You are currently browsing the monthly archive for октомври 2009.
Имам идиотската представа, че, като съм в Австралия, нищо от това, което се случва, няма да се е случило. Свръхтъпо, но факт! Нито поредното кръвопреливане, нито поредното треперене за левкоцитите, нито за косичката, нито за нищо. Не знам щоо Австралия ми изплува като спасителен пояс. Звучи ми слънчево, спокойно, не, че есента нещо ми пречи, ама … друго си е … Ех, Австралийо, Австралийо … син ти иде, Австралийо …
Почнах по един начин, но ще разкажа любим виц, който илюстрира доста. Помня го от първия път, когато ми го разказа сестра ми. Много се смях тогава и все още се смея. Уникално тъп е! И друг път е казван тук, но … любим е, кво да направя 
Един пиян паднал в дупка. Мъчил се, мъчил се да излезне и все не успявал. Накрая се ядосал и казал: „Ако не излезна и този път, ‘зимам си шапката и си отивам!“
Идиот Винаги ме усмихва.
Не съм на вълна Михаил Белчев, но в песните му има много, което чувствам. Няма значение кое точно.
Така моето чаве пее:
Ти си, писи, мацо голема! Айде, приближаваме договора! Все така усмихнат :*
идеален завършек на отвратителен, изтощителен ден … като успокоително, чувство, танц, любов и доза страх …
п.с. Боже, как не ми се иска да свършва тази нощ …
You Are the Sense of Sound |
 You love to talk, but you also love to listen. You are simply a natural conversationalist. You can have a deep conversation that lasts for hours and come out of it feeling energized. You have a good ear for foreign languages and accents of all sorts.You can imitate people quite well. You also are a huge lover of music. You probably love music more than most people you know. |
Едва ли си спомняте first edition, но за мене беше доста смешно. Все пак, стоях и гледах отсрани Докато сега дейно участвах в опазването на реколтата и Любо от ожулени колене, счупени глави, прерязани вратове, ужилени деца, бутнати сестри(щото Любо е като самосвал в любовта си към Деница) и какво ли още не и какво ли още не. Смятам и като миналия път да представя снимков материал, поради всеизвестни причини. 
Любо реши, че трябва да бере … не му се получи …
После реши, че трябва да се въргаля по земята, докато сестра му дейно участваше в размачкването на гроздето, съчетано с пазенето на бебетата й (никъде не отиваме без тях, луд късмет си е, че този път тръгнахме само с едната количка- розовата, без синята, без червеното столче и без каката)
Разбира се, Любо също искаше да мели гроздето, но хващеше все зъбчатите колелца Нали си ми е диване,що да не внимава Но, за това пък, и двамата дейно участваха в почистването.
След работния ден идваше ред за хигиена преди сън и не знам защо Любо е решил, че трябва да се мият зъбетата на Деница два пъти – от мене и от него 
Мдаааааа … луд, луд ден … за мене …
Бях забравила какво е детето ти да повърне и да побелее като платно, да заспи преди 7 вечерта и да не мръдне въобще, дори когато дойде и вечерната визитация. Страшно е! И пак ходиш да питаш нормално ли е, не е ли, въпреки че си го преживял един ли, сто ли … „ни разделяха думи тежки, аз съм твоето главоболиееее, ти си моята любима грешкааааааа“. Слава Богу, при нас грешка няма, но, все пак … квото и да е, страшно е. Ти за едно куче ходиш, тичаш, подскачаш, кво остава за детето ти. Докторката искаше да ни остави за още 4 дена в болницата за следващите вливки, ама размисли под мое ръководство 
Абе … квото и да е, вкъщи си е най-добре, ако и да е дупка. Тази дупка си е мойта крепост! По-важното е, че Деничето ми вече започва да се смее, все още я има онази ужасяваща, предизвикваща те към ритуално самоубийство(ми! – ритуално, гледаш бързо да си теглиш ножа, да мине по-бързо) нервност, но малко по-малко, нещата започват да си идват на мястото. Повече инфо другия път
СуперЛюбо много е задобрял в хапенето. Интересното е, че диването хапе само мене. Лявото ми рамо е оглазгано почти до кокал и всеки път настървението е голямо. Ако имам глупостта да легна на земята (ей, така, за отмора просто, не от мързел ) прави опити, и то успешни, да ми отхапе част от корема. Нема да споменавам, че със смешните си 8 зъба и некъв кътник на път, е безкрайно далече от моята зъбова мощ, равняваща се на намсиколко зъба, някои от тях неестествени, обаче се пъне неистово и се гърчи, докато не ме ухапе и е много щастлив, че е успял, ако изрева кат магаре от болка. Той изпада в луд кикот и се настървява още повече. Разбира се, това упраженение го правим и по улиците. Там прицелът е рамото ми, за което споменах по-горе. Освен в захапката си, е задобрял много и в танцуването, целуването и махане на ръчичка за чао. Има доста интересно виждане за махане, щото така си върти ръчичката, все едно казва на отсрещния, че е чики-рики. Ама, нейсе, поне може момчето. Ходи, та са кине, даже бяга. Освен това си мисли, че толкова задобрял, че полутича, врътнал глава настрани, гледайки нагоре … голям смелчага. с баща му се изпочупваме от смях … добре, че са наколенките!
Аз съм си същия бастун. Цедя бирата до последната капка, че поне два часа от нощта, трябва да ги проспя мъртвопияна. Не знам дали още четиригодинииполовина остават още или цял живот кошмар, но фактът си е факт – пристрастих се към бирата.
Тъй като наскоро се разрази голяма драма с въпроса ‘е ли, или не е Ник романтик’ (не давам линк, щот’ ме мързи, а и който знае, си знае), мислам да кажувам кво мислам язе по въпросот.
Хора, братя, сестри, кой е казал, че да си романтик, требе да разнасяш по цял ден букет рози, от най-червените и най-бодливите (щото любовта боли, ей, не е шега тва), да зяпаш за бял кон да яхнеш и да се пънеш с рицарски одежди? Да пееш „О, соле мио“ досущ кат наместника на Павароти и да НЕ ГЛЕДАШ мачове, кога дават Онур и Шехерезада, например. Още онази вечер се разви в мене убеждението, но някак си, не беше се вдлъбнало така явно и не беше придобило облик, че кой е казал, че романтик е само един бастун, пеещ трубадурски песни, дъвчейки шоколад, а, когат’ принцесата не гледа, пийва бърза глътка бира в шише от боза за вски случай. Съвсем не и ей сега ще ви оборя, мили мои компютърджии, инженери, поети, поетеси, психолози, Графове, ако и да не са взели част в кандърмата, лелки на хорове(леко, де) тези от правото(извинявам се, че чак сега ви набутвам, ама ми бягат думите, та затуй така съм ви обяснила, и не, не се приемат извиненията що отсъствате от скайп), вълци, вампири и де що народ може да се сети. Мислам си аз, че романтик е всеки, който е влюбен, който обича, люби, тачи и милее ( ). Тъй, роматиците са подвидове. За любителите на точни науки – вий ша ма разбиретьи, любителити на литьературата да внима’ат по-осторожно, дет са вика. Тъй:
На първо място къде без изначалните романтици-любовчии, описани по-горе с белия кон и шоколада, дан са не повтарям.
2. Романтици-прависти – под път и над път ги има, но са неосъзнати романтици. Мислят си, че, кат кажат – язе съм правист и край, бульо Северино, тва е положението. Но известни учени достигнаха до извода, че това да се ровиш в законите, да търсиш, въртиш и убеждаваш далече не е така неромантично, както белия кон, който, бтв, си и мирише. Няма кво да се лъжем. Пак не ми се дават линкове, само ще спомена за влюбени ръце, песни, преводи, носталигя, стихове, любов, либов и къде без мамуните
3. Чували ли сте за романтиците-техниджии(моля, не вкарвайте пошъл привкус към дуамта, на този етап от деня и количеството бира, това ми се струва по-романтична дума от техници, компютърджии и от подобното племе) Айде, ся, някой да ми обясни как някой, който е снимал спиращовъздухът акъловземаещ изгрев/залез/роза/облак/ цвете/ роса върху цвете/пчела върху цвете/конфигурации от облаци/планини/коне на водопой, примерно, не таи поне капка романтизъм в душата си???????? Ъммм?!???? Ъммммммм!!!!!!!!!
4. Инженерю наш, (сигур сте много, язе знам един и се прекланям пред него) – всички тови музикални поздрави и звънкия ти смях, самата храброст да живееш със зъбар … аз нямам думи … Твоята любов е повече от романтична! Такава жертва в борба с безсъниието да не ти извадят зъб, докато спиш, такава всеотдайност да научиш всички коли, да ги разпознаваш, такава жертвоготовност да се изложиш на гнева на лошия дух, който си изгонила по погрешка … нямам думи … самият факт, че спираш да си говориш с нас след … да кжем 12, за да не пречиш, говори колко много любов имаш в сърцето си (който обича, е романтик, само някой да е посмял да ме обори)
5. Психохихо на вождовете … тебе те знаем, че си романтика, та дрънка, но давам пример, за тия, дет си мислят, че не знаят или че не са(объркáх се малко, простено да ми е). Например за мъжа/жената на един бърборан, едва ли би имало нещо по-романтично от един(айде да не прекаляваме) половин час мъчание и тишина? Примерно, ей!
6. Следващият пример е за всички, които нямат (т.е. аз нямам ясна конкретика по дейсността им, НО!) ясна ориентировка в длъжностната си характеристика – не е ли романтично любимият/ама да ти подарят изгрев, и то само щото сса станали до въцъ-то точно в този момент, обаче са съзрецали вълшебния момент и са искали да го споделят? Или любимият/ама да ти направят салата, а ти блажено да опъваш краци връз стола, щото едвам ги чувстваш? Или любимиият/ама да ма’а гащи из града, за да намери най-пресните ти любими краставици, докато ти се свиваш като пашкул в леглото? Или да ти даде да гледаш омразния турси сериал насред лятоска, кога плющят ония ми ти мачове и тем подобни?
Ейййй, тва романтизмът е завзел света … а вий тъй да не щете да си признаете
Ах, че съм бастун, как забравих – романтик е оня, който си мисли, че е дърво, пък може да полети, да подари полет, да размаха криле, да почувства със сърце, да се ожени, да направи деца и да ги обожава … да рисува, да рисува с думи, да плющи баница и шкембе-чорба … дааааа, знам, че имате доста противоречиви чувства по въпроса, но това е само от романтичната ви душа, която сте натиснали с възглавница, белким не я чуем
п.с. пак да кажа – мързи ме да давам линкове, един часа, утре ще ставам рано, мързи ме и да си проверявам грешките, тъй че … c’est la vie
They said