Не съм мама, баба съм!

Деница: Бебо е малко мече, аз съм голямо мече.

Аз: Добре. Аз кво съм?

Деница: И ти си голямо мече.

Аз: А дядо какво е?

Деница: Слон!

вълшебни 10 минути

Това е моят личен специален поздрав от бате Спаси с много любов! Като го питах: „Ама, верно ли? Ама, наистина ли?“, той ми отговори:“явааааша, яваааш“ … Дундето ми то … После приспахме Любо на „Уер дъ стрийтс хев но нейм“, аз обещах на Любо, докато заспиваше, че ще го заведа там, Деничето се гушеше в баща си и така танцувахме четиримата в тъмното на “ i wanna feel sunrise in my face …“ …

Деси, да знаеш, че върло му завиждам на Род хоххохохо

аз искам отново разсъмване с теб

Сетих се тия дни как имаше един период от живота ми, когато ходих често в ‘Пианото’ (според колегите ми от банката ‘Пияното’ и все ме питаха кога ще съм в трезвото, ама нейсе ) и тогава гледах БТР, ПИФ (еееех, БТР … еееех, ПИФ … еееех … ). Бях точно под импровизираната сцена и пеех (крещях) с цяло гърло и се кефех максимално на музиката и преживяването … Липсва ми тази кръчма. Ароматът й. Изгледът от прозореца към, потъващия в тъмнина, град и неговите светлини, съчетани с премережен поглед сред розови храсти и красотата на Стария град. Не казах ли? „Пианото“ е в Стария град … Вълшебно е …

за несхваналите

Аз не гледам сериали. Т.е. сапунки. Но в Изолатора, поради липса на други телевизии освен бнт, бтв и нова, се зарибих по два Не очаквах да ги гледам, когато се приберем вкъщи, но … е, па, гледат се -  хип, хип, ура   Дава ми се терен, дет се вика   Дори за този, дето е в 8 вечерта ( но, между нас казано, щото нема друго за гледане   ) Та, ето така ‘гледам’ аз сериал – положила съм морни кости след дълъг, тежък, изморителен и твърде жегав ден, очите ми се затварят, а до 6 следобед съм пила кафе ( не върши работа). Уж съм в почивка. Но моето полягване е явен знак за чаветата да ме налазят – свила съм си в последния момент коленете, за да не падне Любо, който е решил, че вече може да ходи сам по 3-4 крачки и е свръхсмел. Нема начин, требе да го предпазим (че и мене си), щото, като падне, ще се удари, че и аз ще пострадам – я от зъбетата му, я от главето му, заминАх си и аз. Та свивам коленете и повдигам  крака от коляното на долу нагоре. И позата ми е достойна за уважение сред феновете на аеробика, щото хлапето решава, че ще се държи там, моя крак ще стръчи във въздуха, а той ще се друса и ще крещи възтрожено. Другото Маугли ми е залепнало за ухото и шепне, крещейки: „тежка съм, тежка съм, тееееееежкаааааааааааа съъъъъъъъъъъъъъъъъм“ 4 минути, бате Спаси оставя салата на масата и пита нещо, но, уви, не го чувам и двете ми уши са заети – с едното слушам крясаците на малкия вагабонт, а  другото се ползва като промиване на мозъка (неква лапешка психологическа атака); очи, за да гледам сапунката имам, но, за съжаление, не съм се научила да гледам по зиг-загообразен начин, щото, както споменах, Любо се друса (да не се бърка с друса), аз съм на земята, а бате Спаси кръжи с кръшната си снага пред телевизора и постоянно го закрива …

Та, така гледам аз сапунки …

Да се неначуди човек

Чудейки се дали да опиша как гледам сериал (уж), или да ви запозная седна приятна поетеса, която днес открих, посредством други, накрая си налях бира и се размазах още повече. Щото описанието ми щеше да е безумно смешно, имайки предвид картината в главата ми и самата случка, чийто потърпевш бех аз, но поезията … ах, тази поезия …
После Вожда на металурзите ме привика на червеното килимче, аз чинно си налях още бира и рапортувах, за момент изтръпнах, после пак изплувах … трудно е да заемаш поза ‘въпросителен знак“, много е трудно …

Стари мой приятелю

Повече от това не мога да искам. Дори и да затрия блога сега, дори и да го продължа, нищо повече няма значение. Най-накрая съм призната – блогът е открит под признанието „нищо не е същото без теб!“ Край … аз бях до тук …

Неделчевич, шест точки за годината …

… обожавах сестра ми да разказва за учителя си по геометрия и зам-директор на училището. Мисля, че беше сряда, когато имаше два часа при него и на вечеря, събрали се около масата, тя разказваше ли, разказваше … Страхотно беше! Е, имаше и ритници под масата, главно по моето кокалче, като отговор на детския ми въпрос: „Сестра ми (тогава й виках ‘како’), вие що днес следобед не бяхте на тренировка?“, а после аз още по-детски (разбирай недосетливо, да не кажа тъпо, след ритника) питам: „Що ме риташ?“ Връщам се към тези спомени и ми става особено приятно и усмихнато ( и сега можеш да ме видиш как се хиля в монитора) … Помня и писмата от една нейна приятелка – и двете с невероятно чувство за хумор … и винаги ни хвърляха в луд смях. Помня, че веднъж въпросната приятелка беше изпратила трохи като демонстрация и доказателство на това, което беше яла и за което беше писала в писмото (тя учеше в Правец тогава, голяма работа, знаете   ). Още се смея … Колкото до 6-те точки, означава, че сестра ми е получила с един отговор 6-ца по геометрия за годината в средата на първия срок   Плюс това, въпросният учител беше назначил Малкия Кирчо (100 кила борец … мисля, че беше) за охрана на сестра ми, докато пренася неква важна учителска книга, не й помня името вече … Бяха щастливи моменти! И се радвам, че ги имам …

Това беше първото от 6-те (не)важни неща, които радват душата ми – спомените

2. Една определена мелодия от Dudaktan kalbe … Загледах сериала, докато с Деница бехме в Изолатора. Загледах го поради липса на други канали освен К1, бтв(-то), както ми се подиграва дъ Зеткото, въпреки че не говоря така и Нова телевизия, разбира се. Та, докато Деница спеше, случайно попаднах на този сериал и останах очарована от сполучливото и различно понятие ‘сапунка’. Мелодията е много нежна, успокояваща и много добра … (да, бе, знам за кво се пее, благодарение на аерен … 10х, брато!)

3. Разходка до един определен магазин   (о, не, деца, не е Била … ще ви се    )

4. Суетата ми
5. Убийството на комари! Да ви изсъхнат хоботите, дано!
6. Да измета двора при татко ( а той не е малък и съпътстван с голяма битка с комари, паяци, гадини …) ама е кеф после – чисто, чисто … без листа … чисто …

Това е от играта на Бу , в която бях включена от Мама Меми
с доза хумор (де, шамарите, деееее )

Другите, призовани на червеното килимче са:
1. астилар (прости ми, възползвах се )
2. Вал
3. Вили
4. Кеклето
5. Точи (тъй като виждам, че последният пост ти е игра, викам си „дай да превърнем септември в май и да върнем усмивката на хората с присъствието ти )
6. Шу (де шъ бегаш?)