От новата серия „Не съм мама, баба съм“ изплуват най-различни лафове, като:
„Помощ, дедьо, искам луканка!“
„Дедьоо, натó тоя наместель е толкова дебел?“ (защо този фулмастер/маркер/ е толкова дебел?) Отговорът: „Защото е ял много кебапчета“
Мдаааа … растее, поумнява, нахитрява диването и почва много да му знае устата. Отговаря като за световно. Командери и хич не й мигва окото, че си проси плесване за врата. Някой път ми е толквоа смешно, че едвам се удържам да изглеждам строга и справедлива. Малкият дзвер я копира едно към едно плюс неговите си собствени дивотии (като да слага кубчета, шишета, ключове или квото си докопа в пералнята), които му идват отвътре и аз просто не усещам кога е дошло време пак за лягане. Докато се обърна и вече е тъмно. Но, чистосърдечно си признавам, че поглеждам жално часовника, като кога ще дойде време да ги оправям да лягат, щот некой път не издържам.
До тук с веселата част. От известно време ми се ще да си кажа, но, уж, не съм суеверна, пък ме стиска за гърлото, но който го е страх от мечки, да не бере малини. Свършихме с химиотерапията! Ура! Ура! Ура! След 7 месеца и малко, най-накрая мога да си отпусна леко душицата. Сега следва година и половина поддържаща терапия на лекарства и тук идва ядът ми към фармацевтите (не всички) и държавната оправия. Едното от лекарствата е държавна поръчка и до сега винаги са ни го давали от болницата, но сега вече го няма. Някой някъде го е скрил, както ми обясни една аптекарка – ммч – в края на годината така правели, но към края на януари пак ги пускали. Не знам до колко е вярно, но ми иде да откъсна нечия глава по този въпрос, тъй като аз с нищо не съм виновна, че детето ми е заболяло от нещо, което дори не се знае причината за появата му. Както и другите деца и останали хора, които страдат от това, че и други по-страшни неща и липсват също животоспасяващи медикаменти. Щото излиза, че не е толквоа скъпо това лекарство … абе, не е, не е, ама не е и евтино. Яд ме е, че има хора, които заради пари крият нещо, което ще спаси нечий живот, а, уж … нали … имат вериги за лекарства, спасяващи живот. Като параграф22 … Та така …





14 comments
Comments feed for this article
ноември 4, 2009 at 8:05 pm
mikiblue
диванетата растат, какво да ги правиш :-*
хип, хип, Ура! хип, хип, Ура! хип, хип, Ура!
а за лекарството, ще помагаме и ще го намерим, само свиркай
ноември 5, 2009 at 2:17 am
Кумичка - лисичка
Имаш помощ и от мен за лекарсвото… и то сериозна бих казала. След 35 години работа на леля ми с доставчиците в онкото на лекарства, мислим да успеем да го набавим. Пък и да не от там, продълговатия ще даде едно английско рамо. Възможности много, та очаквам да не се свениш и да ми драснеш, където трябва, името на лекарството. Мислим дека не е нужно да цитирам вси контакти, но ги има!
А на Деничето, най-голямата целувка. За майка и – най-големия шоколад естествено. И дайте му на детето луканка. Бива ли да сте такива? На вас ако ви скрият бирата и останете само по униформа?
ноември 5, 2009 at 8:30 am
Графът
Уф, най-после!
Целувки на принцесата!
Детко, напиши и на мен в имейл лекарството!
ноември 5, 2009 at 10:15 am
keklanka
Хей! Браво за прекрасните новинки! Много, много се зарадвах! Ех.. моме, моме и ти на мен нказваш смело дете, виж се ти бе, още малко ще си стискаш ангелите, ама скоро ще се отпуснеш и очаквам да опъчиш гърди и да се закичиш с орден „Най-прекрасната мама“. Апропо и аз имам такива моменти, в които искам да приспя по-бързо Теди.. като я приспя и нищо интересно не правя и току отида та легна при нея
ноември 5, 2009 at 10:46 am
Ирония Идиотова
Чудесни новини! Много се радвам, макар и да се „познаваме“ отскоро:)
Силна прегръдка от мен:)
ноември 5, 2009 at 11:02 am
Павка
Сърдечни поздрави от мене!
…И да знаеш – опасно е да те чета през работно време – като се смея толкова силно ме чуват в съседния офис…
ноември 5, 2009 at 5:34 pm
ели
Поздравления и от мен! Много се радвам, че най-после кошмарът приключи! Надявам се и лекарството да се намери в най-скоро време. Ако не успееш, обади се да поразпитам насам натам и аз.
ноември 5, 2009 at 6:36 pm
deni4ero
Благодаря ви
ноември 5, 2009 at 11:49 pm
вили
Толкова много хора предложиха помощта си, но все пак ако потрябва обади се!
Много ми харесват оптимистичните новини! В скоро време още по-добри! Целувки и на двамата палавника!
ноември 6, 2009 at 9:05 am
Жени
И понеже всички пращат поздрави и целувки само на теб и диванетата, аз пък пращам много поздрави на бате Спаси и на „Не съм мама, баба съм“, наречен още дедьо. Представям си и на тях какво им е било….
)
(много, много се радвам за вас!!!
ноември 7, 2009 at 2:44 am
astilar
ноември 8, 2009 at 12:34 am
Деница
Всичко най-най на адашката и на всички около нея! Трудно ми е дори да си предствя през какво сте минали – но дано по-скоро го забравите!
ноември 11, 2009 at 9:03 pm
sis
Помощ дедьо дай луканка! хахахахаххахахахахаххахахахахахха
това е едно от най-смешните неща които съм чувала напоследък!!! Ех дедьо, дедьо, дайте му луканка на това дете!!! Много ви обичам всички! Непременно ми изпрати името на лекарството и активното вещество, което съдържа или някакво друго име под което се подвизава (нали знаеш … на руския пазар може да му е друго името, за да го потърся и тук! Тук има много неща, може пък като на татко нитроглицерина да се намери! Моля те не губи време, другата седмица ще има човек, който ще пътува за България!!! Или ми го пусни на скайпа!
ноември 12, 2009 at 11:08 am
deni4ero
Смешно ти е, а
Питаш ли ни нас