Елфа
- Жени
- Ивката
- Ирония Идиотова
- Калина – другата поезия
- Кеклето
- Мари
- Муниконтин
- На 'ти' с парите
- Панаира на Вира :)
- Пенсиите
- Петър Рашев
- Размишльотини
- Светлето
- То4ица
- жабЕто
- искам приказка
- Ellist
- LeeAnn
- mamamemi
- mcmitashki
- Niili
- vilford
They said
| astilar на Танго за обречени | |
| sis на Помощ … дедьо | |
| sis на Паралелно приспиване | |
| batpep на Танго за обречени | |
| mikiblue на Пълно за празно | |
| deni4ero на Танго за обречени | |
| Кумичка - лисичка на Танго за обречени |







19 comments
Comments feed for this article
юли 1, 2009 at 12:18 am
astilar
Не съм виновна, че има само две отворени каси в Била.
Не само там, де. „Увеселително“ е да си имаш хипермаркет с една (максимум три в пиковите часове) отворена каса.
А нервната система трябва да се калява ежечасно и ежеминутно по всякакви начини. Ох.
юли 1, 2009 at 12:28 am
deni4ero
юли 1, 2009 at 1:04 am
вили
Като погледнеш на въпроса така си права. Но като се замислиш колко пари хвърляш я в Била, я в Метро и всички подобни магазини(изключвам Пикадили) не те ли хваща понякога малко яд, че дори една торбичка без пари не ти дават.( За информация 100 торбички размер 29/53 струват около 2.70 – 2.80. Или една торбичка е около 3 стотинки) И честно да си призная много ме дразни поведението точно на тези два магазина. Не си спомням случай, в който да съм излязла от Метро със сметка по-малка от 60лева, но… А Била рядко посещавам, но и за там мнението ми е същото.
Иначе и аз се дразня да чакам някой да рови за дребни стотинки, но и аз като теб съм възпитана и рядко нещо такова дребно може да ме накара да се карам с някой. Но знае ли се докога….
юли 1, 2009 at 6:29 am
keklanka
Относно торбичките и аз не си купувам.. не съм от някаква еко организация, но и се старая да иззползвам колкото се може по-рядко, особено пък в Билла… иначе и аз седразня на такива със стотинките в малките портмонета, особено на такива, които отгоре на всичко са ме прередили.. щото има и такива .. при положение,че аз с дете съм даже. Не стига,че аз не се възползвам да се правя на слаба разбираш ли, че съм с дете, ми те на всичко отгоре и ще се пререждат. Аз много често ходя в Билла, в Шумен съм доволна от обслужването и нямам проблем с опашките, за разлика от новооткрития в Казанлък. Освен това съм дъ бест относно приготвянето на парици и прибирането на маркираните стоки в количката, просто няма друг като мен
!
юли 1, 2009 at 7:16 am
Графът
Този път не съм съгласен с теб!
Торбичките – най-жестокия замърсител на природата (дори изхвърлени на боклука!).
На касите по презумпция трябва да има човек, който да ти прибира покупките – дори и при твои торбички.
Колкото до стотинките – често касиерките те карат да ровиш (че нямат да върнат?!?); въпрос на съобразителност е да си приготвиш на лесно парите. Но не е задължително. Особено при по-възрастните – като станете, тогава ще разберете какво казвам.
И не на последно място – от какво се възмущаваш? Че се забавя начина ни на живот „бързо, бързо, бързо”? Харесва ли ти да те подгонват отвсякъде?
Пък уж купуването било удоволствие! Да огледаш стоките, да поровиш за най-подходяща комбинация на парите докато размениш някоя дума с продавачката, да ги отнесеш спокойно с задоволство в къщи…
Ако те гони времето (животът!) не се сърди на тези, които се мъчат да се измъкнат от гонитбата!
юли 1, 2009 at 9:09 am
Yana
Ох, и аз не съм съгласна, хихи
По причините на Графа.
Освен това аз си нося от вкъщи платнени торбички, а не найлонови и държа да си ги ползвам. Иначе торбичките на Била са поносими, поне са от някакаъв материал, който след „хикс време“ се разгражда в природата. 18 месеца май беше.
юли 1, 2009 at 9:24 am
keklanka
О-о.. това не го знаех за торбичките на Билла.. интересно. Пък аз да ви кажа отивам за купона в магазина, Теди много се кефи да кара онези колички и да бибитка, аз се мотам напред назад.. но е хубаво да имами стотинки в портмонето.. че като няма… купон друг път
юли 1, 2009 at 9:31 am
Mari-ana
Мили ми Бруте, металург от класа си явно, но… На всяко действие има равно по сила противодействие.
Обожавам да си хортувам с металурзи. 
Иначе, и мен ме дразнят опашките пред касите (и не само в Била) и плащането на торбичките. Вили е права – струват жълти стотинки, а хипермаркетите държат и от тях да има печалба – жалка работа. Затова и аз ходя с платнени торби.
юли 1, 2009 at 11:29 am
Кумичка-лисичка
Преди не много време въпросните торбички бяха безплатно, изключвам Метро, а в Била има обикновени безплатни, които се разграждат и жълти платени, които са си обикновен найлон. Но после ги накараха да им сложат цена, тъй като това била еко такса за опаковка, каквато въведоха на всяко нещо, което си купуваш. Уж беше „измислено“ като наказателна такса за тези, които замърсяват околната среда и с цел да те стимулират да не го правиш. Да ама не! Както с всичко друго и тук и нещата се извъртяха. Все пак живеем в България, страната на неограничените заобиколки на правила и закони. Що се отнася до броенето на стотинки… ако има свободна каса никога няма да ти направи впечатление кой колко време си брои стотинките. Защото в Лондон два пъти ми се е случвало да пазарувам в полупразен магазин, но всичките 16 каси на Сенсбъри имаха касиерка, готова да те обслужи.
юли 1, 2009 at 11:34 am
Жени
Ей, леле, изядохте момичето…
Ами аз си купувам торбичките, защото обикновено пазарувам на път за вкъщи след работа и няма как да си нося платнена торбичка в дамската чанта…
За опашките- много ме е яд някои пред мен като се чуди къде е си е прибрал парите, яд ме е и продавачката да ми пуска продуктите наляво-надясно, когато аз съм наред и хората след мен ме гледат лошо, докато се опитвам да си събера нещата.
Затова се старая да ходя по-рядко и да купувам всичко необходимо наведнъж.
юли 1, 2009 at 12:03 pm
keklanka
М-м.. виж от както се мъкна с бебешка количка, намам проблем с това къде да си сложа продуктите, а пък и всеки ден съм в магазина, щото нямам хладилник… скоро се връщам по Казанлък, там пък нещата относно пазаруването стоят съвсем накриво. Имаме си двър и градина, но аз рядко съм запозната какво има вътре и ако недай боже не се сетя примерно,че имаме домашен лук, пък аз взема,че купя.. и майка ме гледа на криво
юли 1, 2009 at 12:05 pm
deni4ero
Драги ми смехурковци, тук въобще не става дума за торбичките, а уважението към следващия и не толкова заради забързания начин на живот. Тъй като сега съм притисната от две диванета, не мога да се разпростря в отговора си към вас, но, когато имам възможността, ще го направя с удоволствие …
Според мене, си слгаш покупките в количката и после отиваш на широко място и си ги слгаш в торбетата спокойно и доволно, разглеждайки и вълнувайки на сполучливите си находки. И тъй като много пъти съм страдала от това, за това се възмутих. Като казвам ‘страдам’, нямам предвид, че съм чакала. Съвсем не
юли 1, 2009 at 12:37 pm
Жени
Кекле, това с градината и незнаенето какво има вътре много ми хареса… Аз още като си бях в Хасково, прекарвах уж цяло лято на село и пак не знаех кое къде е засято или пък това, че имаме петел, примерно
юли 1, 2009 at 1:50 pm
keklanka
Аз пък нали съм била на каса в такъв голям магазин и да ви кажа като съм наа каасата бързам не толкова да не забавя клиентите, ами да улесня касиерката
Всеки от собствената си камбанария. Аз също съм се дразнела на някои туткави клиенти, но интересното е,че на останалите колкоото им е виновен този туткавия, толкова и ти самият си му виновен.. абе мама му стара аз каква вина имам,че някой е по-бавен, относно старите хора понякога и аз се дразня, но се спирам. Влизам в положение, освен когато ми наглярстват
Иначе в градината в къщи, както и при Жени се случва така, защоото все пак живеем на сто различни места и просто несъзнателно вече по навик купуваме това или онова. Изместихме темата.. ама като спомена петел.. и се сетих една история.. дето хич не ми беше забавна, би ми била, ако не се налагаше да живея в такава среда. Седим си ние родата на една маса при мръкване.. и съседа идва на външната врата. Татко излиза на вън и се връща. И аз го питам какво става.. и оня с някакъв див поглед почва да ми крещи що не сме знаели колко кокошки имаме! Бе ще ви се и невидят кокошките и пълните с бълхи кози.. много тъпо се получи, а историята била,че наша кокошка влезнала в съседите и мочека ни вика да я приберем. Но баща ми откачил що не знаем колко животни имаме. Същата работа.. ядосан и мърмори що Николай не ще да се научи да дои кози, или аз да доя.. Тва на по-старото поколение не можеш им обясни,че не сме длъжни да живеем техния живот и да имаме тяхното ежедневие. Или например майка ми как се сърди, че много пари харча и вика на Николай да не ми праща пари
юли 1, 2009 at 4:07 pm
mikiblue
именно, ние с батето така правим, честна пионерска!!!
а после, докато аз прибирам покупките в торбичките и нареждам в багажника nа колата, батето нервно, по-точно успокоително, пуши цигара и отпива от кенче бира
най пък ми е „гот“, когато касиерът е завършил сметката и чака парите от клиента… е да, ама ще има да почака, щото клиентът требе първо да си натъпка продуктите по безбройните пликчета, после да ги остави някъде настрана, после да потърси портфейла си старателно по джобовете и ако извадят късмет хората от опашката, а и касиерът, в портфейла ще има пари и най-накрая ще си плати
юли 1, 2009 at 11:46 pm
deni4ero
юли 3, 2009 at 7:47 am
Nick Angelow
@Mari-Ana
нещо против металурзите?!
юли 4, 2009 at 1:47 am
Mari-ana
Ник, нищо против металурзите. Напротив – харесвам ги.
И тези дето каляват стоманата, и тези дето каляват нервите.
Както вече казах по-горе – обожавам да си контактувам с вторите. 
А първите са ми близки на сърцето – баща ми беше металург.
юли 15, 2009 at 7:52 pm
Иво ;)
Аааа, и аз ходя с мрежичката, с която баба ме пращаше до магазина преди 20 години, ама не заради замърсяването (извенения… и поздрави… на Графа), а защото съм на мнение, че щом се развявавам с рекламата им, „мръсните капиталисти“ трябва да ми платят затова… или поне да ми дават торбича без пари