You are currently browsing the monthly archive for август 2009.
Тук иде реч за едно чувство, което те обзема, когато гледаш нещо и те изпълва и изпълва, носи ти онзи душевен комфорт, от който така отчаяно си се нуждаел напоследък. И, тъй като не е точно мечта, с Гери се съгласихме, че е неозаглавена мечта или чувство, което е подало декларация-молба за приемане да бъде мечта … Понякога тези чувства за много по-скъпоценни от мечтите като такива. Много по-важни. Много по-. Лягаш с, обляно от сълзи, лице или спотаени сълзи … събуждаш се с копнеж … или просто отпочинал … трудно им е на мечтите да намерят точен път до определянето им като такива, да не говорим до раждането им … Леле, на какви неща попаднах, търсейки тук-там това и онова … Определено затвърждава мисълта ми – чувството, точно преди мечтата, е много по-изпълващо, опияняващо и повдигащо от самата мечта. Засяга много аспекти – от любовта, минавайки през лъжата, болката, съжалението, покаянието, прошката, яли, пили и се веселили или любов през цялото време, или любовта, лъжата, болката, съжалението, покаянието, непростителността, самотата, депресията, пожелаването „само ако“ … и безкрайните безсънни, пълни с тъга нощи, самотни утрини, празни дни … лоши чувства, лоши, чиба … за съжаление, има ги, но ги има и другите 
айде, стига толкова философстване. Просто си попълнете молбата и преценете дали да я пуснете – дали да остане прекрасното чувство или нещото, определено като мечта.
п.с. сега да не ме линчувате, че развенчавам мечтата като мечта? Съвсем не … аз съм просто снаха на благоевградчанин от ул. „Бодрост“…
п.с.2 искаше ми се да пусна некое клипче, снимка, текст, но по-добре е човек сам да изпита тези чувства, това, кеото него самият го вълнува – дали ще е ваканция на Маргарита, дали ще е фалшиво пеене, дали ще е приемане в детска градина (да, приеха ни, ама кога …), дали ще е нещо непознато … все още не мога да повярвам, че съществуват такива красоти, каквито видях … а какво ли ще е раят, щом е неописуем, спрямо това, което имаме и виждаме?
Снощи две приятелки ме разпиляха от смях. Не се бях смяла така с месеци. Не смогвах от смях. Днес препрочитам кой какво казал и ми е хубаво, и ме усмихва, и не мога да се нарадвам на невероятния късмет да ви срещна всички вас тук Днес все още ме държи смехотерапията от снощи … Невероятни бяхте, честно! Хубаво нещо е нетът – среща те с хора, с които намираш общ език, с такива, от които се учиш, с които се смееш неудържимо, спориш, подлагаш на луд майтап (готви се Вожде мой), споделяш и се чувстваш комфортно, тъжиш с тях, по тях или заради тях, живот Хубаво нещо е нетът. Да живей!
Малка блестяща звездице
прекрасна щастлива Денице,
прекрасна моя тригодишна рошло,
чеки, мило, че побеснях, след малко ще продължа …
… Сладко мое разбойниче, палаво и игриво, изминаха три години, откакто осветляваш и увеселяваш моя живот. Когато се появи, ти беше моята котва. Моето извинение. Моето оправдание 
Някога ще ти кажа защо Моето веселие. Моят страх. Моята утеха. О, да, никога няма да забравя как, току-що проходила, със зор се качи на леглото и започна да бършеш сълзите ми. Ти си моята радост и усмивка. Моята смелост и пример. Дано никога не загубиш това, което си! Дано някога заприличам на тебе! Обичам те!
Честит рожден ден!
Честит рожден ден, малък шуш! Вчера навърши една годинка, и то по много странен начин я започна, като вдигна 38 градуса температура и ми смъкна сърцето в петите. Слава Богу, бързо я смъкна и отма’а една филия от раз, ползвайки най-любимата ми дума в твоя речник „бабм“. Обожавам, когато го казваш Винаги, когато си преглътнеш залъчето, казваш ‘бабм’, което аз мисля, че е побебешеното ‘папам’ … За мене най-големият подарък за твоят рожден ден беше, че с Деничето си бяхме вкъщи с тебе и с татко ти. Получи си и голямата шоколадова торта, в която ти бръкна два пъти и се омаза целия Получи голям камион и много балони, с които се би като истински рицар. Получи и топки … попиля дядо ти да пее „Хей, ръчички, хей ги две“, ръмжейки с него, показвайки си зъбетата. О, бтв, докато ти ги мажех с едно нещо, за да не те болят, ми тегли два остри зъба … Някой ден ще ти го върна, мамина шушулка пухкава Деничето ти помага много в духането на свещите, репетирайки за нейния рожден ден другата седмица. Тя знаеше, че този ден беше специален за тебе и въобще не ревнуваше, че подаръците бяха за тебе. Освен това знаеше, че на нейния рожден ден ще й купим две торти Беше красив, опиянен ден, в който ти заспа изненадващо рано в 10, усмихвайки ми се уморено и блажено, докато слушаше какти пея любимата песничка. Обожавам да ти я пея, защото, винаги, когато я запея, ти се усмихваш широко и щастливо
Лъвче малко, лъвче сладко, лъв ще станеш като татко!
Обичам те!
твойта мила мама
п.с. благодаря на всички, които ни поздравихте, много ни трогнахте с бате ви Спаси
Based on a true story these days
Дъ Зеткото, стои пред отворения хладилник. Съзира праскови и се провиква към жена си, сестра ми: „Коцкааа … айде да измиеш малко праскови?!!“
Сестра ми в другата стая: „Е, Коцка, ми измий си, де, пред тях си …“
Дъ Зеткото: „Не, искам ти да ми измиеш!’
Излишно е да казвам, че, когато ми го разказа днес това сестра ми, почти веднага влезе в речника на нашето семейство. Сега сме обогатени ‘духовно’ и се смеем задружно на дъ зеткото
Сис, ще прощаваш, ама ти исках разрешение
Сигурна съм, че доста изпитват това, което аз изпитвам, но не искат да си признаят. Други го крият по един или друг начин – зад думи, обяснения, подигравки, дъра, бъра, философии как не било полезно, как се губело здравето и хващало рак, но всички искаме едно – искам на морееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее! Душата ми копнее за почивка … да послушам вълните как се разбиват … да усетя бриза в лицето си, да нстръхна от него, току-що излязла от чаената вода … да търча след децата и да крещя след тях: „Любомиреее! Не яж пясък! Деницааа, не хвърляй пясък в очите на брат си! Абе, аз на кого говоря!? Деница, не пълни ушите на Любо с пясък, бе, маме! Спасимире, дръж Любо! - идва вълнаа(гледа укорно) … защо все аз го отнасям … не ми се хилете … Боже, до кога аз ще играя надзирателят в това семейство???!!! Деницааааааааа … не заравяй брат си под пясъка! Абе, вие чувате ли на кого говоря – не си пълнете устите с пясък един на друг! … „ … Искам само да се люлея на вълните … само за малко поне … за малко сълзите ми да са от радост и спокойствие … и кеф … или, както Деница казва, аз съм много кеф … обожавам морето, за седмица, айде за 8 дена, но да го усетя, да го помириша, да го почувствам … да ме погали … как ми липсва милувката на водата … да бягам от водораслите, да се смея със Спас на смешната приятелка на застаряващия спасител Рамбо, която е минимум 124 килограма и е легнала на брега като млад тюлен, търсейки миди и вълните се разбиват в нея като в столетна скала, изгладена от водата, а в далечината беден турист шляпа и се дави, мислейки, че преплува Ламанша … Рамбо да крещи, но тя и младият нов спасител са улисани в лова на миди и пясък …
това е новият ми десктоп от няколко дни … чувството, за което говоря, се доближава до завист – мила, благородна, чиста (дрън-дрън шикалки, кого лъжа) …
До всички чушки, кой на море, кой ще заминава – брилятно и неповторимо изкарване (не прекарване), свежо, усмихнато и изпълнено с най-прекрасния звук, детския смях, най-мекия пясък, най-свежите утрини, най-сладките целувки, най-вкусната бира, прекрасните пържени картофки, най-сладкодумните мангета за слънчоглед, ненадминатия студен шоколадов сладолед, прекрасно обичащо ви слънце, щадящ бриз, обичливи вълни, които ще галят пръстчетата ви(на някои пръстищата :-Р ), вкусни пици, хладни нощи, и милиони спомени за цял един живот напред, когато и аз ще съм там и ще разказвам. Много поздрави на морето! Пошляпайте и за мене в него. Попрескачайте вълните и заради мене. Ухилете му се. Избягайте му. Скарайте му се, че в 9 водата е все още хладка, моята нежна кожа не търпи своеволия … ееееееееех … разбъбрих се, споделих ненужното, разкрих се … но нищо, морето, любовта ми, заслужава си … фор ич ню дей, хи уил мейк а уей фор ми
за нула време във фейсбук ми направиха анализ и разбрах що за човек съм най-накрая – пък в живота ли, пък коя публична личност ли съм, пък кой политик съм – изкараха ме, че съм Сергей Станишев (а толкова исках да съм пич кат Бойко), кво цвете съм, хиляди имена, не ги помня вече, ама бяха красиви, изобщо, тоя фейсбук е … егати Вангата … добре, че не му вярвам, че току съм разперила юмруци пред Бойко да ми върне престола … Да не говоря, че се оказах и мечтания МЪЖ, при това избухлив … Леле, леле, леле … какво ми дойде до главата … добре, че не вярвам на хороскопи, щото тва досущ кат хороскопите … 
нема да споменавам за милата ‘завист’, която ме е обзела при споменавато на почивки на море … лилииииииии … ах, моретооо, ах, моретоооо … в мен оставааааааааааааааааааааааааааааа … 
swim, dear, swim …
They said